English   14428 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Силви Вартан дари техника за над 50 000 евро на русенската болница

 

Асоциацията на френската звезда от български произход Силви Вартан дари два апарата за над 50 хил. евро на неонатологичното отделение на русенската болница.

В АГ-комплекса вече работят нов ултравиолетов инкубатор за лечение на жълтеница и камера за стерилен ламинарен поток за най-малките пациенти.

По повод дарението в Русе пристигнаха проф. д-р Емилия Христова - експерт към асоциация „Силви Вартан за България" и нейният председател Теофана Теохарова.

Фондацията до момента е дарила 43 лампи за интензивна фототерапия на болнични заведения от цялата страна.

Димитър Ганчев, главен секретар на Интернет общество - България


Европейската директива за запазване на трафичните данни до 2 години, която позволява на спецслужбите да следят какво сме правили в интернет, вече е въведена в нашето законодателство. Фактът, че Европейският съд в Люксембург я е отменил, не променя нищо автоматично у нас. Промените в Закона за далекосъобщенията в България, които задължават операторите да пазят трафични данни, си остават валидни. Чисто формално българският законодател можеше да ги приеме тези неща и без да я има директивата. Отменена е причината, поради която ние сме си направили такова законодателство, но това не отменя автоматично и законите. Това, което трябва да се случи, е българският парламент да отмени тези текстове от Закона за далекосъобщенията.


Ако му се занимава с това


Парламентът не е длъжен да приведе нашия закон в съответствие с това решение. Ако депутатите нямат някаква друга причина да променят Закона за далекосъобщенията, най-вероятно няма да се занимават с въпросните текстове. Докато Народното събрание не ги отмени, те си остават валидни и българските телекомуникационни оператори продължават да са длъжни да правят това нещо. Така че - решението на съда в Люксембург касае българския парламент, а не българските граждани и оператори, които може само да се надяват, че някога ще бъдат спасени от безпричинното слухтене в интернет.


В решението на съда е казано доста подробно как използването на данните без знанието на абоната нарушава правата ни. На практика е неконтролиран кръгът от хора и институции, които могат да ви следят какво правите, с кого го правите, къде го правите и кога го правите. Става въпрос от това до кого и кога сме пращали имейли до банкови транзакции.


Няма гаранции за това кой има достъп до тази информация


защото тя се събира за всички, а не само за тези, които са заподозрени в извършването на престъпления. Искате или не искате, тази информация се събира и в момента - за мен, за вас, за всички читатели на "Стандарт". Спецслужбите имат достъп до това къде сте се намирали днес, какъв ви е маршрутът до работата и обратно, с кого си говорите по телефона, с кого си пращате есемеси, с кого си пишете имейл, с кого чатите, включително и с какво нетърпение сте си отговорили на чата. Те могат да ви следят дали в работно или в извънработно време влизате в социалните мрежи. Тази информация се пази.


Малко съм скептичен, но не ми се струва вероятно депутатите точно в навечерието на евроизборите да се хванат да променят тези текстове. Така най-вероятно още дълго време те ще си бъдат валидни.
Съдът в Люксембург е взел решение, че информацията не бива да бъде събирана за невинни граждани. Ако вие сте заподозрян за някакво престъпление, то си има Закон за специалните разузнавателни средства и за вас може да се събират всякаква информация, но това не важи за цялото население. Има си законов ред. Въпросът е дали на властта не е по-удобно да държи под око всички.

Копирано от standartnews.com

Димитър Ганчев, главен секретар на Интернет общество - България


Европейската директива за запазване на трафичните данни до 2 години, която позволява на спецслужбите да следят какво сме правили в интернет, вече е въведена в нашето законодателство. Фактът, че Европейският съд в Люксембург я е отменил, не променя нищо автоматично у нас. Промените в Закона за далекосъобщенията в България, които задължават операторите да пазят трафични данни, си остават валидни. Чисто формално българският законодател можеше да ги приеме тези неща и без да я има директивата. Отменена е причината, поради която ние сме си направили такова законодателство, но това не отменя автоматично и законите. Това, което трябва да се случи, е българският парламент да отмени тези текстове от Закона за далекосъобщенията.


Ако му се занимава с това


Парламентът не е длъжен да приведе нашия закон в съответствие с това решение. Ако депутатите нямат някаква друга причина да променят Закона за далекосъобщенията, най-вероятно няма да се занимават с въпросните текстове. Докато Народното събрание не ги отмени, те си остават валидни и българските телекомуникационни оператори продължават да са длъжни да правят това нещо. Така че - решението на съда в Люксембург касае българския парламент, а не българските граждани и оператори, които може само да се надяват, че някога ще бъдат спасени от безпричинното слухтене в интернет.


В решението на съда е казано доста подробно как използването на данните без знанието на абоната нарушава правата ни. На практика е неконтролиран кръгът от хора и институции, които могат да ви следят какво правите, с кого го правите, къде го правите и кога го правите. Става въпрос от това до кого и кога сме пращали имейли до банкови транзакции.


Няма гаранции за това кой има достъп до тази информация


защото тя се събира за всички, а не само за тези, които са заподозрени в извършването на престъпления. Искате или не искате, тази информация се събира и в момента - за мен, за вас, за всички читатели на "Стандарт". Спецслужбите имат достъп до това къде сте се намирали днес, какъв ви е маршрутът до работата и обратно, с кого си говорите по телефона, с кого си пращате есемеси, с кого си пишете имейл, с кого чатите, включително и с какво нетърпение сте си отговорили на чата. Те могат да ви следят дали в работно или в извънработно време влизате в социалните мрежи. Тази информация се пази.


Малко съм скептичен, но не ми се струва вероятно депутатите точно в навечерието на евроизборите да се хванат да променят тези текстове. Така най-вероятно още дълго време те ще си бъдат валидни.
Съдът в Люксембург е взел решение, че информацията не бива да бъде събирана за невинни граждани. Ако вие сте заподозрян за някакво престъпление, то си има Закон за специалните разузнавателни средства и за вас може да се събират всякаква информация, но това не важи за цялото население. Има си законов ред. Въпросът е дали на властта не е по-удобно да държи под око всички.

Копирано от standartnews.com

Димитър Ганчев, главен секретар на Интернет общество - България


Европейската директива за запазване на трафичните данни до 2 години, която позволява на спецслужбите да следят какво сме правили в интернет, вече е въведена в нашето законодателство. Фактът, че Европейският съд в Люксембург я е отменил, не променя нищо автоматично у нас. Промените в Закона за далекосъобщенията в България, които задължават операторите да пазят трафични данни, си остават валидни. Чисто формално българският законодател можеше да ги приеме тези неща и без да я има директивата. Отменена е причината, поради която ние сме си направили такова законодателство, но това не отменя автоматично и законите. Това, което трябва да се случи, е българският парламент да отмени тези текстове от Закона за далекосъобщенията.


Ако му се занимава с това


Парламентът не е длъжен да приведе нашия закон в съответствие с това решение. Ако депутатите нямат някаква друга причина да променят Закона за далекосъобщенията, най-вероятно няма да се занимават с въпросните текстове. Докато Народното събрание не ги отмени, те си остават валидни и българските телекомуникационни оператори продължават да са длъжни да правят това нещо. Така че - решението на съда в Люксембург касае българския парламент, а не българските граждани и оператори, които може само да се надяват, че някога ще бъдат спасени от безпричинното слухтене в интернет.


В решението на съда е казано доста подробно как използването на данните без знанието на абоната нарушава правата ни. На практика е неконтролиран кръгът от хора и институции, които могат да ви следят какво правите, с кого го правите, къде го правите и кога го правите. Става въпрос от това до кого и кога сме пращали имейли до банкови транзакции.


Няма гаранции за това кой има достъп до тази информация


защото тя се събира за всички, а не само за тези, които са заподозрени в извършването на престъпления. Искате или не искате, тази информация се събира и в момента - за мен, за вас, за всички читатели на "Стандарт". Спецслужбите имат достъп до това къде сте се намирали днес, какъв ви е маршрутът до работата и обратно, с кого си говорите по телефона, с кого си пращате есемеси, с кого си пишете имейл, с кого чатите, включително и с какво нетърпение сте си отговорили на чата. Те могат да ви следят дали в работно или в извънработно време влизате в социалните мрежи. Тази информация се пази.


Малко съм скептичен, но не ми се струва вероятно депутатите точно в навечерието на евроизборите да се хванат да променят тези текстове. Така най-вероятно още дълго време те ще си бъдат валидни.
Съдът в Люксембург е взел решение, че информацията не бива да бъде събирана за невинни граждани. Ако вие сте заподозрян за някакво престъпление, то си има Закон за специалните разузнавателни средства и за вас може да се събират всякаква информация, но това не важи за цялото население. Има си законов ред. Въпросът е дали на властта не е по-удобно да държи под око всички.

Копирано от standartnews.com

Автор: Галина Тодорова

Източник: ДарикНюз , 09 април 2014 г.

Сходни публикации

Изумителна дарителска подкрепа за доброволците-огнеборци

Изумителна дарителска подкрепа за доброволците-огнеборци

Невиждана досега жега, невиждани досега горски пожари. През последната седмица България избухна в пламъци на повече от 100

Сдружение „УСМИВКА” Бургас организира дарителска кампания в подкрепа на пострадалите хора от пожара в село Воден

Сдружение „УСМИВКА” Бургас организира дарителска кампания в подкрепа на пострадалите хора от пожара в село Воден

Кампания „Отворено сърце” организира от сдружение „УСМИВКА” Бургас  „Протегни ръка, за да помогнем на пострадалите от пожара в

Клиентите на Kaufland дариха над 25 000 лева на нуждаещи се от лечение

Клиентите на Kaufland дариха над 25 000 лева на нуждаещи се от лечение

Общо над 200 000 лв. са събрани до момента в инициативата „ДАРИ“, организирана съвместно с дарителската платформа DMSНад 25 000