България е свързана в ЕС повече със структури и фондове, отколкото с хора

За 10 години членство в Европейския съюз България се е сближила с останалите държави много повече със структурите и еврофондовете на съюза, отколкото с връзките между обикновените хора. Най-вече заради притока на милиарди евро за икономиката от стрктурни и кохезионни фондове страната се е изкачила от 16-о на 8-о място сред 28-те държави, докато по индивидуална свързаност се е преместила само с една позиция - от 21-о на 20-о място.

В този смисъл личният опит на българите за връзки с другите европейци е сред най-ниските в ЕС и е подобен на този, който имат румънци и унгарци.

Това е заключението на обширно проучване на Йозеф Янинг , директор на офиса на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в Берлин.

В него той установява, че връзките между европейските общества са все още силни и въпреки финансовата и бежанската криза изследванията показват, че Европейският съюз става по-силен, а не по-слаб. Но Янинг отправя и предупреждение, че трябва да се подготвим за потенциално намаляващи нива на структурна свързаност на страните от Централна и Източна Европа, отчасти защото те просперират икономически, но и защото в новия бюджетен период на ЕС фондовете ще са по-малко или с по-малка роля, от което може да последва и промяна в нагласата на хората в тези страни, че евросредствата са им гарантирани.

Под структурна свързаност авторът разбира предимно икономически и географски фактори: разполагаем доход, ниво на задлъжнялост на икономиката, дял на еврофондовете в икономиката, баланс между това колко внася и колко получава от бюджета на ЕС страната, има ли за съседи други страни членки и колко хора живеят в тези гранични райони. Индивидуалната свързаност той измерва чрез това какъв процент от населението е посещавало друга държава от ЕС, владеят ли езици, общуват ли с други европейци, явяват ли се на избори за Европейски парламент, колко са популистите, кандидатирали са на такива избори, имат ли доверие в ЕС и др.

Благодарение на членовете от изток

Като цяло последните резултати показват, че през последните 10 години отделни държави са станали по-изолирани, но общото равнище на сближаване (желанието на държавите и гражданите на ЕС да си сътрудничат) - "лепилото", което държи ЕС заедно - се е увеличило.

Лекото увеличение на цялостното сближаване между 2007 и 2017 г. е отчасти продукт на бързата икономическа интеграция на по-новите страни членки в Централна и Източна Европа. Седем от деветте страни, които са увеличили структурното и индивидуалното си сближаване, се намират на изток. Полша и Унгария са извън водещата тенденция с намалено индивидуално сближаване, което е особено засегнато от намаляващия показател за ангажираност. Този показател отразява ефективността на евроскептичните и антиевропейските партии, както и избирателната активност на националните и европейските избори.

Повечето държави - членки на ЕС, печелят от повишаването на индивидуалното сближаване; тяхното население се чувства все по-европейско по отношение на споделените езици, преживявания и нагласи. Изключенията от това правило са Гърция, Италия, Франция, Полша, Унгария и Испания.

Най-голямо безпокойство е Италия, чийто комбиниран спад в структурното и индивидуалното сближаване (-1,7 пункта) е най-голям сред държавите ЕС. Тя се е превърнала от една от най-проевропейските държави в една от най-недоволните в Европа. С приближаването на изборите и с популистките партии, борещи се срещу Брюксел и Берлин, профилът на кохезията на Италия се приближава все повече до този на Обединеното кралство, което наскоро гласува да напусне съюза.

Популистите няма да бъдат спрени с пари

Изглежда, има ясна връзка между кризата с бежанците и бурята в подкрепа на популистките партии в цяла Европа, които играят със страховете около миграцията и нейното въздействие върху европейските общества. Ефектът от това е ясно видим в показателя за ангажираност в цяла Европа, но досега той имаше много малко въздействие върху цялостното сближаване на ЕС, измерено по индекса на ЕСВП.

Авторът на проучването Йозеф Янинг каза: "ЕС е много по-устойчив, отколкото таблоидните заглавия биха искали вие да мислите, а кризата с бежанците няма да доведе до рухването на Европейския съюз в скоро време. От резултатите обаче можем да видим, че кризите оказват влияние върху ангажираността на гражданите. Ако искаме да защитим и укрепим Европейския съюз, това е мястото, където трябва да се съсредоточим. Ако искаме хората да бъдат ангажирани и да подкрепят Европейския съюз, трябва да се наблегне не върху институционалната интеграция и финансовите трансфери между държавите, а върху това гражданите да могат да се свързват по-пряко, например чрез програми за обмен или премахването на таксите за роуминг."

Но Янинг също така напомня, че предизвикателството към ЕС, което отправят популисти и националисти, трудно се контрира, защото не резултатите от европейските политики или опасенията от икономическо маргинализиране са основният движещ фактор за възхода им.

"Много по-силна роля играе говоренето за "те и ние", както и раздразнението и недоволството от някакви често въобръжаеми "други" - чужди правителства, бюрократи от международни структури или международни съдилища, взимащи решения за живота на гражданите. В този наратив основният проблем идва от наблягането на нуждата да се подсили националният суверенитет, за да се попречи "те" да взимат решения за "нас".

Споровете за това дали правилно се разпределят ресурси може да бъдат уредени с пари, но тези за идентичността не могат. Политиките за идентичност, изглежда, не се влияят от аргументи за цената и ползата. Предупрежденията за икономически рискове не спират националистите и популистите от това да обърнат гръб на европейския проект - те вярват, че предимствата на националната автономност над международните правила, споделянето на ресурси и търговия един ден ще компенсират краткосрочните загуби, които страната им би понесла от изолиране от европейския проект", пише Янинг.

Инфографики по темата можете да видите в Дневник.