English   14426 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Lab4e: От България до Нидерландия, и назад

 

Разказ за пътешествие на група български социални предприятия в търсене на вдъхновение и смелост


Разказът от първо лице е на Павлета Алексиева – част от екипа по изпълнение на проекта на БЦНП „Лаборатория за ноу-хау в сферата на социалното предприемачество“ (Lab4e) като експерт по социална иновация, ориентирана към подобряване на процеса по достъп до трудовия пазар на хора с увреждания – с други думи, пътеводител на групата за обмен на опит с Нидерландия.

Пътешествието ни започна тривиално – със среща на летище София, всеки тръгнал от своя дом и място на работа с надеждата да види нещо по-различно, нещо, което да го вдъхнови и да му даде смелост да мечтае. Събрахме се група от над десет човека – всеки професионалист в своята област, с роля в екипа на своята организация. И всички любопитни за това кой и как в Нидерландия участва в процеса по осигуряване на възможности за трудова заетост на хора, които поради някаква причина изпитват затруднение да стигнат до пазара на труда.

Гмуркане

Още с пристигането си в Апелдорн се потопихме в темата. Фреди Улс, представител на фондация De Passerel и бивш неин директор (една от най-големите организации – доставчици на социални услуги и развиваща социално предприемачество в Апелдорн, Нидерландия), ни въведе във философията зад всичките мерки и механизми, с които си служи Нидерландия, за да адресира проблема със заетостта на хора с увреждания или с други проблеми, които им пречат да стигнат до пазара на труда. Акцент в тази философия е Стълбата на участието – участието, разбирано като социално включване, което се постигана чрез създаване на реална трудова среда, осигуряваща място за всеки според неговите възможности, нужди и предпочитания.


Стълбата е добре систематизирана концепция, която простичко онагледява взаимовръзките между отделните мерки и ролите, които имат държавата, общината, бюрата по труда, доставчиците на социални услуги и, в крайна сметка, обществото- за да се дават работещи и универсални решения за реинтеграцията на пазара на труда на хора в уязвимо социално положение.


Нещо познато, но не съвсем – участието в работния процес като ценност и инструмент за социално включване


На втория ден от престоя ни имахме възможността да посетим DROOM! - дъщерна компания на организация, чиято основна дейност е предоставяне на социални услуги за хора с увреждания. В DROOM! видяхме как предприемачество, включване чрез участие в реална работна среда и създаване на автономност на хора с различни затруднения вървят ръка за ръка. В стълбата на участието DROOM! се фокусира върху едно от началните стъпала – осигуряване на „защитен“ труд без трудово възнаграждение за хора с увреждания (и не само) като част от социалната подкрепа за тяхното развитие и включване. Държавата допуска и дори насърчава подобни мерки - за хората, които ги ползват, тя осигурява заместващото възнаграждение – под формата на социално плащане или плащане за безработица. Ежедневно 16 човека, които поради различни причини (с интелектуални увреждания, физически увреждания и бежанци) не могат да стигнат сами до пазара на труда, идват на работа тук. За всеки има индивидуален план с конкретни резултати, които се целят, и всеки работи наистина, а не наужким, като отговоря за конкретна дейност в цялостния производствен процес. В някои случаи тези дейности са малки – от рязане на масло за ябълковия пай – запазена марка на DROOM!, през белене и рязане на ябълки със специална машина или самостоятелно приготвяне на сандвичи в ресторанта, до обслужване на поръчките за кафе и други напитки. За част от хората това е постоянно работно място, за други – само временно положение, но всички те получават възможност за участие в едно по-осмислено, достойно и полезно ежедневие.
 

DROOM! произвежда и продава стоки и услуги чрез няколко предприемачески дейности – пекарна, в която се произвежда ябълков пай и който се продава на сладкарници и хранителни магазини; ресторант с обедно меню и кетъринг по поръчка, за работещите в бизнес сградите наоколо; отдаване под наем на зали за провеждане на бизнес срещи.










Един от нашите гидове из DROOM! беше Денис. Денис работи в ресторанта и каза, че много му харесва. Преди това работел в пекарната, но му ставало топло и помолил своя ментор да променят нещо. 

Факт, който е известен на всички, но никой не му обръща специално внимание - подходящият работодател е също толкова важен, колкото и подходящата работа

Следобед се срещнахме с Марк  – млад специалист в сферата на HR услугите, работещ основно с компании. Той ни разказа за процеса по напасване на човека, неговите възможности и предпочитания, от една страна, и работната среда и култура в компанията, в която се предлага свободна позиция, от друга.  Акцентът на разговора ни с Марк бе това, че в рецептата за успешна трудова реинтеграция и реализация важна роля играят работодателят и работната среда. Не е достатъчно самата работа да е подходяща и харесвана от конкретния човек, който трудно стига до пазара на труда. Също толкова важно е да се оценява работната култура, средата, ценностите и взаимоотношенията с колектива и доколко този човек ще се впише в тях. 
Марк разказа за типично маркетингов подход, който се използва при намирането на подходяща работа при подходящ работодател – Принципът на сандвича: представят се възможностите на човека, не се премълчават трудностите, които той има, но също така се предлагат и компенсационни механизми, чрез които да се постигне максимално адаптиране и напасване, така че нито работодателят да е ощетен откъм продуктивност на работната ръка, нито човекът да е ощетен откъм възможности за участие на различните нива в работния процес.                      


Няма смисъл да оценяваш „какво не може“, има смисъл да оценяваш „какво може“ – универсална отправна точка, която важи за всеки, който изпитва трудност да стигне до пазара на труда, независимо от причината – интелектуално, физическо или социално затруднение


Срещите, които имахме на третия ден от нашето пътуване, ни помогнаха да видим оценката на работоспособността като процес. Посетихме Фондация Лукрато – общинско предприятие, което управлява малка фабрика, където безработни хора (отново – поради различни причини) ходят на работа в защитена работна среда. Чрез системно наблюдение и индивидуален подход към всеки един от заетите се прави оценка на тяхната работоспособност – разбирана като съвкупност от умения, интереси, нужди. Лукрато работи в тясно партньорство със служители от бюрото по труда, които разполагат с информация за свободни работни позиции. Една част от хората биват насочвани към Лукрато именно от бюрото по труда, което е отговорно за изплащане на обезщетенията за безработица и чиято цел е да разбере какви са възможностите на конкретния човек и каква работа би била подходяща за него. Мотивацията за самите хора да идват на работа в Лукрато е именно получаването на обезщетението за безработица - т. е. ако не ходят на работа, бюрото ще спре плащането. Въз основа на наблюденията върху работоспособността на заетите в Лукрато, те биват насочвани или към форми на подкрепена заетост (когато имат нужда от още подкрепа, за да подобрят или изградят трудови умения) или директно към свободни позиция на първичния пазар на труда. В този процес доброто партньорство между подобни места като Лукрато и бюрата по труда в съответната община е от съществено значение за постигане на желания резултат – устойчива трудова и социална реинтеграция на човека.  

Особено видима в Лукрато бе смесицата от уязвими групи, които са обхванати. Заключението, което направих за себе си, е, че в Нидерландия целта не е да се създават специално обособени (изолирани) места за „различните“ хора, а да се създадат условия за общуване и равнопоставеност между всички – чрез съвместното участие в работен процес.  

За да видиш напредъка в човешкото развитие, трябва да го наблюдаваш, а после да записваш и анализираш наблюденията си – така постигаш последователност в подкрепата и надграждане в желаните резултати


Картината за намирането на подходяща за конкретен човек работа бе допълнена от представянето на един от модулите на INVRA - онлайн система, която се ползва от всеки професионалист, чиято дейност е свързана с реинтеграция на пазара на труда.

Oсновните принципи, върху които е построена и разработена INVRA, са изведени след проучване сред холандското общество и неговото разбиране за „включването“ като ценност. Тези принципи са отчетени при разработването на въпросниците, включени в модула на INVRA – а именно: автономност, насърчаване на таланта и общуване.


Организацията на дейността по предприемачески начин дава възможност за растеж и мащаб в постигането на социалната цел. Желано развитие, за което са необходими време и усилия  


Учебното ни пътуване завърши с посещение във Феникс – организация, стартирала като доброволческа инициатива преди 30 години, а сега - верига от магазини втора употреба на територията на Апелдорн, предстои отварянето и на четвърти. Феникс работи в тясно сътрудничество с Лукрато – някои от заетите там хора, за които оценката е показала че имат нужда от менторство и напътствия, за да подобрят определени трудови и социални умения (общуване в колектив, постоянство в явяване на работа и други подобни) и все още не са стигнали на етапа самостоятелно да могат успешно да си намерят работа и да я задържат, се препращат към Феникс. Тук те имат възможността да получат подкрепена заетост, изразяваща се в менторство по време на реален работен процес, като за полагания труд заетите получават съответно възнаграждение (в случай че периодът за обезщетението за безработица вече е приключил). Феникс не предоставя квалификационни и преквалификационни услуги на заетите лица, а само подкрепа чрез менторство. Част от хората остават да работят във Феникс по-дълго време, друга част – успяват да подобрят нужните умения и да си намерят друга работа сами. Подкрепената заетост се осъществява на всеки един етап от дейността на Феникс – а тя е доста разнообразна, за да може да се намери подходяща работа за всеки.
















Феникс управлява 3 магазина за предмети втора употреба – домашни потреби, електроника, мебели, дрехи и играчки, както и работилница за поправка и продажба на колела на старо. За 30 години са успели да постигнат добър имидж сред общността, като продължават да влагат усилия в поддържането на този имидж и привличането на нови клиенти. Освен социалните мрежи, друг основен инструмент, който използват, са общностни събития - като Ladies’ nights, търгове на предмети с по-висока антикварна стойност и други.

И в крайна сметка, като теглим чертата – какво научихме и какво ни предизвика 


Работата в реална работна среда дава възможност на човека:
•    за автономност, което е условие за развиване на умения за независим живот в общността;
•    да развие своите силни страни и таланти, което повишава самочувствието и усещането за достойнство;
•    да общува с други хора, което го прави част от колектив, общност.
Холандците са стигнали до извода, че всичко това в своята съвкупност дава рецептата за щастие и са насочили усилията и ресурсите на системите си (в случая – в областта на заетостта и социалната грижа), за да постигат това за хората.
 
Взаимовръзките между системите и партньорството между въвлечените страни на различните нива:
•    мотивират човекът, който има нужда от подкрепа да си намери работа, да се отнася отговорно към предоставените му възможности;
•    дават възможност мерките за подкрепа с най-голям интензитет (от гледна точка на вложен публичен ресурс) да бъдат насочени към тези, за които те са наистина необходими. За всички останали системата предвижда изходи на отделните етапи и ги стимулира/подтиква да се възползват от тези изходи. Така зависимостта от системата е сведена до минимум. 

Предприемаческите дейности са организирани по начин, че хем да обслужва социалната цел, хем да се вписват адекватно в съществуващия пазар на стоки и услуги. От раздробяването на процесите в производството, до описването им със снимки и картинки, за да могат инструкциите да са подходящи за възможностите на хората, които трябва да ги научат – всички положени усилия имат за цел да улеснят участието. Паралелно с това обаче със същата важност е постоянният анализ на икономическия пазар за съответната предприемаческа дейност, обратната връзка от клиентите за качеството на стоките, които са си купили, и услугите, които са ползвали, рекламата и финансовото управление – всичко това се извършва от екип, който има нужните умения и знания. 
  
Предоставянето на подкрепа за намиране и задържане на работа на хора едновременно от различни уязвими групи повишава социалния ефект от дейността на социалните предприятия. Съвместният принос на всички страни в процеса на подкрепа позволява на социалните предприятия да създават разнообразна социална и културна среда (нещо типично за работата на първичния пазар на труда), да съчетават различни финансови потоци от различни системи – заетост и социална грижа, и да бъдат устойчиви и ключови участници в процеса на реинтеграция на пазара на труда – с други думи, незаменима съставка в рецептата за щастие.



Проектът „Лаборатория за ноу-хау в сферата на социалното предприемачество“ е финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.




Сходни публикации

Lidl и WWF поставят началото на амбициозно международно партньорство

Lidl и WWF поставят началото на амбициозно международно партньорство

Една от най-големите вериги търговци на дребно – Lidl и WWF (Световен фонд за природата), една от най-големите независими

LET’s GO 2024: ето кои са победителите в конкурса Най-добър бизнес план на НПО 2024!

LET’s GO 2024: ето кои са победителите в конкурса Най-добър бизнес план на НПО 2024!

След 3-месечна интензивна обучителна програма в рамките на LET’s GO 2024, менторство и тренировки, в която се включиха 13

Търсят най-добрите начинаещи предприемачи в Благоевград

Търсят най-добрите начинаещи предприемачи в Благоевград

Бизнес академия BASE стъпва за втора поредна година в Благоевград, за да излъчи най-добрите начинаещи предприемачи в Югозападна