Включени, не заключени

11 април 2014 г.

Повече от половината от хората, настанени в институции, могат да водят самостоятелен живот извън тях, сочи анализ на неправителствени организации

57% от хората с интелектуални затруднения и 56% от хората с психично-здравни проблеми, които в момента живеят в институции, не се нуждаят от интензивна 24-часова подкрепа. Причината да са там е липсата на адекватни алтернативи в общността като защитени и наблюдавани жилища. А последиците са, че хората губят уменията си за самостоятелност и състоянието им се влошава, а обществото плаща за ненужна и вредна грижа.

Това е един от най-важните изводи от анализа "Проучване на ефекта и икономическите ползи от подкрепеното вземане на решения" на фондация "Де Пасарел България" и Българския център за нестопанско право. Той е част от кампанията "Включени, не заключени", която призовава за равен шанс за независим живот за хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения. Проблемът в момента е, че те често се поставят под запрещение и нямат право да взимат решения за собствения си живот, например къде да живеят, как да управляват парите си, дали да сключат брак. В много случаи са принудени да живеят в институции до края на живота си и са изолирани от обществото. Към 2012 г. от близо 7500 лица под запрещение 3500 са настанени в специализирани институции. Експертни анализи и чуждият опит обаче са показали, че с подходящата подкрепа хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения могат да упражняват правата си и да взимат решения. Конвенцията на ООН за правата на хората с уврежданията също стъпва на идеята за равенството - всеки има право на избор, а ако е затруднен в това, трябва да му се осигури адекватната подкрепа, за може да го направи сам.

Стъпвайки на тези принципи, Българският център за нестопанско право започва заедно с други неправителствени организации пилотни проекти за подкрепено вземане на решения. Експертите използват механизми като консултации със специалисти, социални услуги, менторство и групи на хора със сходни проблеми, в които те споделят своя опит. В продължение на година организациите мерят и ефектите от това хората с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми да взимат сами решения за своя живот. И откриват, че тези механизми повишавт качеството на живот на хората, правят ги независими и освен това излизат много по-евтино за държавата отколкото затварянето в институции.

Икономическите ефекти

В анализа си "Де Пасарел България" и Българският център за нестопанско право отчитат, че подкрепата за хора с подобни проблеми в момента не е съобразена с индивидуалните потребности на човека. Вариантите са два - хората или въобще не стигат до здравната и социалната система и не получават никаква подкрепа, или се настаняват за постоянна грижа в институции без в много случаи да имат нужда от това. Дори в защитени жилища има потребители, които с механизми на подкрепено вземане на решения и адекватна социална работа могат да се справят и извън тях. Прекаленото обгрижване пък има негативни последици върху качеството на живот на хората, а и чисто икономически е много по-скъпо за обществото. Държавата в момента реално плаща една и съща висока цена както за леките, така и за тежките случаи.

Експертите доказват, че ако се увеличат услугите като почасови грижи в дома, места в наблюдавани и защитени жилища, това би довело до намаляване на разходите за издръжка годишно с 5,6 млн. лв. Или с над хиляда лв. по-малко ще струва на обществото един човек с интелектуално затруднение или психично-здравен проблем, ако бъде деинституционализиран и подкрепен да взима сам решения. Ако се обхванат всички хора, които имат нужда от подобни услуги (не само тези в момента, но и чакащите), това би означавалоо спестяване на 49 млн. лв. годишно.

Пилотните проекти за подкрепеното вземане на решения освен това показват тенденция за намаляване на честотата и продължителността на престоя в психиатрични болници. За сметка на това тези механизми могат да включат хората с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми в пазара на труда и така да увеличат заетостта. Резултатите от изследването показват, че над 85% от лицата са в състояние да работят, ако са подкрепени с адекватни механизми.

И по-важните

Макар икономическият ефект от деинституционализацията да е безспорен, по-важното в случая е друго. "Качеството на живот, зачитането на правата на човека, независим живот и социално включване на хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения са ползите за обществото, които трябва да бъдат водещи", категорични са авторите на доклада. Анализът показва, че хората, които взимат сами решения за себе си, живеят по-добре, започват да си поставят цели и да се опитват да ги постигат. Подкрепеното вземане на решения овластява хората, прави ги независими и самоуверени, дава им възможност за личностно развитие и включване в обществото. За разлика от живота в институциите, в който те освен, че губят контрол върху живота си, губят и мотивацията да променят това.

Димитър Ганчев, главен секретар на Интернет общество - България

Европейската директива за запазване на трафичните данни до 2 години, която позволява на спецслужбите да следят какво сме правили в интернет, вече е въведена в нашето законодателство. Фактът, че Европейският съд в Люксембург я е отменил, не променя нищо автоматично у нас. Промените в Закона за далекосъобщенията в България, които задължават операторите да пазят трафични данни, си остават валидни. Чисто формално българският законодател можеше да ги приеме тези неща и без да я има директивата. Отменена е причината, поради която ние сме си направили такова законодателство, но това не отменя автоматично и законите. Това, което трябва да се случи, е българският парламент да отмени тези текстове от Закона за далекосъобщенията.

Ако му се занимава с това

Парламентът не е длъжен да приведе нашия закон в съответствие с това решение. Ако депутатите нямат някаква друга причина да променят Закона за далекосъобщенията, най-вероятно няма да се занимават с въпросните текстове. Докато Народното събрание не ги отмени, те си остават валидни и българските телекомуникационни оператори продължават да са длъжни да правят това нещо. Така че - решението на съда в Люксембург касае българския парламент, а не българските граждани и оператори, които може само да се надяват, че някога ще бъдат спасени от безпричинното слухтене в интернет.

В решението на съда е казано доста подробно как използването на данните без знанието на абоната нарушава правата ни. На практика е неконтролиран кръгът от хора и институции, които могат да ви следят какво правите, с кого го правите, къде го правите и кога го правите. Става въпрос от това до кого и кога сме пращали имейли до банкови транзакции.

Няма гаранции за това кой има достъп до тази информация

защото тя се събира за всички, а не само за тези, които са заподозрени в извършването на престъпления. Искате или не искате, тази информация се събира и в момента - за мен, за вас, за всички читатели на "Стандарт". Спецслужбите имат достъп до това къде сте се намирали днес, какъв ви е маршрутът до работата и обратно, с кого си говорите по телефона, с кого си пращате есемеси, с кого си пишете имейл, с кого чатите, включително и с какво нетърпение сте си отговорили на чата. Те могат да ви следят дали в работно или в извънработно време влизате в социалните мрежи. Тази информация се пази.

Малко съм скептичен, но не ми се струва вероятно депутатите точно в навечерието на евроизборите да се хванат да променят тези текстове. Така най-вероятно още дълго време те ще си бъдат валидни.
Съдът в Люксембург е взел решение, че информацията не бива да бъде събирана за невинни граждани. Ако вие сте заподозрян за някакво престъпление, то си има Закон за специалните разузнавателни средства и за вас може да се събират всякаква информация, но това не важи за цялото население. Има си законов ред. Въпросът е дали на властта не е по-удобно да държи под око всички.

Копирано от standartnews.com