Аз съм ученик и имам право на...
Ученическите съвети са начин младежите да се научат да отстояват правата си
Фоайето на 31-во училище в София. Мирен протест. Ученици стоят насядали
по пода, устата им са залепени с тиксо. Тропат с капачки. Държат
плакати. На някои от тях пише "Убивате таланти". От време на време към
тях се присъединяват и по-свободомислещи учители и също сядат на земята.
Така започва една промяна в училищния правилник, за която младежите успяват
да се преборят сами. Доскоро в него е записано, че учениците, които се
занимават със спорт, имат право на 3 извинени отсъствия от часове. Това
обаче не се отнася за всички други, които например се занимават с танци, пеене или пък свирят на някакъв инструмент. За учениците от ученическия съвет на 31-во училище това е дискриминираща практика и те се наемат да я изкоренят. След протеста, който организират, формулират официална
позиция и я представят пред педагогическия съвет. Подготвят петиция, в
която съучениците им могат да се подпишат. Ръководството на училището
изслушва аргументите им, приема ги и гласува промяна на правилника –
право на извинени отсъствия ще имат вече и учениците, които се занимават с изкуства през свободното си време.
Това е една от победите, с
която в ученическия съвет на 31-во училище се гордеят много. Тяхната цел е гласът на учениците да се чува. "Ние сме опитните зайчета на тази
система и ролята на съвета е да въздейства за промяна", казва
15-годишната Диана, която доскоро е вицепрезидент на училищния
парламент, както също се нарича. Тя самата се включва в него, за да
прави революция. "Стоят си едни представи, че учениците не са на етап в
развитието си, в който могат да посъветват нещо смислено. Аз мисля
обратното. Нашият кръгозор е по-обширен, защото големите са се
съсредоточили върху проблемите си и често не виждат голямата картина",
казва Диана, която впечатлява със зрелостта си. Според нея те могат да
направят много за заздравяването на връзките между учител и ученик, да
спомогнат за това и за двете страни престоят в училище да стане
по-приятен.
Училище за граждани
Макар и
формално споменати от Закона за народната просвета, училищните съвети не са широко разпространени в българските училища. Или пък не са
достатъчно дейни и ефективни. Примерът на 31-во училище обаче показва,
че ученическите парламенти могат да бъдат начин младежите да се
почувстват по-свързани с живота в училище. Да осъзнаят, че те също могат да променят средата около себе си. Да повярват, че от тях нещо зависи.
Тъкмо с това убеждение неправителствената организация "Политроник" разработва проект "Училище за граждани", който цели да наложи ученическите съвети
като основен път за учениците да отстояват правата си и да решават
проблемите си. "Ученическите съвети са чиста форма гражданско
образование", казва Биляна Захариева от "Политроник". "Те дават умения и знания, които ще са необходими на учениците до края на живота им",
добавя тя.
Това, което "Политроник" правят, е да предложат
цялостен модел как да работи един такъв училищен парламент. Тоест да
формират структура заедно с младежите, да разработят правила и да ги
стимулират с идейна подкрепа в началото. "На тази възраст най-лесно се
възприема, като участваш и правиш. Така се създават навици. Идеята е да
се научат да работят в екип и да си разпределят отговорности", разказва
Яна Щерева, един от основателите на "Политроник".
За някои деца
ученическият съвет е начин да преодолеят предразсъдъците за себе си.
Така е при 16-годишната Ива, която миналата учебна година има проблеми в училище. На прага е на изгонване. "Мислеха, че от мен нищо няма да
стане, че ще стана наркоман. Аз се включих, за да променя нещо", казва
момичето, което днес е сред най-активните членове на съвета и се бори
мнението на учениците по-често да се чува и зачита.
Мотивацията
на 17-годишната Александра Васински, която е председател на ученическия
съвет в 31-во училище, пък е, че иска да се научи да бъде лидер. Преди
да бъде избрана от съучениците си за президент на съвета (със съвсем
истински избори), тя е в доброволческото ядро на училището.
Като
председател Александра заедно с академическия съветник отговаря за реда
на сбирките на ученическия парламент. Той пък е връзката между
администрацията на училището и учениците. Грижи се за това те по-бързо
да получават отговори на техни запитвания.
Важни в структурата на съвета са също секретарят, който води кореспонденцията с
администрацията и прави протоколи от срещите на съвета, и
счетоводителят, който отговаря за бюджета на парламента. Освен това в
рамките на Съвета има и различни комитети, в които учениците се
организират по интереси. Например PR комитет, който има за задача да
популяризира мероприятията, които организира ученическият съвет сред
ученици и учители. Или пък комитет по набиране на средства, който се
опитва да привлича спонсори и дарители за различни каузи или събития.
"Това е полезно за тях не само защото събират ресурс, който после могат
да разпределят както решат, но и защото самият процес ги приучава да
водят по-бизнес комуникация", казва Биляна Захариева от "Политроник".
Всъщност ученическият съвет много често наподобява малък модел на обществото –
учениците се учат на демокрация в движение. Възрастта им предполага да
отхвърлят системата, нормите и йерархията и те много държат на това
всички да са равни и да участват еднакво в процеса по вземане на
решения. Но често се сблъскват с това, че когато трябва да се свърши
реална работа, която отнема време и усилия, остават много малко хора.
Сами стигат до извода, че за да бъдат по-ефективни, са им нужни
структура и правила. "Първият срок бяхме доста хора и не успяхме да
свършим почти нищо. Сега сме 18 души и успяваме да свършим доста повече
неща. Един ученически съвет трябва да има устав, да следва модел, така
че да не са хаотични нещата", казв 17-годишната Александра.
Когато питаме педагогическият съветник Горян Воденски с какво най-често се
занимава ученическият съвет на 31-во училище, той се усмихва: "Най-много обичат да правят чествания. За 8 март например направиха презентация, с която се опитаха да променят отношението на учителите към тях, и
трогнаха много колегите", разказва той. Воденски добавя, че учениците
често организират и доброволчески или благотворителни инициативи. В
момента например са се включили в кауза на Столичния ученически съвет за събиране на книги, които да бъдат дарени на домове за деца, лишени от
родителски грижи. Също така, когато някой ученик е пред наказание, те го представляват пред педагогическия съвет и осигуряват защитата му.
Следващият им голям проект пък е заедно с техни съученици от цялата
страна да се опитат да проведат ученически референдум, на който да
попитат младежите дали биха желали в България да бъде въведена кредитна
система на обучение. Тоест младежите сами да избират предметите си в
горния курс според уменията и желанията си за по-нататъшно развитие.
След това смятат да представят резултата пред Министерството на
образованието, така че гласът на учениците наистина да бъде чут.
Автор: Зорница Стоилова
Източник: Капитал , 10 април 2014 г.
Сходни публикации
Национална младежка академия стартира 11-ото си издание
Национална младежката академия е отново тук и търси най-мотивираните за промяна млади хора в България, които са готови да
Новите „40 до 40" в сезон 11 вече са факт
Слушайте техните истории за успех през август, на Дарик радио, четете на darik.bgЗа единадесет години проектът на Дарик ни
Международен ден на младежта в Перник – три дни, изпълнени с вдъхновение и забавления
През 1999 г. ООН определя 12.08 за Международен ден на младежта с цел да насочи вниманието към проблемите на младежите и да