Съдебен експерт: Все повече съдии обръщат внимание на това как да изслушват децата в съдебната зала

Все повече съдии обръщат внимание на това как да изслушват децата в съдебната зала. Ролята на експертите е да се опитаме да преведем на разбираем и за политиците език, кое е наистина в интерес на детето. Това каза в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ психотерапевтът и съдебен експерт Боянка Корнажева преди форума „Национална съдебна система като част от европейския правов ред“.

Корнажева посочи, че има член в Закона за закрила на детето, който урежда обстоятелствата, при които дете може да бъде изслушано в съда. Проблемът обаче е, че този член не се прилага в неговата цялост:

„Той гласи „Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси“. Това последното “освен ако“, ако го осмислят всички, които работят с деца, отваря страшно много врати, които са в интерес на детето. Щом е на 10 години и 1 ден, то се изслушва, като много често изслушването се превръща в един разпит, който много трудно мога да коментирам с литературни думи, защото аз излизам от емоционалното си равновесие, когато гледам някои подобни разпити. Това е по сега действащите закони. Всеки закон може да стане по-добър или по-лош, но въпросът е как се прилага. Така че не е толкова важно какъв е законът, колкото доколко са подготвени и мотивирани тези, които го прилагат“.

Корнажева коментира и случаите, когато дете-жертва във времето се превръща в непълнолетен престъпник: "Тук „навреме“ е ключовата дума, защото едно дете, ако е на границата на пълнолетието, малолетието и т.н. – това е възраст, една цифра. Така че дали да сложим етикета „престъпник“, е много философски въпрос. Аз съм обучена да не залепям етикети. При всяко положение обаче, когато възрастта е ранна, извършването на нещо противообществено, противозаконно, против нормите е крясък за помощ и ако ние го чуем навреме, има шанс да няма следващи крясъци, но ако имаме десет крясъка, шансът да предотвратим единайсети такъв е много по-малък“.

Проблемът никога не е само на детето, обясни психотерапевтът: „Много често децата крадат пари от портмонето на мама или на тате. Когато започне това да се случва, е добре всеки родител да се запита, освен че му е взел левчетата, какво друго би могло да има зад това. В такива случаи грамотният човек търси мнението на странични хора – дали, както е по българска традиция, ще питаме някой по-опитен от нас, или, както е в по-съвременният вариант – ще потърсим помощ от психолог или психотерапевт, е въпрос на реалност, но това, че търся помощ от специалист, не означава, че аз смятам, че детето ми е болно или престъпник, но за да не стане такъв, трябва профилактика, защото проблемът никога не е само на детето“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл на БНР.

Снимка: Pixabay