Профи Кредит дари 10 000 лв. в подкрепа на фондация „За Нашите Деца"

За четвърта поредна година Профи Кредит застава до фондация „За Нашите Деца” в мисията всяко дете да живее и да се развива в семейство . Дружеството направи безвъзмездно дарение от 10 000 лв., с които в рамките на 1 година фондацията ще подкрепи деца и семейства в нужда. Компанията подкрепя фондацията не само финансово, но и като се ангажира с помощта на своите служители, партньори и клиенти да разпространява каузата и да търси нови съмишленици. 

Радваме се, че имаме партньор като Профи Кредит, който осъзнава важността едно дете да расте обичано в семейство, да получава грижи и внимание. Благодарение на такива устойчиви партньорства, фондация „За Нашите Деца" успя да подкрепи над 600 деца и семейства само през първите три месеца на тази година. Едно от тези деца бе и Никола.

На близо 3 годинки, Никола не можеше да говори. Не можеше да стои на едно място за повече от няколко минути, беше разсеян, а играчките бързо му омръзваха. Пляскаше с ръце непрекъснато, не обичаше да поглежда мама и татко в очите. Но пък обичаше да брои.

Това беше състоянието на Никола, когато семейството му го доведе при нас след препоръка от психолог. Веднага го включихме в програмата ни по ранна детска интервенция и работа с него и родителите му започна специалист от Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“. Той направи оценка на развитието на детето и заедно със семейството изготви план как да насърчават момченцето както при посещенията в ЦОП, така и у дома. Специалистът знаеше, че с много игри, упорита работа и внимание, Ники ще постигне много, а родителите му бяха готови на всичко, за да чуят първите му думи.

И така лека полека, играейки навън, учейки вкъщи с мама и татко и с подкрепата на нашия специалист, Ники най-после каза името си. А след това научи и думата шоколад и вече не трябваше да сочи към шкафа с лакомства, когато искаше нещо сладко, а можеше просто да каже на мама. Научи се да имитира някои животни, вече рисува с водни бои и твори с удоволствие с пръсти върху белия лист. Но най-любимото му нещо се оказа дървения пъзел-часовник, който с мама редят всекидневно и вече заедно изговарят всяка цифра. Най-голямото щастие за мама и татко, обаче, дойде, когато Ники спря да гледа в пода, а ги поглеждаше в очите, в които вече се виждаше истинско пламъче.

В ЦОП продължаваме да работим с Ники, за да наваксаме загубеното време. Днес малкият вече посещава и хипотерапия, която също много му помага.