Половината възрастни клиенти на БЧК ползват интернет
Проучване за отношението на пенсионерите към технологиите помага за създаване на виртуален асистент в подкрепа на активното стареене
Почти половината „клиенти" на Българския червен кръст (БЧК) над
60-годишна възраст имат компютър и влизат в интернет, всеки трети от тях използва
електронна поща. Пенсионерите, обгрижвани от „Каритас България", са значително
по-назад в използването на технологиите.
Това са само част от резултатите, до които стигна първият етап от
проучването на отношението на възрастните хора към използването на съвременните
технологии, както и на техните нужди от помощ в дома. Изследването се проведе
едновременно в Австрия от Европейската федерация на възрастните хора, в България
от Българския червен кръст и „Каритас България" и в Словения от Университетския
институт за рехабилитация. То обхвана извадка от 498 човека около и най-вече над
60-годишна възраст. Проучването е част от международен проект за разработване
на виртуален асистент за активно стареене, който ще представлява интегрирана
система от отделни модули и софтуерни приложения, изцяло съобразени с
потребностите на неговите ползватели.
Смартфоните сред възрастните хора, за които се грижат БЧК и „Каритас
България", са рядкост - те предпочитат да използват мобилни телефони от старо
поколение. Сравнително слабо разпространени сред тях са интернет базираните
приложения за комуникация като WhatsApp, Skype, Viber, Messenger.
Затова пък в България всички възрастни хора около двете социални
организации имат телевизор, малко повече от половината – радио. Повече от две
трети от тях си мерят кръвното налягане или кръвната захар сами.
При анкетираните пенсионери в Словения положението е сходно с това в
България. Връстниците им в Австрия обаче са значително по-добре запознати с
технологиите. Почти всички запитани там използват компютър, интернет и имейл. Възрастните
австрийци с компютър дори са повече от тези с телевизор. Цели 77% от пенсионерите
там имат смартфони и общуват чрез интернет базирани приложения. Почти
половината ползват таблет, 36% дори имат профили във Фейсбук.
Повече от половината възрастни хора, анкетирани в Австрия, България и
Словения, имат самочувствието да са на „ти" с технологиите. Дванадесет на сто се
плашат от тях. Почти две трети обаче са готови да се учат, за да са в крак с
времето. Цели 39% от изследваните твърдят, че усвояват новостите с лекота.
Очаквано, по-отворени за съвременните технологии са най-младите сред
възрастните хора – тези под 65 г. Значителен е делът на пенсионерите между 66 и
70 г., които ползват компютър – почти 74%. Повече от половината от над
70-годишните също работят с компютър. Почти толкова хора използват интернет и
имейл. Почти всеки пети от тях обаче не знае какво е смарт часовник.
За да се гарантира обективност на информацията, в изследването бяха
включени почти равен брой жители на големи градове или столици, на малки
градове и на села. Преобладаващата част
от анкетираните живеят сами (38%) или в домакинство с двама души (49%).
Най-много представители на възрастовата група над 60 години страдат от
хипертония – половината мъже и 60% от жените. Значителен е делът на
пенсионерите с диабет. Тези хора редовно следят нивото на кръвното си налягане
или на кръвната захар и пият лекарства. Ето защо една от функциите на бъдещия
виртуален асистент ще бъде да напомня за това.
Над една трета от мъжете и 22% от жените страдат от сърдечни
заболявания. По 6% от представителите на двата пола са преживели поне един
инсулт. Полезно за тези потребители би било устройство, което се носи на ръката
или на дрехата и постоянно следи основни жизнени показатели като кръвно
налягане и пулс.
Сред потенциалните ползватели на бъдещия виртуален асистент са също
хора с двигателни проблеми. Всяка четвърта жена и 12% от мъжете, участвали в
проучването, имат артрит. За тях ще се разработи модул за предупреждение при
препятствия в околната среда. Мисли се също за система, която ще сигнализира
роднини и съседи, ако човекът падне и не може да стане сам.
Едва по 6% от анкетираните мъже и жени признават, че страдат от
депресия. Доказано е обаче, че основният проблем при възрастните хора е
самотата, която често води до депресивни състояния. Изследването установява, че
3% от пенсионерите нямат никакви контакти с роднини, 4% изобщо не се срещат или
чуват с приятели. Голяма част от възрастните хора редовно общуват с роднини и
приятели по телефона или имейла, но личните срещи са по-редки. Тези данни са
повод да се работи върху модули в интегрираната система на виртуалния асистент,
които стимулират активността и социалните контакти.
Представените резултати са получени след анализ на количествените
данни от попълнените анкети, събрани в рамките на проучването. В момента тече вторият
– качествен етап на изследването, който включва дълбочинни интервюта с поне 30 потенциални
потребители на виртуалния асистент. Задачата на тези индивидуални разговори е
да разширят и детайлизират информацията, получена чрез въпросника.
Паралелно с интервютата ще се проведат и срещи с близо 100
представители на социалния кръг на евентуални ползватели на системата. На тях
близки на възрастни хора, социални работници, доставчици на социални услуги ще
могат да споделят своите представи и изисквания към бъдещия виртуален помощник.
Това е изключително важно за работата по проекта, тъй като една от неговите
задачи е да облекчи работата на тези хора и институции.
Проучването включва също срещи с експерти в различни сфери –
законодателство, социално осигуряване, телекомуникации и др.
За проекта
Виртуалният асистент в подкрепа на активното стареене (SAAM -
Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching) се разработва в рамките
на европейски проект. Той се финансира с близо 4 млн. евро от Рамковата
програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Крайната му
цел е да удължи максимално активния и самостоятелен живот на хората над 60
години в собствените им домове, като запази доброто физическо, емоционално и
умствено състояние, както и социалните контакти на своите потребители за
възможно най-дълго време.
Системата ще съдейства на хората да се чувстват добре в обичайната си
среда, като събира данни за здравословното и емоционалното им състояние чрез
сензори, интелигентни измервателни уреди, видео и аудио приемници. Тя ще следи
жизнените функции и приемането на медикаменти, ще открива и алармира за
негативни промени в настроението и поведението на своите потребители. След
анализ на здравните показатели и навиците на възрастния човек невидимият
помощник ще дава препоръки за здравословна диета, ще предлага социални и
културни занимания.
Проектът започна на 1 октомври 2017 г. и ще продължи три години. В
международния консорциум, който работи по него, влизат 10 организации от пет
европейски държави. Сред тях са водещи висши училища като Единбургския
университет (Великобритания) и Залцбургския университет „Париж Лодрон” (Австрия),
словенските изследователски организации Университетски институт за
рехабилитация и Технологичен институт „Йозеф Стефан”, доказани технологични
компании като българската ScaleFocus и немската Interactive Wear AG. Участват
също утвърдени неправителствени организации с богат опит в работата с възрастни
хора – Българският червен кръст, „Каритас България“ и Европейската федерация на
възрастните хора със седалище в Австрия.
Координатор на проекта е Балканският институт по труда и социалната
политика в София, който от 2001 г. насам управлява и изпълнява множество
социални проекти по различни програми на ЕС и други международни донори.
Източник: Балкански институт по труда и социалната политика , 30 април 2018 г.
Сходни публикации
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23