Мисия „Будител" в едно ромско училище в „Столипиново"

В месеца, в който честваме народните будители, и във време на непрекъснати образователни реформи – срещаме ви с две млади учителки, които работят с ученици от ромски произход.

Трудното начало

И двете признават, че първоначално са изпаднали в шок.

Това беше първото предложено ми училище по програмата „Заедно в час", съгласих се. В началото беше шок, защото не знаех какво е училището и с какви трудности ще се сблъскам. Две години по-късно съм тук. И ми харесва, обяснява Хулия Стоянова, която е възпитател в занималнята на второкласниците. Тя е само на 27 години, завършила е английска филология, има следдипломна квалификация по начална педагогика, сега учи магистратура.

Най-голямото предизвикателство за Хулия се оказва факта, че децата не са знаели български език в началото. Много трудна беше комуникацията с тях. Имаше само едно дете, което ме разбираше и то ми беше преводач. Наложи се да започнем от изучаването на съвсем прости изрази и фрази. Но те много бързо свикнаха, много бързо започнахме да си общуваме. Децата идваха с желание. Видяха, че на някой им пука за тях. Те са като всички останали деца – искат внимание и грижа. И нямам проблем с присъствието им в часовете, коментира Хулия Стоянова.

Трудни са и първите дни за Христина Танева, класен ръководител на трети клас. Разговорът ни започва с усмивка, с доверие и с нещо повече – с абсолютната вяра, че ромските деца имат бъдеще и то е в училище. Христина Танева е завършила философия, не си е представяла, че ще попадне в основно училище, но това се случва чрез програмата „Заедно в час“. За мен беше шок. Но не от факта, че ще бъда в това училище, а от факта, че от философ - се превърнах в начален учител. Оказа се, че ще бъда класен ръководител на едни дечица от втори клас, които не знаят нищо за мен, а и аз не знам нищо за тях. Това е голяма отговорност. Защото началните учители градят основите на любовта към ученето, но и също така е и пример за учениците, разказа Христина.

Ако имам възможност да кажа нещо на образователния министър, то е следното - да хванем една група деца и да се опитаме да ги интегрираме към нашите разбирания, към нашите стандарти - не би било толкова полезно. Но можем да се опитаме да приобщим образованието към техните нужди, тоест - този процес  да не е едностранен, а всъщност да е и в двете посоки. Да вземем най-полезното и доброто от природата и възгледите на този етнос - и да видим какво можем да направи, което да е по-добро за тях, коментира Христина Танева.

Интервютата с Хулия Стоянова, Христина Танева и анкетата с учениците им можете да чуете в звуковия файл на БНР.