Цветята в битка с бездушието

Имах щастието лично да се познавам с талантливия ни музикант Жоро Минчев, светла му памет и след като той почина, с малката ми дъщеря не пропускахме нито един от концертите „Цвете за Гошо”, посветени на него. А името на проекта – „Чудната градина”, за който разбрах от споделената от Петя Митева публикация в нета, предизвика в мен няколко асоциации. Едната беше, че „Децата са цветята на живота”, а мотото на фондацията, чиито членове са родители с деца с увреждания е „НИЕ ПРОСТО ДАВАМЕ ЛЮБОВ… НА ТОВА НИ НАУЧИХА ДЕЦАТА НИ - НАШИТЕ УЧИТЕЛИ.” Реално с този осъществен проект хората от фондацията са сторили чудо... Те доказаха, че може! Може, въпреки тъпоумието на общинските чиновници, които с месеци не могат да сътворят една проста докладна записка. Въпреки предубежденията на обществото! И напук на безверието, отчаянието и безнадеждността. Няма да се учудя, ако фестивалът „Цвете за Гошо” прерасне, благодарение на този осъществен проект, в „Цвете за всички нас” – хората с добри, отворени и щедри сърца. И днес ви разказвам за „Чудната градина” и нейните създатели, защото са нагледен пример, че с ум, сърце, инат и стремеж да постигнеш мечтите си, може да се намери работа за хора, отписани като „безнадеждни”.

           
Ето как журналистката Мая Щърбанова от предаването „12+3” представя проекта: „Чудна градина” разцъфна в Добрич тези дни. „Чудна” я наричат нейните създатели, защото тя е плод на първото социално предприятие в града. Става дума за един проект на фондация „Свети Николай Чудотворец”, който стартира преди повече от година. Идеята е да се направи оранжерия, в която да бъдат наети на работа хора с интелектуални затруднения. През тази една година, благодарение на няколко благотворителни инициативи и отклика на много хора, готови да помогнат, необходимите средства са почти събрани. И докато по-трудната работа с набирането на парите е към края си, оказва се, че земята, отредена за оранжерията, все още не е подложена на гласуване от общинския съвет, тъй като докладната за нея месеци наред не е готова. Хората от фондацията обаче решават да не чакат повече и въпреки всичко, започват да отглеждат своите цветя.”

          
И ето - „Чудната градина” вече е факт и цветята от нея се търсят! Тези красиви цветя се отглеждат на две тераси и един покрив в сградата на Защитеното жилище за лица с умствена изостаналост в Добрич.

      
„За да направим света едно по-красиво и по-добро място за живеене, създадохме нашата „Чудна градина” – казва доктор Хасан Ефраимов от Добрич, който е част от социалния проект. – Ние не хленчим, не се оплакваме, не плюем държавата, а създаваме работа. Отглеждаме красиви цветя, обгрижени от ръцете на хора, обявени за негодни, отритнати от обществото и гледани накриво по улиците.” С тези думи той призова своите съграждани да започнат да си купуват от цветята на „Чудната градина” и така да добавят по още малко към доброто по този свят. Постът му във фейсбук мрежата вече има над 1600 споделяния, а поръчките валят от цяла България.

         
Едно от главните действащи лица епредседателката Мария Методиева от фондацията „Николай Чудотворец”, която споделя, че докато чакат мястото за оранжерията да им бъде отредено от община Добрич, са решили да не бездействат, а да започнат с отглеждането на разсада. Идеята е настанените хора с умствена изостаналост да имат работа, да се чувстват полезни и да получават допълнителен приход над инвалидните си пенсии. По думите на Севда Димитрова от фондацията, очакванията им отдавна са били надминати, защото всеки ден все повече от настанените в дома се включват в работата и то с огромно удоволствие. „Има още много работа по изграждането на оранжерията, кладенеца за напояване и много, много други неща тепърва предстоят”, допълва и д-р Ефраимов. И с радост споделя: „Като ви разправях че доброто е заразно, подобно на злото, не ми вярвахте. Приятели, приветствайте новия член на нашето социално предприятие и на фондацията! Това е Христина Стойчева. Една страхотна дама с огромно сърце. Нейният магазин „Дон Домат” вече ще предлага нашия цветен разсад. Безплодни останаха усилията ни да договорим комисионна за нея – Христина беше категорична, че ще ги продава напълно безплатно. Но аз съм сигурен – доброто й ще бъде възнаградено стократно. Очакваме още собственици на магазини да се включат към нас. Обятията ни са широко разтворени. Правете добро, за да получите добро! Ще заразим и други за да направим света едно по-добро място за живеене.”

       
В сайта на фондацията (https://stnikolayfoundation.wordpress.com/), направен с много обич, ме трогнаха дълбоко думите, с които всеки един от членовете на управителния съвет бе направил кратко представяне на себе си и се изкушавам да споделя написаното от тях. Мария Методиева: Майка съм на две деца. Синът ми Александър почина на 26 години, беше с множествени увреждания. Бях твърде млада, когато той се роди и не бях подготвена за събитията, които предстояха. Тогава нямаше социални услуги, нямаше професионална подкрепа, нямаше информация…, нямаше нищо. Извървях дълъг път, по който вървя още. Благодарение на сина си научих почти всичко, което ми трябва в този живот. Не съжалявам за нищо, което ми се е случило и съм благодарна на съдбата за всичко. Ще се радвам да мога да помогна и на други родители, които имат дете с множествени увреждания.

Севда Кичукова – Димитрова: майка съм на две дъщери – Елица и Деница. Голямата е на 27 години и е с интелектуално затруднение. Родена е като здраво дете, но вследствие на автомобилна катастрофа, след състояние на кома, тя е с епилепсия и интелектуално затруднение. Преборих се да оживее, да посещава детска градина и СОУ до 8-и клас. После беше за малко в специално училище, а от седем години е в Дневен център за възрастни с увреждания. За тия години тя преодоля себе си много пъти и доказа, че може да се бори с живота. Преди две години беше включена в програма за временна трудова заетост, като през тази година  взе участие в Спешъл Олимпикс. Често казвам, че имам не една, а две умни дъщери, с които се гордея. Ще се радвам да мога да помогна и на други родители, които имат сходни проблеми.

Тереза Карамузова: майка съм на двама сина. По малкият - Александър е вече на 20 години и е роден с генетично увреждане. Има и типично поведение за дете от аутистичния спектър. Диагнозата му не беше установена веднага, а няколко години по-късно. За семейството ми беше голям шок. Не го очаквахме и не бяхме подготвени. Започнахме да търсим информация, което по онова време не беше лесно. Сашко посещаваше детска градина и училище, докато стане на 14 години. После беше в помощно училище, а сега вече е в Дневен център за възрастни с увреждания. Никога не е било лесно, но някак се научих да се справям. Ще се радвам да мога да помогна и на други родители, които имат деца от аутистичния спектър.

Албена  Лунгова: майка съм на 18-годишния Иван. Той е роден с детска церебрална парализа. В очакване на новия член в семейството, никой не е с нагласата, че ще има дете с увреждане. Аз не бях изключение. Още с раждането проблемите се подредиха един след друг. С времето се научихме да ги преодоляваме, къде по-лесно, къде не съвсем. Важното за мен беше да приемаме живота с усмивка. Сега се радвам, че Иван израсна като едно щастливо дете и се превърна в млад мъж. Ще се радвам да мога да помогна и на други родители, които имат деца със сходни на моите проблеми.

Емилия Петрова: майка съм на две момчета. Баткото е на 10 години, а малкият е на 2.  Големият ми син е роден с детска церебрална парализа. Бях много шокирана, когато научих диагнозата. Последва ходене по мъките – безкрайни изследвания, терапии, нови лекарства за гърчовете и безкрайни будни нощи. Не бях на себе си дълги години. Не можех да приема, че моето момченце няма да расте здраво. Семейството ми беше до мен,  но професионална помощ нямаше откъде да получа. По-късно се включих в родителски групи са подкрепа. Запознах се с много родители със сходни проблеми. Това ме промени много. Започнах да приемам проблемите си по-леко, знаейки, че не съм сама. Ето вече си имам още едно момченце. Ще се радвам да мога да помогна и на други родители, които имат подобни трудности.”

           
Завършвам разказа си за „чудната” градина с думите на д-р Ефраимов (на снимката с момиченцето, до него е председателката на фондацията Мария Методиева), написани съвсем скоро, на Гергьовден: „Днес продавах цветя. Ако се наложи вдругиден ще продавам ламбени шишета. Мога да продавам и лъжи, и измама, и лицемерие, и обещания... Това е толкова лесно. Ала не го искам. Трудно е да продаваш истина – тя е толкова скъпа. Продължаваме напред, почти в пълен състав. Липсват тези, които ще се включат съвсем скоро към нас. Благодаря на всички добричлии, които целенасочено избраха нашата сергия. Вие знаехте какво търсехте. Останалите са без значение, докато чакат пътя на осъзнаването. Да, знам, нашите цветя не бяха най-големите. Но те бяха най-красивите, отгледани на покрива на защитените жилища в Добрич. Те са цветята, с които ние, заедно с всички подкрепящи ни променяме света.”

          
Каузата да промениш света към по-добър си заслужава усилията, нали?

Петра Ганчева