Родители искат отмяна на запрещението на хора с ментални увреждания

Хората с увреждания не са само отхвърляни. Много от тях са напълно обезвластявани. Представете си живот, в който не ви е позволено да вземете нито едно решение за себе си. Това се нарича запрещение. В България над 7 хиляди души са поставени под запрещение. Те не могат да работят, да се женят, да решават къде и с кого да живеят.

Най-грешното нещо, което хората мислят за мен, е, че не мога да мисля и чувствам.

Мисля, че знам всичко за живота, който не ми е позволено да живея.

Текстът е на активистът за човешките права Яна Бюрер Тавание, а монологът е на героинята Алекс - образ на един от 7-те хиляди души с интелектуални и психосоциални затруднения, които живеят в България. С този тест започва и книжката, която получаваха спрелите се минувачи покрай шатрите на събитието "Дни на способностите" в София.

Инициаторите са група родители и професионалисти, която от години прилага на практика принципа на подкрепеното вземане на решение, като алтернатива на запрещението на за хората с увреждания. Тяхната цел е приемането на закон, който ще отмени запрещението и ще позволи на хората с интелектуални или психично-здравни затруднения да упражняват правата си и да вземат решения в собствения си живот. В пешеходната зона на столичния бул. "Витоша", както и в Ловеч и Варна днес и в Кюстенди, Видин, Пловдив, Русе, Търговище и Добрич утре, те събират подписи от граждани, които искат да ги подкрепят.

"Запрещение идва от думата запретен, която означава забранен. Хората, поставени под запрещение, на практика са забранени, зачеркнати. Те не могат да вземат никакви решения за себе си. Цялата им воля и същност са подменени, като властта върху живота им е поставена в ръцете на някой друг", пишат организаторите на инициативата.

Проектът на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа беше одобрен от Министерския съвет през юли 2016 година, мина обсъждане в няколко комисии (по правни въпроси, по вероизповеданията и правата на човека, по регионални политики по социалната политика, по здравеопазването) и беше приет на първо четене. В края на 2016 година обаче кабинетът "Борисов 2" подаде оставка и законопроектът потъна.

Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН изисква всички форми на запрещение да бъдат отменени. Тя е ратифицирана от България още през 2012 г., което задължава държавата да промени законодателството си. Запрещението обаче продължава да съществува и днес.

"Много хора дори не подозират, че съществува такъв закон, а тези 7 хиляди души съществуват, но са невидими. Те са лишени от елементарни човешки права", каза Анета Тенева от фондация "Лумос". За тези от тях, които живеят в институция, това се усеща особено силно - нямат право на избор на храна, на избор на облекло, на достъп до собствени средства, нито да бъдат информиран и да дават съгласие за лечението си. Няма значение дали имат мнение. Никой не ги пита. "Няма нужда от повече обществено обсъждане на законопроекта, решението трябва да се вземе в парламента", каза пред "Дневник" Надя Шабани от Български център за нестопанско право.

"Ние имаме нужда да се увлечем и да поискаме позитивно промяна. Минимум по закон са необходими 50 подписа, а ние имаме над 2500 дотук, а утре и вдругиден ще бъдат събрани още много", каза Шабани. Събраните подписи ще бъдат внесени в Народното събрание до 27 юни.