Любомила Кривошиева и нейната битка за спасяване на дивите животни

Хората не са свикнали да подават сигнали, където трябва, за да бъдат предотвратявани такива престъпления. Това трябва да си го създадем като навик: видиш ли нещо, реагираш, информираш този, който може да направи нещо още в момента, в който се случва престъплението, а не впоследствие, предупреждава Любомила.

За съжаление, не са малко и случаите, когато хората лишават намерени пострадали диви животни от шанса им да оцелеят, водени от добри намерения. Просто защото изобщо не познаваме техните навици:

Ние имаме информация за животните единствено от приказките, които сме чели като деца. А в приказките нещата са много неверни, завоалирани, розово написани. Например, че таралежите пият мляко. Или че, ако отглеждаш таралежи в градината си, те ще убиват змиите. Но, първо – змиите не са вредни, както ги описват в приказките. Второ – не можете да разчитате на таралежите да гонят и убиват змиите.

Ако случайно се натъкнем на безпомощно животно и не знаем как да реагираме, най-доброто, което можем да направим за спасяването му, преди да го предадем на специалист, е:

Да го сложим на тъмно в кутия с дупки за въздух. Хората това не го възприемат. Представят си, какво би било, ако тях ги сложат в кашон, и категорично отхвърлят тази идея. А на тъмно животните са по-спокойни, не виждат какво се случва около тях, не виждат, че са до човек, което за тях е адски стрес. Проблемът е, че хората тълкуват поведението на животните неправилно. Например, животното се е вцепенило от ужас, а хората казват: „Аз го гушкам, а то се е притаило в мен и се е успокоило.“

Във времена, когато има умни телефони и всякакви технологии, най-правилната реакция, когато се натъкнем на животно, изпаднало в беда, е да потърсим връзка с някой, който може да ни даде професионална помощ, съветва Любомила. Самата тя свързва живота си с животните от малка. За мен контактът с животните е като общуване със себеподобни. Аз по-скоро се причислявам към тях, отколкото към хората, споделя Любомила Кривошиева. Така по естествен път се ражда фондацията. Въпросът с финансирането на тази дейност обаче е сложен, затова тя разчита основно на съдействието на доброволци. Мечтата на Любомила е да получи терен, на който да изгради център за спасяване на диви животни. Дейността ни се разрасна страшно много. Приемаме над 3000 животни годишно. А сме в тясно пространство – приютени от една частна ветеринарна клиника в София. Вече пет години водим преговори със Столична община. Имаме принципна подкрепа, но нещата се случват много бавно.

-------------------
Още за Фондация дивите животни можете да прочетете в рубриката ни Разкази за НПО.