Артистът будител на гражданската активност във фотографията – Делян Тодоров

17 юли 2018 г.

Настоящият материал е част от поредицата „СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО“, посветена на авторите с отличени творби и техните послания в конкурса за артисти-активисти „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“. Конкурсът бе организиран през пролетта на 2018 г. от Български център за нестопанско право (БЦНП) заедно с глобалната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Чрез изразните средства на трите изкуства: фотография, изобразително изкуство и литература, участниците в конкурса бяха изправени пред творческото предизвикателство да изразят своето отношение и разбиране към гражданските права и свободи с фокус върху свободата на словото, на събранията и на сдружаването като фундаментални елементи на демократичните общности.

Запознайте се с Делян Тодоров

Делян Тодоров или както го наричат близките Део е отличен на трето място в категорията „Фотография" на конкурса „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“ за авторската серия от фотографии "Протест в Лисабон". Део работи по различни проекти и инициативи, но основните направления, с които се занимава, са театрален маркетинг, фотография и журналистика. Благодарение на тези три професионални сфери, които, по негови думи, са толкова близки, колкото и отдалечени една от друга, се опитва да променя малкия свят около себе си, превръщайки го в по-красив, приятен и вдъхновяващ.

Снимка: личен архив

В следващите редове ще прочетете интересни факти от творческия път на Део, решението му да участва в конкурса и какво за него означава социално отговорна фотография.

Снимка: Тюнчер Еминов

За фотографията и първото вдъхновение

Фотографията се превърна във важна част от живота ми преди повече от 10 години. В моето семейство фотографията никога не е била част от ежедневието ни – едва ли имам повече от 10-ина снимки като малък, тъй като на практика никога не сме имали фотоапарат. Вероятно по тази причина фотографията винаги ми се е струвала вълнуващо и вълшебно занимание, към което проявявам еднакво количество любопитство и страхопочитание. Първият ми досег с фотографията беше в края на гимназията, когато открих в мазето на къщата ни стар прашасал лентов фотоапарат ZENIT. Немалка част от джобните ми пари тогава отиваха за проявяване на нескопосаните ми фотографски опити, а „обучението“ ми се изразяваше в постоянни проби, които най-често завършваха като грешки, но да правиш грешки вероятно е най-добрият начин да усетиш как работи фотографията. Когато още не си убеден какво правиш и го направиш правилно, често не запомняш как и защо, но, когато сбъркаш си наясно с причините, което е далеч по-ценно.

Първата снимка, която ме убеди, че не мога да НЕ се занимавам с фотография под една или друга форма беше една сцена преди пункт за вторични суровини в квартала, пред който дядо на около 80 години пушеше цигара, а върху пункта бяха закачени десетки цветни балони, които превръщаха ситуацията в незабравим спомен. Днес пунктът вече го няма, балоните също, кой знае за дядото, но снимката е все още тук. За мен това е невероятната магия на фотографията. Същинска машина на времето!

За решението да участва в конкурса „Граждански будилник“

Идеята зад конкурса „Граждански будилник“ беше различна от повечето фотографски конкурси и за мен беше предизвикателство да се включа. Вярвам, че е нужно да имаме конкретна причина или повод, за да се борим за гражданските (си) права или да разсъждаваме и творим върху темата. Гражданските права се завоюват бавно и трудно, а се губят бързо и лесно, но само ако сме съгласни да се откажем от тях.

За смисъла и посланията в серията от фотографии „Протест в Лисабон"

Протестът в Лисабон, който заснех, беше по повод идеята на португалското правителство да лиши всички частни и получастни училища от държавната субсидия, която се полага на всяко дете. Португалия е страна, в която има много ученици, записани в частни и получастни училища, и подобно решение би предизвикало лавина от негативни последици за училищата, родителите и децата. Несъмнено таксите биха се увеличили многократно, което би накарало много родители да отпишат децата си, създавайки огромен административен и социален хаос в сферата на образованието.

Вярвам, че без образование нямаме бъдеще като нация и общество. От огромно значение е да се борим за достъпа до образование за всяко едно дете, защото дете, което не посещава училище, е дъга, която постепенно се превръща в изцяло сива.

За мен образованието е сред най-важните и ценни елементи от модерното общество. Всяка държава, която не го цени, е обречена в дългосрочен план, особено когато става въпрос за образованието на децата. Образованието е гарантът, че идващите поколения ще имат достъп до висококвалифициран труд, с което се постига и цялостен социален напредък. Да осигурим на децата, независимо тяхното минало и среда, образование е отговорност на всеки един от нас.

За социално ангажираното изкуство

Социално ангажираното изкуство е това, което води до промяна или създава условия идеите за промяна да си пробият път сред обществото. Често, дори младите хора в България, сме твърде песимистични и акцентиращи върху проблемите, но всеки проблем е и шанс за промяна и чакащо решение. Да работиш за кауза, в която вярваш, не може да се сравни с нищо друго, а именно благодарение на изкуството е възможно дадена кауза да достигне до широк кръг от хора, създавайки критична маса от хора, които да се почувстват емоционално докоснати и решени да предприемат действия. Това е сила, която единствено изкуството притежава и го е доказвало хиляди пъти.

Примерите, в които фотографията е била ключът към социалната промяна са безброй – фотографиите на Люис Хайн, променили начина, по който обществото се отнася към детския труд, снимката на Ник Ют превърнала се в символ на ужаса на Войната във Виетнам, фотографията на Кевин Картър, привлякла световното внимание към Африканския глад и последният пример – снимката на Нилюфер Демир, показваща бруталната съдба на 3-годишния Айлан.

Обществата винаги имат нужда от символ, който обобщава конкретен, понякога дори глобален проблем, и фотографията е инструментът, благодарение на който той да бъде осъзнат от много хора по целия свят.

Нито една сериозна социална промяна не може да се случи, без да има своето изкуство, което да я подкрепя.

За пресечната точка между творчеството и гражданските права и свободи

През годините съм работил върху различни социално проекти, включително за съдбата, правата и начина на живота на ХИВ-позитивните хора в района Джогджакарта, Индонезия, както и проблемите и социалната стигма, пред които се изправят „уариа“ – трансджендър малцинство в сърцето на най-голямата мюсюлманска държава в света – Индонезия. В момента подготвям още няколко проекта, които ще бъдат публикувани в следващите месеци.

Посланието на Део към аудиторията

Вярвам, че всеки от нас може да бъде камъчето, което преобръща каруцата, натоварена с проблеми, и дори да не стане от първия, втория, третия или десетия опит, все някога ще се получи, ако сме убедени в правотата си. Особена отговорност в тази насока носят хората, занимаващи се с изкуство, независимо от формата му, защото именно изкуството е способно да създаде пламък и вдъхновение, което да ни помогне да прескочим всички препятствия и трудности, които се изправят пред нас.

________________

Кои бяха останалите завладяващи фотографии, илюстрации и текстове, които силно впечатлиха журито в конкурса - вижте в специалното ни издание зин „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“.

Настоящият материал е подготвен в рамките на проект „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“, изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство с международната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Проектът e финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2018 г.