Възможни ли са нови хоризонти за социалните предприятия в България или как държавата ще отговори на този въпрос

Целта на този материал е да запознае читателя с най-важните акценти в законопроекта за социалната и солидарна икономика, без да прави подробен анализ на предложената нова правна уредба

Ако има тема, която е модерна напоследък, това е темата за социалното предприемачество. Често ще я чуете от вземащите решения в Европа като предложение за намиране на подходящи и устойчиви решения, като тема на безброй кръгли маси, семинари, като заглавие на обучения, а и множество програми си поставят за цел да подкрепят социалните предприятия. Част ли е България от тази тенденция?

Още през 2011 г. Министерски съвет (МС) приема Концепция за подкрепа на социалната икономика, и план за нейното изпълнение. Следват поредица от инициативи, насочени към това в България да се представи, а защо не – и да се развие темата, включително чрез няколко „подкрепящи“ финансови схеми по оперативните програми.

След приемането на Концепцията, Министерство на труда и социалната политика (МТСП) създаде специална работна група, с цел да осъществява координация, сътрудничество и консултации при разработване, провеждане, контрол за изпълнение и оценка на държавната политика в областта на социалната икономика. След множество дискусии, предложения за пътна карта за развитие на социалните предприятия, няколко опита да бъде представен конкретен текст за нормативна уредба,  през 2017 екипът на МТСП започна по-целенасочено работа по подготовка и представяне на конкретен законопроект. На 6 август 2018, след обществено обсъждане в разгара на лятото, Министерски съвет ,със свое решение № 559, одобри предложение за закон за предприятията на социалната и солидарна икономика.

Новите положения

Разширяване на видовете уязвими групи, които попадат в обхвата на подкрепа: за първи път в българската правна рамка в самостоятелен нормативен акт на ниво закон се урежда по-цялостно статута на т.нар. социални предприятия. Изключително важно е, че в случая това не са само специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, но и други организации, които работят с различни уязвими групи, като наемат техни представители (сред тези групи са например продължително безработни лица, лица до 29 години, които нямат предходен професионален опит, лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, лица със зависимости, и др.).

Независимост от държавната власт: изрично са въведени елементите и принципите, на които следва да отговаря един субект, за да се счете за социално предприятие. Освен да отговаря на предвидената дефиниция в закона (накратко - икономически дейности със социални резултати), то трябва да има прозрачно управление, да е независимо от органите на държавна власт и да осигури механизми за участие на членовете, работниците и служителите си в управлението и вземането на решения (важни положения, въведени от Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2013 г.). Предвид правилата за извършване на предприемаческа дейност в условията на пазар, където свободната и лоялна конкуренция са защитени, ние считаме, че под формулировката „държавна власт“ авторите на законопроекта визират както органите на изпълнителната власт, така и органите на местно самоуправление.

Специална отличителна търговска марка: предвидената търговска марка „продукт на социално предприятие“ е безспорно нов и много важен елемент. Надяваме се чрез нея да се стимулира закупуването на продуктите, предлагани от  тези важни субекти, и с това да се подпомогне не само тяхната дейност, но и намирането на решения за важни обществени проблеми.

Къде са „тесните места“ в новата правна уредба

► Със сигурност допълнителната регистрационна процедура притеснява една сериозна част от сега действащите и възприемащи се като социални предприятия субекти. Добре е, че не е предвидено изискване за нова специална правна форма, и така на практика всички видове юридически лица могат да се заявят като социални предприятия, ако отговарят на специалните критерии. Но всеки знае, че всяка процедура за „регистрация“ е на практика нова административна тежест. Предвидената в законопроекта процедура има два очевидни недостатъка: 1) ако регистрацията се извършва с подаването на документи само на хартия, това означава, че заявителите трябва да дойдат до София и 2) има предвиден субективен критерий за оценка (социално добавената стойност на дейността на всяко предприятие, което иска да се впише, се измерва съгласно методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика). Тези два недостатъка поставят на практика под въпрос доколко регистрационният режим е именно такъв и възникват съмненията дали това не е всъщност лицензионен (разрешителен) режим.

► Въвеждат се две групи социални предприятия с ново за България деление: клас А и клас А+. В първия случай – клас А, социалното предприятие трябва да има: 1)  положителен счетоводен финансов резултат (след данъчно облагане за последния отчетен период), и 2) от него поне 50%, но не  по-малко от 7500 лева да са разходвани за социалните дейности или цели на предприятието; ИЛИ поне 30% от наетите от него служители, но не по-малко от 3 лица, да са от някоя от посочените в законопроекта уязвими групи . Клас А+ обхваща социални предприятия, при които: 1) социално добавената дейност се осъществява в административните граници на община, която за предходната година има равнище на безработица равно или по-високо от средното за страната; 2) трябва да има положителен счетоводен финансов резултат (след данъчно облагане за последния отчетен период), и от него поне 50%, но не  по-малко от 7500 лева да са разходвани за социалните дейности или цели на предприятието; ИЛИ поне 30% от наетите от него служители, но не по-малко от 3 лица, да са от някоя от посочените в законопроекта уязвими групи и трудовоправните взаимоотношения да са без прекъсване за последните 6 месеца. Основните стимули (като учредяване право на ползване върху сграда или строеж, обучения), са за клас А+,  т.е. малките играчи са извън играта.

► Интересна  е разпоредбата на чл. 10, според която изискванията за наличие на положителен финансов резултат се смятат за изпълнени, ако социалното предприятие е реинвестирало печалбата си (без значение колко е тя, но трябва да е цялата) в дейността си, стига основната му дейност да е социална. Така, ако си юридическо лице с нестопанска цел (т. е. НПО) би следвало да можеш да изпълниш тези условия, тъй като НПО винаги по закон имат задължение за реинвестиране на печалбата от допълнителна стопанска дейност и при условие, че нестопанските му цели попадат в определението за социална цел по смисъла на проекта на закон, следва да се изпълни това изискване (определението от ДР, т. 4 за „социална дейност“ е доста широко, но не става ясно дали е необходима отново изричната оценка по методиката за измерване на социално добавената стойност);

► Не е подходяща и уредбата, която изисква само вписаните по реда на закона организации да могат да прибавят към името си „социално предприятие“. Тя не съответства на идеята за свободна стопанска инициатива и икономика. По-подходящо е да се обвърже ползването на марката с вписване в регистъра, следвайки принципа – комуто ползите, нему и вредите, т. е. ако извървиш по-тежък път на регистрация, получаваш предимства, а не обратния подход – ако не го извървиш, ще бъдеш наказан.

Дебатът

Дискусията около предлаганите промени беше дълга. БЦНП, самостоятелно или в партньорство с други организации, подготви няколко становища по темата, участва в кръгли маси, конференции и дискусии. Успех беше отпадането на глобата, която първоначално беше предвидена за тези, които се наименоват ‚,социални предприятия“, без да се вписани в регистъра. Подобрения бяха направени в резултат на наши предложения и в текстовете за разширяване на уязвимите групи, дефиницията на социално предприятие и други.

Дали е по-добре ако този закон бъде приет и влезе в сила? Категорично да! За първи път ще се похвалим с нова специална политика (би следвало законът да е повод за подобна целенасочена и постоянна политика по темата, пример за което е Словакия с такъв закон от началото на 2018 г.). Налице са известни притеснения от това, че законът ще подкрепи най-големите и вече „оцелели“ на пазара социални предприятия. Отворен остава въпросът дали последните въобще имат нужда от това. Държавите обикновено тръгват с плахи стъпки за подкрепа на определени сектори, а това важи с особена сила за България . Вероятно е така, защото често са налице опити да се заобикалят целите на закона и неподходящите субекти да търсят облага. Подобна история има и около социалните предприятия – когато бяха предвидени т. нар. „запазени обществени поръчки“ за участие на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания в процедури по Закона за обществените поръчки. Много се надяваме, след няколко години прилагане и регулация на тези обществени отношения, да се подходи към промени с по-сериозни нагласи за либерализация и търсене на гъвкави решения, които да стигнат и до по-малките социални предприятия.

Това, което със сигурност му трябва на закона, е план за действие и политики за стимулиране на развитието и растежа на предприятията, както и продължаване на дебата – чрез него се достигат най-добрите и подходящи решения.

Повече от осем години Български център за нестопанско право работи за насърчаване развитието и подкрепа на предприемачеството на НПО в България чрез изготвяне на становища, анализи, проучвания, организиране на обучения, кръгли маси, дискусии. В партньорство с утвърдени професионалисти в сферата на предприемачеството и успешни компании, през 2011 год. ние стартирахме програмата „Предприемачество за НПО“, чиято цел е да надгради познанията и капацитета на организациите, които имат желание за развитие на бизнес с кауза в подкрепа на своята мисия.