История за разказването на истории

Няма нищо по-лесно от разказването на истории, всички сме естествени разказвачи.

Така казват.

Непрекъснато забавляваме приятелите си – по-малко реални и все повече виртуални, споделяме за пътуванията си, за които никой нямаше да знае, ако не оставяхме следи от тях поне във ФБ, дори превръщаме в истински подвизи ежедневните си случки, с които пълним рубриките на социалните медии.

Коментираме, оценяваме, хейтваме, лайкваме… 

Но къде е всъщност историята?

Ще попитате – коя история? Именно – коя история си заслужава да бъде разказана? За малките съкровени наши лични открития по пътя? За големите въпроси и проблеми, за които понякога знаем само, че отговорът е 42?  За каузи, за решения, за успехи, за провали, за емоции… За какво си заслужава да се разказва? И не е ли съвременният разказ като писане по мокър пясък – още на следващата минута минава нова дигитална вълна, залива поток от информация и всичко потъва в небитието (някъде надолу, надолу в дневника с активност във ФБ, затрупана от следващите малки зрънца с истории от всички кътчета на живота ни).   

И все пак, къде е историята?

Раздробена на милиони малки събития, историята на съвременния човек непрекъснато се разказва и преподрежда. Хиляди потребители споделят моментите си, за да ги превърнат в голямо житейско представление. Записани в това дигиталното мъртво море, те се отичат и потъват, превръщайки се в информация, съдържание, кодове от знаци, единици и нули, битове…

Но както човекът не е сбор от кости, тъкан, клетки… и при него цялото е много повече от сборът на всички части, така е и с добрите истории. Те са не само низ от случки и поредица от събития, те са онова, което ни събира от света, моделира чрез опита, свързва ни с другите. 

Историите са заешката дупка, в която сами откриваме как да живеем и кои сме всъщност.

И да, всеки носи история в себе си. Сигурно си мислите, че не е важно да я разказвате. Да, важно е! Защото така ставате това, което искате да сте. Така се заявявате. Така сами се превръщате в легенда, която да следвате.

А всяка силна история е за правещия човек!

Който е такъв заради онова, което прави. Който върви смело през света и избира път, който да го отведе до самия него, до бездната, която се разкрива, когато стъпи до ръба на познатото. Там вижда истинското си лице. 

Ето такава история си струва да се разказва.

А началото?! Бял екран. Празен лист. Първа крачка.

Буква, дума, изречение – Път.

Не спирай да вървиш. Не спирай да разказваш.

Всичко това ни вдъхнови да направим обучение на младежки работници за дигитален сторителинг. 

Ако идеята ви вдъхнови, прочетете повече да проект DIG your story!

Могат ли гражданските организации да са добри разказвачи? 

Как да използват разказвачеството като метод в работата си?

Как работят историите? 

Още много има да разказваме и споделяме...

www.viacivic.org