Когато си различен, някой те разбира

Екипиът от център АЛБЕДО за света на аутистичните деца и играта като терапевтичен метод

Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Поотделно те са Ния, Жани и Гергана. Заедно са екипът на фондация АЛБЕДО, регистрирана на 09.10.2017 г. като неправителствена организация в обществена полза, който от година се грижи за терапевтирането и развитието на деца от аутистичния спектър и предоставя психологическа подкрепа на техните семейства. Избрахме да ви ги представим по няколко причини.

Първата е, че са ужасно млади, учили са много и работят и искат да се развиват като детски психолози тук, в Пловдив, България. Втората е, че работят по изключително резултатен и нов за практиката ни метод - игрова терапия, основана на принципа на следване на личната мотивация и личните интереси на децата по време на техните игри. И третата е, че вършат всичко това с онзи ентусиазъм, с който само убедените в смисъла от работата си хора могат. Никак не е малко

В този свободен разговор с тях приемете отговорите им като едно общо, мъдро, артистично и много активно АЗ, което говори и за трите едновременно. Всъщност те така и се чувстват.

Защо направихте свой център за рехабилитация и социална интеграция? Не е ли по-лесно да сте част от някоя голяма и утвърдена структура?
- Решението да основем АЛБЕДО дойде вследствие на закриването на център за деца от аутистичния спектър в Пловдив, където работехме всички. Краят му за нас означаваше не само загуба на работно място, но и загуба на възможността да продължим работата с децата, които ни бяха клиенти. Близо една година работихме активно, трупахме опит, виждахме прогреса у децата в резултат на прилаганата терапия и не можехме да си представим просто да спрем. Терапията ни дава резултати, но тя не се прилага във всички центрове, а ние искахме да продължим по този път. Освен това професионалната ни идентификация ни позволява да познаваме в дълбочина проблемите на децата от аутистичния спектър и техните семейства.

Тук не става въпрос само за аутистичната симптоматика. Ние виждахме липсата на психологическа и емоционална подкрепа на родителите, на информираност на обществото и искахме да създадем център, в който да се грижим за децата и техните семейства, като ги приемаме като интегрирано цяло. Искахме и да имаме свободата да организираме различни дискусионни групи, чрез които да дадем информация и на хората за това какво е аутизмът. Позволихме си да мечтаем и да си представим как бихме могли да създадем цялостна мрежа за подкрепа на децата, техните семейства и други важни за тях хора.

Какво беше най-трудното в целия процес, през който сте минали от началото до днес? Заслужава ли си?
- Всяка стъпка от развитието на фондацията ни сблъска с различни предизвикателства. Първо трябваше да намерим подходящо пространство за терапевтичните услуги. След това се превърнахме в юристи, като разучаваме закона и как се основава фондация и какви са изискванията на ДАЗД за разкриване на ЦРСИ. После станахме и бояджии, тъй като боята започна да се лющи. Опитаха се и да ни измамят по телефона. Както можеш да видиш, не скучаем и всеки ден се учим на нещо ново.

Най-голямо предизвикателство обаче се оказа набирането на средства. Нашата цел е услугите в центъра да станат безплатни и да поемат възможно най-много на брой деца, независимо от социално-икономическия статус на техните семейства. Това се опитваме да постигнем чрез различни програми и кандидатстване по проекти, които да подкрепят идеите ни финансово.

Какво виждате при вас ежедневно през очите на своите клиенти?
- Това, което виждаме от децата, с които работим, ни помогна да си намерим име. АЛБЕДО всъщност е термин от физиката, който показва отношението между отразената и падащата върху дадено тяло светлина. Избрахме го, защото всеки ден виждаме, че приемането и безусловната вяра в потенциала на тези деца такива, каквито са – когато обикалят в кръг из стаята в продължение на час, когато изразяват радост, като пърхат неудържимо с ръце около главата си, когато ти помахат с длан, обърната към тях и др. – ги кара да ни се доверят, да приемат странностите на нашия свят и да ни отговорят със същото разбиране.

Тези деца освен с различната си нервна система не са по-различни от останалите "невротипични" деца. И имат нужда да бъдат приети, подкрепени в трудните си моменти, да са обичани. Имат нужда от поставяне на граници, за да могат да растат като независими и уверени личности.

Как и докъде можете да им помогнете?

- Детството е най-активния период на развитие – физическо, емоционално и когнитивно – в който се учим как да изграждаме близки взаимоотношения с другите, да говорим, да изразяваме и овладяваме емоциите си, да сме търпеливи. В процеса на опознаване на света децата срещат различни препятствия. За да минат през тях, те разчитат на обичта и подкрепата на родителите си, както и на вродената си способност да опознават света чрез игра.

Игровата терапия е метод, който помага на децата да усвоят нови социално-комуникативни умения, подкрепя емоционалното им развитие и надгражда когнитивните им умения. Залагаме на разбирането, че всяко дете е уникално, и на познанието си на етапите на детското развитие. Предизвикваме децата чрез игра да достигнат своя потенциал, независимо от поставената диагноза - най-важен е интересът на детето или с какво то иска да играе. Работата на терапевта е да предостави сигурна и спокойна среда, в която тези интереси са подкрепени. Стремим се да следваме детето в неговия свят и симптоми, като идентифицираме кои игри му доставят удоволствие и участваме в тях. Това е първата стъпка към допускане в света на малкия човек и наваксване на пропуснатите етапи на развитие. Терапията цели децата да израстват емоционално и интелектуално във всеки етап от тяхното развитие.

Цялото интервю можете да прочетете в Капитал.

Снимка: Фейсбук