Гражданските организации като дигитални разказвачи

В дигиталното време е по-лесно от всякога да създадем дигитална история. Има какви ли не улеснения за това – мобилен телефон с камера и клипът е готов. Фейсбук – и съдържанието вече е споделено. Знаем буквите на дигиталната азбука, но грамотни ли сме в писането на истории?

Всъщност, за да се отговори на този въпрос може би е добре да се изясни какво е дигитална история? 

Всяка история, създадена за дигитална среда, казано най-общо. Добавяме към формулировката още няколко характеристики като автентичност (базирана на личния опит и преживяване, затова често е разказана директно от първо лице), емоционален потенциал за предизвикване на емпатия и съпричастност, ясно послание и призив за действие, което ангажира в последствие публиката, и крайна цел - постигане на определена социална промяна. Това е формулата на дигиталното разказвачество, която изведохме на обучението за младежки работници DIG your story! (13-21 август 2018, Добринище), финансирано по програма Еразъм +. 

Дизайнът на програмата следваше задачата екипите на гражданските организации да подобрят уменията си за комуникиране в дигитална среда чрез създаване на въздействащи дигитални истории. Проблемът в работата на НПОтата е, че често абстрактните послания, залегнали в мисиите и визиите на организациите, говоренето по принцип, обобщенията или изпадането в статистически подробности не постига нито нужното внимание, нито носи емоционално обвързване от страна на публиката, а с това и не ангажира съмишленици, не убеждава партньори, не променя нагласи, тоест не постига резултати и съществена промяна. Понякога дори и на самите организации "не им се занимава" да обясняват много. 

Защо да разказваме дигитално?

Защото за създаване на дигитални истории не е нужен огромен финансов, времеви и човешки ресурс, както и професионални умения. Защото през дигиталната история разказаното придобива лице, релеф, пълнота, емоция. Защото дигиталната история има силата да активира публиката, която да продължи да я дописва, коментира, споделя. Защото тя може да вдъхнови и мотивира по начин, по който само думите не стигат. Дигиталната история ангажира всички сетива, предизвиква емпатия и има силата да създава общност от онези, които са споделили това преживяване.

Дигиталната история прави достъпа до съдържанието по-лесен, а това е особено важно да се отчете като специфика на идващото Алфа поколение, което първо търси отговорите на въпросите си в интернет и по-точно Гугъл; предпочита да гледа, а не да чете; търси обратна връзка и се чувства длъжно да дава такава непрекъснато; генерира нови идеи предимно от комбинирането на съществуващи вече в интернет; търси авторитети, набрали дигитална популярност. 

Достатъчна ли е само една дигитална история? 

Разбира се, че не и всеки работещ в гражданския сектор трябва да го приеме. Дигиталното пространство си има „дневен ред“, също като медийното. Само, че той се променя и пренарежда непрекъснато, защото 24/7 се излива ново съдържание. Историите, младо родени сутринта, могат до вечерта да са „стари“.

Тогава какъв е смисълът да създаваме дигитални истории? Отговорът вижте по-горе.

И като добавка, ако ги няма – и гражданските организации ги няма. Работата им остава невидима. Сега никой не може да си представи, че няма да има страница във ФБ, уеб страница и още каталог от страници в различни дигитални приложения, през които да комуникира.

Дигитални истории са с продължение… без край!

Първата дигитална история е първа страница. Като създатели трябва да сме готови да има още и още, докато постигнем целта, каузата, промяната. Защото нали това е смисълът? Нали затова ангажираме публика, създаваме общност? Нали затова се опитваме да сме влиятелни и да постигнем авторитет и доверие.

От дигитална до трансмедийна история

Започнала като дигитална, реална или каквато и да е, историята може да създаде свой свят чрез новите си разклонения, форми и алтернативните канали за разпространение и достигане до ангажираната публика. Практиката съвсем не е нова, а се използва активно от производителите на медийни продукти. Така един и същ сюжет от книга се превръща в кино, телевизионен сериал, компютърна игра, комикс и какво ли още не. Историята се разклонява, представя от различни времеви перспективи и гледни точки, запазвайки посланието и първоначалната идея.   

Връщаме се от там, откъдето започнахме, а именно търсене на начин гражданските организации да са по-добре разбрани и да печелят доверие, за да станат фактор за влияние и да комуникират ефективно. Дигиталното разказвачество е формата за споделяне на опит, прокарване на послания, създаване и поддържане на общности.

И да, за създаването на добри истории се иска и талант. Поне малко. Другото е занаят, умения, които се развиват, опит, който се трупа. Но дигиталната история черпи силата си по-скоро от  автентичния и въздействащ разказ на онези около нас, от истинския жив живот. Трябва само да се огледаме и да разкажем… неподправено и искрено.

Повече на www.viacivic.org

Гледайте дигиталните истории, създадени от участниците в обучението