Последни в ЕС по умения за четене, далеч от нуждите на пазара: как Еврокомисията оцени българското образование

В България уменията на завършилите висше образование и професионално образование и обучение не отговарят достатъчно на нуждите на пазара на труда, а българските ученици са на последните места в представянето си по четене, математика и науки. Това се част от изводите в обзора за образованието и обучението в ЕС, публикуван от Европейската комисия.

Изготвеният от Комисията "Обзор на образованието и обучението за 2018 г." е седмото издание на този годишен доклад, показващ развитието на системите за образование и обучение в ЕС. С него се измерва напредъкът на ЕС по постигането на шестте цели за образованието и обучението до 2020 г.

Според доклада в страната се прилагат реформи във всички нива на обучение като това е политически приоритет. Макар че посочените мерки не съвпадат с размерите на предизвикателствата, набляга се върху редуциране броя на преждевременно напускащите училище, повишение на заплатите на преподавателите, въвеждане на дуално обучение, подобряване на дигиталните умения и засилване на приобщаващото образование.

В България обикновено се инвестира малко в предучилищното и основното образование - области, които са ключови за равен старт в живота и за предпазване от бъдещи неравенства по-нататък. През 2016 г. разходите за това образователно ниво са се равнявали на 0.7% от БВП на страната при средно 1.5 на сто в ЕС. Това са 23.1% от общите публични разходи за образование в сравнение с 31.7% в ЕС.

Моделът за финансиране бе преработен, за да се отделят допълнителни ресурси за училищата в неравностойно положение, се допълва в доклада. Посочва се, че след като въведе делегираните бюджети през 2007 г., България успя да подобри ефективността на разходите в образованието като оптимизира училищната мрежа, но се подчертава, че процесът не обхваща висшето образование.

В доклада се изтъква още, че гражданското образование на българските ученици се е подобрило, а последните мерки целят да разширят възможността за предоставянето му.

Според международното изследване на гражданското образование (ICCS) през 2016 г. българските тийнейджъри са получили 485 точки средно или с 19 повече от 2009 г. Нивото обаче остава под средното на 20-те държави, включени в изследването. Общо 27% от българските осмокласници имат много високо ниво на гражданско образование (средно за ICCS - 35%), а 22 на сто - много ниско (при средно за ICCS 13%).

Потвърждава се силното влияние на социално-икономическия статус на родителите върху представянето на учениците. Българските ученици показват по-слаба подкрепа за равните възможности за жените и мъжете и за равните права за етническите малцинства в сравнение със средното сред останалите включени в анкетата държави. По-висок от средния процент български ученици смятат, че усилената работа е важна за доброто гражданство (53 срещу 42 процента). Според 42% спазването на закона е много важно (при средно 59 на сто).

Проблемите с ромите остават

В доклада се отбелязва, че през 2017 г. броят на преждевременно напускащите системата на образованието и обучение сред младежите на възраст 18-24 години е намалял за пръв път от 2011 г., но все пак остава над средното за ЕС. Най-висок е процентът в селските региони (27.9 на сто) и сред ромите (67 на сто).

Участието на децата роми в ранното образование и грижи е изключително ниско - 66%, а таксите за детските градини се смятат за основна бариера. Експеримент, проведен основно в етнически сегрегирани общности, показал, че предлагането на достъп без такси е най-ефективната откъм разходи стратегия за привличане на децата в детските градини.

Предизвикателството за включването на ромите успешно в образователната система все още остава значително, се казва още в доклада. Ромите са в най-голям риск от отпадане от училище, а по-малко ромски деца посещават детски градини. Сегрегацията в образованието остава проблем, като 60% от ромите учат в образователни институции, където всички или повечето ученици са роми. Отбелязва се, че отделянето в различни класове или сгради е забранено по закон, но контролът и прилагането са изправени пред предизвикателства.

Недостатъчни умения

Според доклада България е една от държавите с най-бързо застаряващи учители в ЕС. През 2016 г. 49% от учителите са били над 50 години, а 30% - над 55. Това означава, че половината от българските учители ще се пенсионират през следващите 10 години.

Около 40% от 15-годишните ученици в България (два пъти повече, отколкото средното за ЕС), нямат минимално ниво на умения по наука, четене или математика според проучването PISA от 2015 г. Само 54% от българите между 16 и 24 години имат основно или над основното ниво дигитални умения, което е доста под средното за ЕС - 81.9 на сто.

Уменията на завършилите висше образование не отговарят напълно на нуждите на пазара на труда. На всеки 1000 души между 20 и 29 години има само 13.9 висшисти в областта на науките, технологията, инженерството и математиката, което е доста под средните за ЕС 19.1%. Един на всеки двама студенти в България завършва социални науки, бизнес администрация или право при един на трима в ЕС.

Цялата статия можете да прочетете в Дневник.