Приеха промени в Наказателния кодекс за домашното насилие

16 ноември 2018 г.

Единодушно депутатите приеха на първо четене промени в Наказателния кодекс, свързани с борбата с домашното насилие, съобщава БНТ. „За" гласуваха 137 народни представители, „против“ и „въздържали се“ нямаше. Промените са по предложение на председателя на парламента Цвета Караянчева и група народни представители.

С новите текстове се криминализират всички форми на домашно насилие. Още при отхвърлянето на Истанбулската конвенция, управляващите заявиха, че ще борят домашното насилие с по-строги правила в Наказателния кодекс.

Предвижда се до 5 години затвор за психически тормоз. Осигурява се и защита на жертвите на принудителните бракове. С лишаване от свобода до една година или с пробация може да получи човек, който системно преследва някого и създава у него страх. Депутатите се разбраха между първо и второ четене на закона да се прецизират някои текстове, които, според опозицията, може да създадат проблеми.

У нас няма пълна, всеобхватна статистика за жертвите на домашно насилие. Причината е в това, че част от тях така и не търсят помощ и остават анонимни. Асоциация „Анимус“ събира собствени данни. През 2017 г. помощ са потърсили над 1 700 жертви на домашно, сексуално насилие и трафик на хора.

На националната телефонна линия за деца са проведени и близо 700 консултации във връзка с насилие върху деца.

Домът, зад чиито стени се случват ужасни неща, често остава затворен. И никой не разбира за преживяното от жертвите. Превенцията срещу домашното насилие е много слаба, казват от Фондация „Анимус“. А когато вече е късно за нея - не навсякъде в страната има кой да помогне.

Диляна Маркова - експерт международни програми Фондация „Асоциация Анимус“: Травмата и самото насилие имат такъв ефект върху жертвите, че те смятат, че те са причина, че те са виновни. В 16 от 28 областни центрове в България няма нито една услуга за пострадали от насилие - нито кризисен център за настаняване, нито дневни консултативни центрове.

От Фондация „Анимус" определят промените в наказателния кодекс като стъпка в правилната посока, но казват, че законът не може да реши проблема, ако не бъде прилаган. Примерите го доказват.

Диляна Маркова - експерт международни програми Фондация „Асоциация Анимус“: Имаме издадена заповед ограничителна по отношение на дете, на майка и на дете. Бащата задържа детето и полицията казва: „ми не, нищо няма да направя“. Какво значи това?

И още от натрупания опит на фондацията - лекари, установили следи от насилие, често не издават медицинско. Нищо че законът ги задължава. Вместо това препращат жертвите към съдебна медицина, за да си издадат там документа. А това струва пари, които пострадалите невинаги имат. И така омагьосаният кръг се затваря.

А като поставим фокуса върху децата, насилието и сексуалната експлоатация, то информационните кампании са основни. Според председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов:

Цветан Цветанов - председател на ПГ на ГЕРБ: За последните 18 години в страната ни около 35 хиляди деца са попаднали в тези мрежи и това е изключително тревожно за всички нас. Нека все пак да кажем и за тези цифри, които се дават от върховния комисариат на ООН, защото там говорим за 34-35 милиона трафикирани деца под 20 годишна възраст.

Цветан Цветанов каза още, че все повече деца стават жертви на насилие чрез подлъгването им в социалните мрежи.

Схемата: приканване за купон уж с връстници, насилие, заснемане, изнудване. Затова вече е проведен разговор с министъра на образованието да се работи повече за безопасна среда в интернет за децата.

Репортажа на БНТ можете да видите на интернет страницата на медията.