Антидемократичната пропаганда в България. Втора част

Излезе новият Доклад „Антидемократичната пропаганда в България. Втора част. Медиите онлайн през 2017 г. Честотно измерване и анализ на съдържанието“ (http://hssfoundation.org). От него ще научите, че:

Антидемократичната популистка пропаганда в България през 2017 г. продължава да набира скорост, макар и по-бавно. Както и в периода 2013–2016 г., тя е антиамериканска и антинатовска, евроскептична и проруска. Особено се засилва употребата на пропагандния речник – „соросоиди“, „безродници“, „толерасти“, „либерасти“ и пр. – за разправа с вътрешнополитически и икономически опоненти. Кръгът от медии и говорители, които систематично я разпространяват, остава същият с незначителни промени. Това показват резултатите от втората част на изследването на Фондация за хуманитарни и социални изследвания, направено с подкрепата на Фондация „Америка за България". Автори са Боян Знеполски (ръководител), Петя Чалъкова, Константин Павлов, Димитър Вацов.

Осъществено с автоматизираната система SENSIKA е честотно измерване на употребата на пропагандни епитети в над 3500 сайта и блога на български език за периода 1 януари–31 декември 2017 г.

Използвана е методиката от Доклада „Антидемократичната пропаганда в България. Първа част. Информационни сайтове и печатни медии: 2013–2016 г.“[1] Отправна точка са четирите основни теми (опорни точки) на популистката пропаганда, идентифицирани чрез семантичен анализ:

1.    „Залезът на Европа";

2.    „Продажните елити на България";

3.    „САЩ/НАТО като световен хегемон кукловод";

4.    „Въздигането на Русия“.

Измерването е направено по същите ключови думи и изрази, изолирани за предходния период, което позволява и стриктна сравнимост на резултатите. А те са:

През 2017 г. се наблюдава относително слаб общ ръст на публикациите, съдържащи ключовите думи на пропагандния речник, в сравнение с предходната 2016 г. Ако през 2016 г. общият им брой е 35 292, то през 2017 г. броят им е 37 636, тоест с 6.6% повече.

Нарастването на общия брой на пропагандните материали обаче същевременно е съпътствано от значима промяна в динамиката на развитието на различните тематични полета:

Темата „Залезът на Европа" бележи рязък спад на пропагандните материали (–52%), докато по темата „Продажните елити на България“, напротив, броят им рязко се увеличава в сравнение с предходната година (+46.5%).

По темата „САЩ/НАТО като глобален кукловод хегемон“ също се наблюдава нарастване на публикациите (+17.7%).

Темата „Въздигането на Русия" също бележи развитие в зависимост от еволюцията на съдържащите се в нея подтеми.

Публикациите по темите „Политическата и духовна мощ на Русия“ и „Мощта на руското оръжие“ бележат значителен ръст (съответно +46% и +44%). При публикациите по темите “Крим и Украйна” и “Враговете на Русия” откриваме обратната тенденция – отчетлив спад (съответно –45% и –20%). По темата „Санкциите срещу Русия“ публикациите са сравними по брой с предходната година, като дори бележат лек ръст (+5%).

Данните от честотното измерване в сравнителен план за периода 2013–2017 г. са:

Таблица. Брой съвпадения за всяко от търсенията по години, за периода 2013–2017 г.

Същите резултати могат да се изразят и графично, за да се видят тенденциите във времето.

Графика. Брой съвпадения за всяко от търсенията по години, за периода 2013–2017 г.

Освен честотното измерване, направен е и анализ на съдържанието на най-често препечатваните публикации в пикови дни на употреба на пропагандния речник. Комбинацията от честотно измерване и анализ на съдържанието позволява да се оцени не само общия ръст на популистката пропаганда спрямо предходните години, но и смяната на акцентите в пропагандната стратегия – усилването или отслабването на активността по отделните опорни точки и измененията в съдържанието на всяка една от тях.

ОБЩИТЕ ИЗВОДИ СА:

1. Откритата геополитическа пропаганда отстъпва позиции за сметка на пропагандата за „домашна употреба“ – жилото на пропагандата в български контекст масирано се насочва срещу вътрешните политически и икономически противници, като предпочитаните цели са реформаторските политически партии и реформаторските политики, например съдебната реформа. Публикациите, охулващи „продажните соросоиди и безродници“ у дома през 2017 г. (16 703 статии), почти се изравнява с броя публикации по всички останали семантични гнезда (общо 20 933 статии по другите опорни точки за същия период). За сравнение през 2016 г. по всички останали семантични гнезда са регистрирани 23898 публикации спрямо 11394 статии, използващи речника на „Продажните елити на България“, т.е. външнополитическата пропаганда тогава надхвърля два пъти вътрешнополитическата.

2. Наблюдава се общ лек спад на пропагандната активност по геополитическите теми (2016 г.: общо 23 898 публикации; 2017 г.: общо 20 933 публикации), като това е свързано със сериозни вътрешни размествания на активността по отделните геополитически опорни точки.

3. Атаките срещу ЕС рязко спадат очевидно с оглед на неспадащата висока популярност на Съюза сред българските граждани (пропагандистите не искат да се конфронтират пряко с общественото мнение), както и заради българското председателство на ЕС.

4. По отношение на Русия се наблюдава рязка промяна на пропагандните приоритети в полза на пряката позитивна пропаганда, възхваляваща политическата и духовна мощ на Русия и руското оръжие, за сметка на дефанзивния пропаганден език, обругаващ враговете на Русия или оправдаващ анексията на Крим. По темата за санкциите срещу Русия публикациите запазват равнището си от 2016 г., но акцентът прагматично се прехвърля върху изтъкването на негативните последици за цяла Европа.

5. САЩ, НАТО и Западът продължават да са главен Глобален злодей, като активността тук също нараства, макар да се наблюдават известни промени в образа на САЩ след избора на Доналд Тръмп за президент: тенденцията е НАТО и Пентагона да бъдат превърнати в привилегирования враг (а за Тръмп да се запази опцията „приятел“).

Тези общи изводи са детайлизирани в Доклада: показани са времевите графики на пропагандна активност по всяка една от темите, далеч по-детайлно са изследвани тактическите промени в съдържанието им и са дадени конкретни примери.

[1] Достъпен на http://hssfoundation.org/wp-content/uploads/2017/04/REPORT_PART1_BG.pdf