Недоверието - основа за социалното изключване

„Социалното изключване е идеална среда за насъскването на едни групи спрямо други. Това е сериозна заплаха за националната сигурност". Това обясни ръководителят на сектор „Ромска интеграция и интеграция на бежанци" към Агенция на ЕС по фундаменталните права Андрей Иванов на кръгла маса за интеграцията, социалното включване и сигурността, организирана от Софийския форум за сигурност.

Предизвикателствата на малцинствата се отнасят не само за роми, а за всички изключени и дискриминирани групи - бездомни, хора с увреждания, мигранти. Проблемите, с които хората в Европейския съюз и у нас се сблъскват, са доста сходни. Важно е да си даваме сметка за каква сигурност говорим, отбеляза той - национална сигурност, в структурите на държавите или в категориите на човешките измерения.

През последните години редица изследвания показват тревожни тенденции. Агенцията се занимава с темите от 2011 година. Тази година е подготвен сравнителен анализ, от който се наблюдава стагнация във важни области. По отношение на заетостта сред малцинствените групи се наблюдава влошаване на ситуацията, известен напредък има в образованието, заяви Иванов.

Неглижира се връзката между заетост и образование. Основният фактор е образованието, получено след завършване на гимназия. Млади хора от ромски произход са обречени да останат социално изключени, подчерта Иванов.

Едва 6,3% от ромите у нас имат средно образование, а повечето от тях не говорят добре български език.

34% от ромската общност живее с доход до 100 лева, като в доста случаи те са несигурни. Това създава предпоставка за проникване на други вярвания и религии, показват данните.

През следващите пет години има възможност да възникне нова етническа общност, наречена милет. Това са турци или милети, мюсюлмани сунити, а в езиково отношение използват диалектен турски език, който е говорим в европейската част на Турция. Има вероятност мюсюлманите у нас да бъдат над 1 млн. на следващото преброяване, отбеляза д-р Асен Колев от Агенцията на ЕС по фундаменталните права. Преодоляването на капсулацията според него е основен проблем в интегрирането.

В самите общности трябва да има хора, които да спират агресивното поведение на роми, да следят за спазването на обществения ред и да изпълняват ролята на медиатори, смята Колев.

Тенденцията да бъдат обвинявани за тяхното собствено изключване е заради доброволен избор, посочи Андрей Иванов. Взаимозависимите фактори понякога се пренебрегват, отбеляза анализаторът.

През тези омагьосани кръгове се отключват редица политически последици.

"Като компонент на заплахата за национална сигурност той посочва демографската криза. Склонността човек да приеме роми като съседи или колеги отслабва по думите му. Най-съществено това се наблюдава при хора на възраст между 18 и 35 години, като израстването в подобни ксенофобски граници може да доведе до сериозни последици.

Средствата, предназначени за справяне с проблема, не дават необходимия резултат, отбеляза Иванов. По отношение проектите за ромска интеграция напредъкът не е достатъчен, сочат получените резултати. Въпреки механизмите, стратегиите и плановете в самите общности веригата се къса и проблемите остават, стана ясно от думите на Иванов.

Основен фактор за успешната интеграция е реалното участие на хората, но то не се случва на практика, обясни експертът. Всички институции са формулирани на принципа на успеха, тоест не може да се докладва друго освен успешен резултат. Проучването на агенцията не е имало амбицията да постигне успех, а да подпомогне в един приоритет малцинствата.

.....

Целият текст можете да прочетете в News.bg

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography. Без право на разпространение от трети страни.