Човекът, който знае езика на планината

Доброволчеството може и да набира скорост през последните години, но все още положението е далеч от това всеки да се ангажира с несвой проблем в личното си време пък било и за час или два. Това прави още по-впечатляващи резултатите, постигнати с усилията само на доброволци. От множеството напълно доброволни усилия на един куп хора през лятото на миналата година е поразен и Орлин Чачановски. Човекът, който стана известен с това, че посвети 2 години от живота си на борба с различни администрации, за да направи възможно физическото възстановяване на заслона "Кончето" (за това четете тук)

Роден е в София, но преди две години продава апартамента си и от центъра на града се мести в изоставено село в планината, където най-близкият съсед е на 100 м. "Ако искам си включвам интернета, ако не искам - не. Е, само на 1000 м надморска височина съм, но все пак е планина", обобщава живота си днес Орлин Чачановски.

Пътят към планината

Баща му е бил планинар, а пък той още като ученик в първи курс на техникума се запалва по алпинизма благодарение на курсове, организирани от туристическото дружество, помещаващо се наблизо до училището. После никога не оставя планината, нито тя него. От 1984 г. работи на Мальовица, където на практика израстват и трите му деца. Тогава смятал да остане докато поотраснат (и тримата са републикански шампиони по ски алпинизъм, със сертификати за ски учители, а единият е планински водач) и така минали 15 г. в учебния център, където работи като инструктор, преподавател и директор.

След това се посвещава на асоциацията "Планини и хора", на която от 2002 г. е председател. Това е организацията, която създава професията планински водач. Гордее се, че всички емблематични планински водачи са минали през тази школа.

Какво го тегли към планината? "Като се върна от там, мога да оценя стойността на една ябълка, на един топъл душ, на една книга - неща, които приемаме за даденост в градското ежедневие", казва Чачановски.

Когато осъзнаеш, че може и да не стигнеш

Всички, които са опирали до помощта на планинските спасители, познават усещането, че може и да не стигнеш закъдето си тръгнал. Такава мисъл е минала и на Чачановски, когато преди години се оказва без котки и пикел на заледен склон в Стара планина. Смята, че след тази случка е станал много по-предпазлив. Липса на подготовка, знания за планината и внимание - такива, според него, са причините хора да изпаднат в беда в планината в 95% от случаите, на които се отзовават планинските спасители. И за това те са си виновни.

"Но най-тежко е, когато трябва да сваляш загинали деца от планината, защото са загинали заради недомислие на родители или учители", казва планинарят. На възраст над 60 г. за себе си все пак няма отговор за някои жертви в планината. "Има хора, които още при първия си сблъсък плащат с цената на травми или живота си, други постоянно се движат на границата и нищо не им се случва. Въпрос на шанс, на късмет, може би..."

Все пак като преподавател се е стремял да възпита всеки да се държи отговорно в планината, но също и с чувство за хумор, което според него помага човек да си вади поуки от трудностите, в които изпада. За него е много важно всеки с влечение към планината да се научи да разпознава езика й. "Една и съща ситуация не се повтаря и затова не може да се учи от дебели книги. Човек трябва да знае какво означава това, че птичките летят по-ниско, че цветята са оклюмали, че на небето се е появило облаче колкото лещено зърно и какво може да означава то след 6 или 10 часа", изрежда Чачановски.

Никого не можеш да носиш на гръб

Върхове в Памир, Кавказ, Алпите и Татрите са част от високите планини в живота на Орлин Чачановски. Качва Елбрус няколко пъти, сред които е и първото българско изкачване по западната стена, в подножието на пик Ленин с групата си пристига седмица след като лавина унищожава Лагер 1, убивайки 70 души.