Национална стратегия за детето 2019-2030 г. – отдавна чаканата нова визия на държавата по политиките свързани с децата

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО задава посоките на развитие през следващите дванадесет години, синхронизирайки поставените стратегически цели с Целите за устойчиво развитие на ООН и с принципите на Европейския стълб на социалните права, свързани с грижите и подкрепата за децата. Документът е визионерски и включва цялостната посока на развитие на държавата през следващите години във всички области чрез гарантиране на правата на детето,  повишаване на качеството на живота, подкрепата на семействата и недопускане на дискриминация въз основа на някои или множество признаци.

Отдавна чакана нова парадигма по отношение на децата

Стратегията задава една нова парадигма, в която правото на детето и най-добрия интерес са в центъра. „Дете-центрираният“ подход разглежда детето като носител на права, а не като пасивен обект на въздействие от страна на възрастните. Това предполага възрастните независимо дали работят или се грижат за детето, институциите вземащи решения с пряк или непряк ефект върху неговия живот да следват най-добрия интерес на детето, да изслушват  и зачитат неговото мнение и възгледи.

Разликата с предишната стратегия

Стратегията обхваща всички деца за разлика от предишната, която беше насочена към рисковите групи деца като се основава на жизнения цикъл на човека и възрастовите етапи на детското развитие от началото на бременността до навършването на 18- годишна възраст на детето. Това означава, че визията на държавата е да гарантира правата на всяко дете независимо от неговия произход, религия или друг признак на дискриминация. Във всеки период са изведени специфични рискове за детето, което позволява да бъдат насочени превантивни дейности и мерки, както и да се идентифицират връзки и възможности за повишаване на ефективността на интервенциите.

Фокус към ранното детско развитие

За разлика от предишната стратегия тук има нов стратегически подход към ранното детско развитие. Интервенциите, свързани с услуги за ранно детско развитие, психологическа и медицинска подкрепа за родителите са много важен инструмент за ранна намеса в живота и развитието на децата, за да компенсира неравенствата в рамките на семейната среда, както и за изключително важната ранна диагностика и лечение на новородени и деца с увреждания. Периодът от момента на раждането до прехода към училище включва ключови мерки за гарантиране на достъп до универсални здравни грижи за всички бременни жени и деца,  включително и чрез регулярни посещения на медицински специалист в дома, т. нар. патронажна грижа.

Непрекъснато развитие на компетенциите на децата

Философията на компетентностият модел залегнал в Стратегията включва разбирането за развитие на детето  чрез непрекъснатото, компетентностно-ориентирано образование, необходими за живот през 21 век. Прилагането на този модел изисква и развитието на компетентности у родителите и професионалистите от всички системи.  Освен традиционните знания и умения и възможността за тяхното прилагане в нова технологична и мобилна среда се обръща внимание и към предизвикателствата породени от мобилността и миграцията и общуването и отношението към хора притежаващи различна културна идентичност, формирането на култура на толерантност, на разнообразна езикова компетентност, на способност за бърза адаптация.

Ясна визия за реформи в законодателството и институциите

За да постигне целите си Стратегията има ясна визия за реформи и промяна в доминиращия секторен подход на държавна политика към детето. Това налага и нормативни промени и приемане на ключови закони  – Закон за социалните услуги,  Закон за детето и семейството и нов Закон за детското правосъдие и създаване на система, ориентирана към правата на децата. Също така инвестираните средства в различните секторни политики, чието взаимодействие трябва да бъде качествено подобрено и съответно да се подобри капацитета на професионалистите, работещи с деца. Сферите за предоставяне на интегриран подход и подкрепа са здравеопазването, образованието, социалната политика и политиката на сигурност (правосъдие и вътрешен ред).

Изрична забрана на телесното наказание

Стратегията обръща по-сериозно внимание върху забрана на телесното наказание като борба с насилието. Въвеждането на позитивното възпитание и ненаказателни методи като алтернатива на всякакви форми на телесно наказание и насилие целят да гарантират правото на детето да живее в сигурна и безопасна среда. В българското законодателство и в момента има забрана на телесното наказание, но е необходимо да има ясна дефиниция, за да бъдат идентифицирани категорично случаите на насилие.  Забраната е валидна също така за всички специалисти работещи с деца. Оценява се необходимостта от работеща система за превенция на домашното насилие, докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца, както и ефективен достъп до услуги за възстановяване, придружаване, психосоциална, медицинска и правна подкрепа за деца, пострадали и свидетели на насилие и престъпление, които са изключително малко и недостатъчни към момента на територията на България.

Нов подход и към децата в конфликт със закона

За разлика от „наказателното правосъдие“, което се фокусира върху наказване на нарушителя към децата в контакт и в конфликт със закона се предлага подхода на възстановителното правосъдие като заявка за превантивната социална работа с тях за недопускане на други противозаконни прояви.

Оценката за слабо взаимодействие и координация на институциите за предходния период е извела важи посоки за новия стратегически период, а именно законодателни промени и нова регламенти в социалната сфера и детското правосъдие някои, от които забавени твърде дълго. Процесът на утвърждаване и изпълнение на целите на Стратегията обаче  зависи изцяло от изпълнението на належащите реформи и консултирането им в широк кръг. 

Пълният текст на стратегията може да видите тук

Автор: Борислава Гицова е експерт „Деца и правосъдие – превенция на насилието” в Сдружение Институт по социални дейности и практики, член на Национална мрежа на децата. Координатор на международни проекти насочени към въвеждане на системен подход за превенция на насилието и защита на децата от всички форми на насилие, разработване на програми за работа с малки деца и тийнейджъри. Има дългогодишен опит в работата с деца, родители, професионално консултиране и супервизия на специалисти от подкрепящите професии.