България пада в класацията на Freedom House за медиите, свободата остава частична
07 май 2014 г.
България отново пада в класацията за свобода на медиите на американската неправителствена организация Freedom House. Страната тази година вече е на 78-о място, като пада от 77-о за миналата година. Българските медии остават частично свободни, показва още докладът.
България е събрала 39 точки в класацията, при която 0 точки получават страните с най-свободни медии, докато последните по свобода на печата получават по 100 точки. По 39 и съответно на 78 място са още Индия, Черна гора, Антигуа и Барбуда, Салвадор. За определяне на точките държавите се оценяват в три подкатегории - правна, политическа и икономическа среда. И в подкатегориите по-малкия брой точки означава по-голяма медийна свобода.
От държави от Европейския съюз по-ниско в класацията на Freedom House от България са Хърватия (83), Румъния (84) и Гърция (92). От европейските държави под България са още Албания, Косово, Босна и Херцеговина и Македония. Турция, Украйна и Русия влизат в списъка в несвободни медии.
Европа продължава да поддържа най-високото ниво на свобода на печата, но според средните данни на региона той бележи втория най-голям спад през 2013 г., показва докладът. Все пак европейски държави са на върха на класацията - Швеция, Норвегия, Холандия. Сравнително подобрение на медийната среда е отбелязано в Италия, която обаче остава в графата "частично свободни".
Глобалната свобода на печата
е спаднала до най-ниското си равнище за последните 10 години, констатира Freedom House. Този спад отчасти се дължи на репресиите срещу медиите в Близкия изток, отбелязват авторите. Само един от всеки седмина души от общото население на света живее на място, където медиите са определени като свободни. Много по-голям дял - 44% - живеят там, където медиите не са свободни. 42 на сто пък живеят на места, където медиите могат да се нарекат частично свободни.
"Наблюдаваме спад в медийната свобода на глобално равнище, предопределен от усилията на правителствата да контролират словото и да наказват тези, които го разнасят. Във всеки район на света миналата година видяхме правителства и частни "изпълнители" да нападат репортери, блокирайки физическия им достъп до достойни за отразяване събития, цензурирайки съдържанието и нареждайки политически мотивирани уволнения на журналисти", отбеляза Карин Карлекар, шеф на проекта, по който беше изработен доклада.
България е събрала 39 точки в класацията, при която 0 точки получават страните с най-свободни медии, докато последните по свобода на печата получават по 100 точки. По 39 и съответно на 78 място са още Индия, Черна гора, Антигуа и Барбуда, Салвадор. За определяне на точките държавите се оценяват в три подкатегории - правна, политическа и икономическа среда. И в подкатегориите по-малкия брой точки означава по-голяма медийна свобода.
От държави от Европейския съюз по-ниско в класацията на Freedom House от България са Хърватия (83), Румъния (84) и Гърция (92). От европейските държави под България са още Албания, Косово, Босна и Херцеговина и Македония. Турция, Украйна и Русия влизат в списъка в несвободни медии.
Европа продължава да поддържа най-високото ниво на свобода на печата, но според средните данни на региона той бележи втория най-голям спад през 2013 г., показва докладът. Все пак европейски държави са на върха на класацията - Швеция, Норвегия, Холандия. Сравнително подобрение на медийната среда е отбелязано в Италия, която обаче остава в графата "частично свободни".
Глобалната свобода на печата
е спаднала до най-ниското си равнище за последните 10 години, констатира Freedom House. Този спад отчасти се дължи на репресиите срещу медиите в Близкия изток, отбелязват авторите. Само един от всеки седмина души от общото население на света живее на място, където медиите са определени като свободни. Много по-голям дял - 44% - живеят там, където медиите не са свободни. 42 на сто пък живеят на места, където медиите могат да се нарекат частично свободни.
"Наблюдаваме спад в медийната свобода на глобално равнище, предопределен от усилията на правителствата да контролират словото и да наказват тези, които го разнасят. Във всеки район на света миналата година видяхме правителства и частни "изпълнители" да нападат репортери, блокирайки физическия им достъп до достойни за отразяване събития, цензурирайки съдържанието и нареждайки политически мотивирани уволнения на журналисти", отбеляза Карин Карлекар, шеф на проекта, по който беше изработен доклада.
Тя съобщи, че властите в Русия и Китай са отказали да подновят или са заплашили да не дадат визи на известни чуждестранни кореспонденти, а правителството на Египет е отишло още по-далече, като е задържало редица хора от екипа на телевизия "Ал Джазира" по обвинения в подкрепа на тероризма, добави тя, изтъквайки някои от най-фрапантните случаи, описани в доклада.
Авторите отбелязват и някои позитивни промени, най-вече в африканските страни южно от Сахара, но като цяло доминиращата тенденция във всеки район на света е негативна. Освен тежките медийни репресии в Египет, Либия и Йордания, сериозно влошаване се наблюдава в Турция, Украйна и редица страни от Източна Африка и дори в сравнително свободното медийно пространство в САЩ.
От оценените 197 страни и територии през 2013 г., 63 от тях (32 на сто) са определени като свободни, 68 - като частично свободни, и 66 като несвободни. Като причини за покушенията срещу свободата на печата се посочват явните опити на правителствата на контролират новините чрез натиск върху журналистите, отразяващи чувствителни теми и събития, чрез ограничаване на дейността на чуждестранните кореспонденти и чрез затягането на ограниченията върху новинарските сайтове в интернет и социалните медии. Някои медийни собственици издават също така указания какво и как да се отразява или уволняват най-непокорните журналисти, констатира докладът.
Десетте страни с най-нисък рейтинг на свобода на печата са Бахрейн, Сирия, Куба, Екваториална Гвинея, Иран, Еритрея, Беларус, Туркменистан, Узбекистан и Северна Корея. На върха на класацията пък са Холандия, Норвегия, Швеция, Белгия, Финландия, Дания, Исландия, Люксембург, Швейцария и Андора. Положението с медийната свобода в САЩ се е влошило главно заради опитите на правителството да препятства отразяването отразяването на проблеми, свързани с националната сигурност, отбелязват авторите на доклада.
Авторите отбелязват и някои позитивни промени, най-вече в африканските страни южно от Сахара, но като цяло доминиращата тенденция във всеки район на света е негативна. Освен тежките медийни репресии в Египет, Либия и Йордания, сериозно влошаване се наблюдава в Турция, Украйна и редица страни от Източна Африка и дори в сравнително свободното медийно пространство в САЩ.
От оценените 197 страни и територии през 2013 г., 63 от тях (32 на сто) са определени като свободни, 68 - като частично свободни, и 66 като несвободни. Като причини за покушенията срещу свободата на печата се посочват явните опити на правителствата на контролират новините чрез натиск върху журналистите, отразяващи чувствителни теми и събития, чрез ограничаване на дейността на чуждестранните кореспонденти и чрез затягането на ограниченията върху новинарските сайтове в интернет и социалните медии. Някои медийни собственици издават също така указания какво и как да се отразява или уволняват най-непокорните журналисти, констатира докладът.
Десетте страни с най-нисък рейтинг на свобода на печата са Бахрейн, Сирия, Куба, Екваториална Гвинея, Иран, Еритрея, Беларус, Туркменистан, Узбекистан и Северна Корея. На върха на класацията пък са Холандия, Норвегия, Швеция, Белгия, Финландия, Дания, Исландия, Люксембург, Швейцария и Андора. Положението с медийната свобода в САЩ се е влошило главно заради опитите на правителството да препятства отразяването отразяването на проблеми, свързани с националната сигурност, отбелязват авторите на доклада.
Източник: Дневник , 01 май 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
