Панчо Карамански помага на себе си и на други незрящи с... музика
Животът на незрящите у нас е
тежко предизвикателство. Обществото ги приема като различни, а те се
смятат за малцинство. Създават фондации, за да помагат сами на себе си.
Сами… защото другите не искат. Не им е приоритет. Когато проблемът не е
твой.. оказва се.. не е важен. С бездушието на образователната система у нас се среща и Панчо.
Панчо променя обществените нагласи към
незрящите у нас. Прави го с размах. Успява, защото има силна мечта,
която го ръководи всеки изминал ден.
Панчо доказва на себе си, но и
на всички, че може. Днес предава своя опит на други като него. Учи ги да правят музика и да се борят с живота. Как това се случва и какви съвети им дава, ще ви разкажем веднага след музиката.
Да нямаш нещо, което другите имат, е
наказание. Не защото не би се справил без него, а защото останалите ще
те възприемат като различен от тях. В повечето случаи разликата е в
светогледите. По различен начин гледа на света Панчо. И не защото не го
вижда в буквалния смисъл, а тъй като го възприема като предизвикателство без грешен ход. Панчо е преминал през много трудности, само и
единствено защото е незрящ. Пренебрегван е, подценяван и омаловажаван.
Това обаче не го спира. Напротив - завършва университет и не спира да се обучава сам.
И Панчо помага. Обучава други незрящи, които имат
талант да се занимават с музика, но няма кой да им подаде ръка. Панчо е
от онези хора, които вдъхват огромно доверие и могат да запалят искрата у всеки един от нас, карайки ни да повярваме, че всичко е възможно.
Нарушеното му зрение не го е разколебало нито за миг да продължи да вярва в това,
че може… може да се занимава с музика, и то на професионално ниво. Прави повече от 8 години и продължава да мечтае в тази посока.
Длъжен е само на себе си и на хората, които е приел под крилото си. Такава е
философията на Панчо. Стъпил е здраво на земята и с чисто сърце оценява, че макар животът да е суров към него, все пак има немалко, за което да е благодарен.
Панчо е от благодарните хора. Това е така, защото е
човек с добро сърце. Пример, че ако имаш цел в живота, пречките могат
само да те забавят, но не и да те спрат.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл на БНР.
Автор: Петя Зунгорлиева
Източник: БНР , 13 февруари 2019 г.
Сходни публикации
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23