Прочетохте ли НОВИЯ Закон за социалните услуги?

28 март 2019 г.

В началото на 2019 г. бе приет нов закон за социалните услуги. Неговата философия променя правната рамка за планиране, предоставяне, финансиране и контрол на социалните услуги. И не само. Най-големите му цели са подобряване на достъпа до услугите и ефективността от това, че социалната система се е включила да помага. Дали това ще стане? Трудно е да се каже на този етап, защото законът е съществена и първа стъпка, но за да се дадат гаранции в каква посока ще върви системата, има още много предварителна работа да се свърши – да се развият подробностите и детайлите в процедурите (най-често хората се затрудняват именно от множеството административно-бюрократични спънки), да се осигури добър синхрон с други нормативни уредби (предизвикателство ще бъде за групата на хората с увреждания да се създаде кохерентна връзка между този закон, Закона за личната помощ и Закона за хората с увреждания), да се операционализират всички процеси и пр.

Към момента има две важни предпоставки за успех, които ако бъдат налице и в процесите, които предстоят, рязко ще се увеличат шансовете системата на социална подкрепа да стане по-добра, ефективна и ефикасна на практика.

Първата предпоставка е, че процесът на изработване на закона продължи достатъчно дълго (близо две години в рамките на изпълнителната власт), с добре развита предварително пътна карта (за първи път) как ще протече обществената консултация, множество етапи на обществени обсъждания и дискусии (тематични дискусии, обществено обсъждане на концепцията за закон и пр.) – всичко това до внасянето на закона в 44-то Народно Събрание. Този процес е гаранция, че отразените в закона нови положения не са хрумки на различни експерти, а са резултат от дискусии със заинтересованите страни и са взети предвид различните гледни точки. Втората важна предпоставка е, че законът стъпва върху всички успешни и добри модели, пилотни практики, познати в България, с амбицията да ги направи национални политики. Заедно с това, залага по-високи стандарти – професионални, за качество на самата социална работа и за резултата за човека. Именно тези предварителни условия са добра предпоставка системата да се промени към по-добро.

В настоящия текст няма как да изброим всички промени, които следва да се случат, но ще отбележим най-важните.

I. Стълбове на новата парадигма:

Терминът „социална подкрепа“ е водещ, като идеята е да бъде възприет холистичен механизъм за подкрепа през различните инструменти – социални услуги, интегрирана подкрепа и пр.;
Индивидуалният подход към човека е издигнат в ключова характеристика за всяка подкрепа, включително и изричното зачитане на личния избор на потребителя (чл. 9, чл. 87 и др.);
Подкрепата, предоставена в общността, е ключова и винаги първа възможност за осигуряване на подкрепа (чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 2, чл. 100); в Преходните и заключителни разпоредби на закона има два изключително важни срока – окончателното затваряне на всички домове за медико-социални грижи за деца до 2021г. и на домовете за възрастни с увреждания - до 2035г.);
Осигуряване упражняването на човешките права като цел на подкрепата (чл. 3, ал. 1, чл. 4 и др.);
Изцяло нови признаци за разграничение на видовете услуги: общодостъпни и специализирани, за хора в риск и за хора с увреждания, дефиниране съобразно време на предоставяне, според вид подкрепа, цел и пр.
Въвеждане на термина „интегриран подход“, който включва няколко нива за осигуряване на комплексна и мултисекторна подкрепа/реакция – през общото водене на случай от няколко социални услуги, координационни механизми за реакция, регламентирани на ниво закон, както и през възможността две или няколко системи да работят в общ план;
Увреждането не е разпознато като риск, а като собствено основание за подкрепа, което съответства на стандартите на Конвенцията за правата на хората с увреждания (чл. 14 и др.).

II. Практически измерения или тези неща, които задължително ще се променят

- Нови стандарти за качество и методи за проверката му:

Новата правна рамка дава ясна заявка, че само качествените услуги ще бъдат тези, които ще бъдат развивани и финансирани. Вече всички (частни) доставчици ще се лицензират, но дори и общинските услуги ще имат еднакво високи стандарти за качество, които трябва да бъдат достигнати, и ако не се случи това – финансирането ще бъде прекратено. Тази промяна ще предизвика и институционална реформа – ще бъде създадена нова агенция в рамките на правомощията на МТСП – Агенция за качеството на социалните услуги. Голяма е амбицията за развитие на социалната дейност през професионалното и кариерно израстване на социалните работници.

- Нова концепция за достъп, включително през общините

За една голяма част от услугите насочването ще става през общините. Тази децентрализация дава основи на развитие на капацитета на общините за осигуряване, от една страна, на по-лесен и бърз достъп на хората до подкрепа, но, от друга – ще са повод за по-добра оценка на нуждите, планиране на услугите и тяхното стратегическо управление, както и възможно най-добро организиране на местните ресурси и потенциал. Част от темата за по-добрия достъп е новият механизъм за планиране на услугите с националната карта (за да не останат невключени важни услуги, крайната цел е всеки регион да има своя „минимален пакет“), около която карта ще бъде най-големият дебат – както по отношение на това как точно се планира, по какви показатели, така и за финансирането (защото идеята е, че само това, което е в картата, ще може да се финансира).

- Политиката по деинституционализация ще продължи в България (което е повод за похвала), като предоставянето на социалните услуги прави опит за развитие на подкрепа, основана на концепцията за човешките права

Освен посочените по-горе законово установени срокове за затваряне на домове (което дава изключителни гаранции на необратимост на процеса), се въвеждат и някои важни нови моменти като забраната за настаняване на деца до 3 години в резидентна услуга.

Удовлетворянването и защитата на човешките права е цел на подкрепата. Остават все пак някои „неприятни“ конструкти - като например, че ще има едни много „тежки деца“, които няма как освен да бъдат гледани в специализирани услуги. Но да се надяваме, че всички други механизми ще заработят толкова добре, че до тези крайни възможности (почти) няма да се стига.

„Предизвикани“ са някои съществуващи концепции в други системи – в закона се споменават нови дефиниции за определени групи – например, деца в конфликт със закона; посочва се, че винаги ще се взема в предвид съгласието на лица, поставени под запрещение и пр. Как другите системи „ще отговорят“ в този контекст – предстои да видим.

Както бе споменато в началото на този текст, новите положения в закона отразяват някои съществуващи практики, опити от проекти и пр. Законът сега ги въвежда като общовалидна норма за поведение. Ако сега не стане промяната, трудно може да се измисли нещо друго, което да я случи.

*Целта на този материал не е да направи анализ на закона, а да предизвика повече хора, които работят по тези теми, да се запознаят с него и да са активни по време на развитие и обсъждане на подзаконовата нормативна уредба, за да се гарантира основано на възможностите на ресурсите и потенциала на заинтересованите страни прилагане на закона.

Публикувано от: