Доживяхме да видим Закон за личната помощ, но ще доживеем ли да имаме лична помощ?

Преди дни беше обнародвана Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребности от подкрепа за хората с увреждания (https://www.mlsp.government.bg/…/norm…/Metodika_za_saita.doc).

Приложение №2 към нея е формуляра за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите (https://www.mlsp.government.bg/…/normati…/App_2_metodika.doc).

Части четвърта и пета от този документ обслужват Закона за личната помощ. Според оценката на това какво може и не може, човекът с увреждане ще получи определен брой точки. Иначе казано, броят точки определя степента на зависимост, а не броят часове, от които човек се нуждае, за да функционира в ежедневието си по начин, избран от него самия. След това в т.7.3 от приложение №2 точките се превръщат в часове след като се умножат по даден коефициент.

Има и друг подход (http://www.cil.bg/…/Tablitsa_za_otsenka_na_potrebnostite.doc), директен и далеч по-разбираем за всеки, който има телесна или друга зависимост и се нуждае от лична помощ. Нуждата от лична помощ е обусловена от невъзможността човек сам да извършва определени дейности – рутинни в ежедневието или случайни, но налагащи се от обстоятелствата. По отношение на рутинните дейности всеки може да определи колко време му е необходимо за тях и колко често се налага да ги изпълнява. Това се отнася за дейности, свързани с личната хигиена, чистене на дома, пране и гладене, пазаруване, приготвяне на храна и хранене. Деловите и социалните контакти са сфера, която изисква по-дълго (като време) и внимателно наблюдение, за да се прецени колко време е необходимо на човек да има асистент на работното място или за среща с приятели.

Представете си, че живеете без мама и татко наоколо, и не искате да товарите партньора си (съпруг/а) – човекът, с когото споделяте радости и болки – с нетипични за обичайните семейства задачи. Опитайте се да стигнете до реалистична оценка – нито минималистична, нито максималистична – така че да имате брой часове, който ще задоволи вашите потребности без да ви натоварва с излишно присъствие на асистента около вас. Същевременно имайте предвид, че в качеството си на мениджъри на асистента си, трябва да се съобразявате с определени изисквания на трудовото законодателство по отношение на работно време, почивки и зачитане на правата на хората, които работят за вас.

Предлагаме на вашето внимание двата подхода на оценка, за да изградите своето лично мнение кой от тях би обслужил по-добре вашите потребности. Ще се радваме, ако споделите с нас както самооценката си по двата подхода, така и какво мислите за приетия от държавата механизъм за осигуряване на лична помощ за хора с увреждания. Евентуалното наличие на разлика в часовете подлежи на коментар и ще се радваме да го направим заедно.

Направените от вас самооценки – част IV и V без вашите лични данни - моля да изпратите на cil@cil.bg или на лично съобщение в страницата на Център за независим живот (https://www.facebook.com/cilbg/).