Преди края на учебната година правителството получи оценки за грижата на децата на България

За трета поредна година правителството получи оценка среден 3 в „Бележник 2014: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?" на Национална мрежа за децата.

Бележникът е ежегоден доклад, който показва степента на изпълнението на ангажименти, свързани с политиките за деца и семейства и поети от правителството.

Бележник 2014 бе представен на 12 май 2014 г. в Министерски съвет. Домакин на събитието беше вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева.

Добър 4 е най-високата оценка от доклада, която експертите са поставили за сигурната и здравословна среда, в която живеят българските деца. Предните две години тази оценка е била 3.50. Най-ниска е оценката за усилията за преодоляване на детската бедност, която в България продължава да бъде най-високата в Европа от 2007 г. насам. През 2012 година тази оценка е била 3. Деинституционализацията, осиновяването, детското правосъдие и пренебрегването и злоупотребата с деца са другите подобласти, в които оценката е по-ниска тази година в сравнение с предходните две.

Оценките в Бележник 2014 са:

Резултатите в Бележника са съгласувани и валидирани с група от външни оценители, а една от новостите в доклада тази година е информирането на отговорните институции за ангажиментите, които ще бъдат анализирани и включването на тяхната обратна връзка. Другите две интересни нововъведения са, че в изследователската дейност тази година участват деца и млади хора и че анализа излиза в две версии – популярна и експертна.

„ 52,3% от децата у нас живеят в риск от бедност или социално изключване. Само след 20 години тези деца, на които не сме успели да осигурим добро образование и нормални възможности за развитие, ще е поколението, което ще работи и управлява страната ни.", каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.

Ключовите препоръки, които Бележник 2014 отправя са 7:

1. Създаване на Детски омбудсман;
2. Развиване на самостоятелна семейна политика и семейно-ориентиран подход във всички секторни политики;
3. Приоритизиране на превенцията, ранната интервенция и подкрепата на родителите в процеса на деинституционализация;
4. Подобряване на механизмите за достъп до профилактични прегледи за неосигурените бременни жени;
5. Изработване на гарантиран пакет от минимални здравни услуги за децата;
6. Модернизиране на българското образование, съобразено със съвременните тенденции на развитие на обществото;
7.  Отмяна на Закона за борба с противообществените прояви за малолетни и непълнолетни и приемане на специален закон за детското и младежко правосъдие.