Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България през 2018 г.
![Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България през 2018 г.](/uf/news/2019/04/23/117195/bhcannualreport23.04.2019.jpg)
Насилието
срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, нехуманните условия в
центровете за психична грижа, правата на ЛГБТИ хората са част от темите на фокус в доклада
Състоянието на правата на човека бележи цялостно влошаване през 2018 г., става ясно от доклада на най-голямата и най-стара правозащитна организация у нас, Български хелзинкски комитет. Документът отчита безпрецедентно нисък институционален капацитет за работа по подобряване състоянието на правата на човека, целенасочено развитие на политическия дискурс в националистическа и ксенофобска пропаганда, и липса на адекватен отпор от страна на съдебната власт на противоречащите на принципите на правовата държава действия от страна на институции, организации и отделни личности. Това е логично развитие на тенденцията, формирана през предходните две години с включването на националистически формации в управлението на страната и цялостен завой в посока отричане на базисни човешки права от представителите на водещите политически формации.
Благодарение на ангажимента на България като председател на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г., в този период не бяха реализирани сериозни негативни изменения в законодателството. През втората половина на годината обаче се проявиха редица негативни тенденции.
Сред сферите, в които определени права бяха активно ограничени или уязвени през 2018 г. от законодателната и/или съдебната практика, са насилието срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, както и правата на ЛГБТИ хората. Международни институции осъдиха остро състоянието на институциите за хора с психични разстройства; страната ни за пореден път получи предупреждение заради влошаващото се състояние на правата на малцинствата.
БХК изтъква като основни следните акценти:
- Независимост на съдебната власт – годината започна и
завърши със законодателна дейност по Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), който на практика
създаде безотчетен орган с права да разследва хора с широк кръг повдигнати
обвинения, без задължението това разследване да бъде обвързано с доказване на
вина. Законово изменение в Закона за ДАНС създаде възможност за безконтролно
тайно следене на граждани и организации. Поредица от спорни кадрови решения пък
превърна Бюрото за контрол на СРС във фасадна институция, от която на практика
не се очаква да защитава правата на гражданите, а да работи в услуга на
репресивния апарат.
- Свобода на медиите – Годината беше белязана
от поредица публични опити за сплашване на журналисти от национални медии и
директна саморазправа с техни колеги от по-малки издания от страна на
представители на институции и политически партии. На този фон през ноември
почти без дебати беше приет Закона за задължителното депозиране на печатни и
други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на
медийни услуги, станал известен като "медийния закон на Пеевски", а в
началото на 2019 г. парламентът прие поправките в Закона за защита на личните
данни. И двата нормативни акта създават свръхрегулация и възможност за
ограничаване на свободното разпространение на информация и целенасочено
преследване.
- Права на жените – през юли 2018 г. българският Конституционен съд създаде прецедент с решението си да обяви Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) за противоконституционна, и с това да затрудни значително борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. През годината беше отчетен и повишен брой убийства на жени, които могат да бъдат класифицирани като фемицид. В същото време предложените в края на годината промени в Наказателния кодекс с цел подобряване на защитата от домашно насилие са непълни и не се очаква да изпълнят поставените цели. Жените остават приоритетно засегнати от неравенства в заплащането, социално изключване, ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване и почти изцяло потърпевши от проблеми като трафика на хора и ранните бракове.
- Права на хората с психични разстройства – Тежките условия за лечение, рехабилитация и социална подкрепа на хората с психични разстройства привлякоха вниманието на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, Агенцията на ЕС за основни права, както и Европейската психиатрична асоциация. Бяха констатирани маргинализация на страдащите от психични разстройства, нехуманни битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липса на услуги в общността, липса на достатъчно леглова база, финансиране и специалисти. Като позитив се отбелязва приемането на стратегията за деинституционализация, със забележката, че даденият до 2034 г. срок е неприемливо дълъг.
- Права на децата в институции – Всяко трето дете в институция е под тригодишна възраст, а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 г. е на новородено бебе. Социалното изключване на децата с тежки и с множество увреждания продължава и в новите услуги, като около 8 000 деца с увреждания изобщо не посещават училище. Не се променят нивата на детска смъртност в домовете за деца, като през 2018 г. смъртните случаи са 43. Позитивна стъпка е внесеният в парламента в края на 2018 г., законопроект за социални услуги. За първи път са заложени срокове за закриване на институциите за деца до 2021 г., а до 2035 г. – на всички домове за лица с увреждания.
- Права на ЛГБТИ хората – През годината
състоянието на правата на ЛГБТИ хората в България се влоши. Една от целите на
мащабната кампания против Истанбулската конвенция бе изключването на защитата
както от домашно насилие, така и от основано на пола насилие, която
ратификацията на конвенцията би дала на нехетеросексуалните и трансджендър
жените и мъжете. Страничен и неочакван ефект на това бе и произнасянето на
Конституционния съд, че евентуален бъдещ закон, въвеждащ процедура за промяна
на пола в личните документи на трансджендър лица, би бил противоконституционен
– извод, който няма опора в Конституцията.
- Свобода на съвестта и религията – През 2018 г. свободата на съвестта и религията бяха сериозно застрашени от внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, които предвиждаха рестриктивни и дискриминационни уредби по отношение на финансирането и възможността за свободно проповядване. В края на годината - след натиск на редица местни и международни организации, рестриктивните изменения не бяха приети. През годината бяха извършени посегателства срещу молитвени домове и гробища на няколко вероизповедания. Речта на омраза, насочена срещу определени религиозни общности, продължи да се разпространява безнаказано.
- Свобода на сдружаване – Влошаване беше отбелязано и по отношение на свободата на сдружаване в България. Основната причина за това бе хаосът и липсата на капацитет в Агенцията по вписванията да прилага новите изисквания на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които доведоха до възпрепятстване на дейността на някои организации. Бяха взети необосновани дискриминационни решения при регистрацията на няколко сдружения на македонците в България.
- Принудителни евикции – И през 2018 г. не
бяха предприети институционални мерки за въвеждане и прилагане на принципа за
пропорционалност при премахване на незаконни жилища, които представляват
единствен дом за обитателите си. Случаи на събаряне на единствени жилища, без
да е осигурен алтернативен подслон на семействата, имаше в Арман махала в гр. Пловдив, кв. Орландовци в гр. София и др.
- Условия в местата за лишаване от свобода – През 2018 г.
материалните условия в местата за лишаване от свобода се подобриха, след общо
намаляване броя на затворниците и реализирането на планирани ремонти. В
арестите обаче те продължиха да бъдат в много случаи нечовешки и унизителни.
Въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторно средство за защита срещу
изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, показаха сериозни проблеми при
своето функциониране.
- Бежанци, търсещи закрила в страната – През 2018 г. броят на
лицата, търсещи международна закрила, продължи да намалява. Данните сочат за 5%
намаление спрямо 2017 г., както и за ниско общо ниво на миграционен натиск.
Отблъскването, упражняването на физическо насилие, грабежите и унизителните практики спрямо
влизащи в страната мигранти продължиха да са широко прилагани, най-вече по
границата с Турция. Остават и много от проблемите, свързани и с достъпа до
процедура, задържането и интеграцията на признатите бежанци. Най-същественото подобрение
в провеждането на бежанската процедура през 2018 г. бе в осигуряването на
правна помощ на административна фаза спрямо уязвимите лица.
Запис от представянето: https://www.facebook.com/bghelsinki/videos/979826029075075/
Целият доклад е достъпен на адрес: http://bit.ly/BHC_2018
Сходни публикации
![Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора](/uf/news/2024/08/05/2838951609/thumb_img-b5e9e4be9c09f122b06673017e4adee2-v-900.jpg)
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
![„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата](/uf/news/2024/07/31/2413861689/thumb_img-92c43eda8bf87d918e48907a19e867b3-v.jpg)
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
![SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца](/uf/news/2024/07/22/1654066663/thumb_podpisvane-na-dogovora.jpg)
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на