Каквото си сготвим, това ще ядем! Или един различен дебат за Европа

• Насърчаване на гражданската активност и участие на гражданите при вземане на решения;
• Повишаване на гражданската информираност – достоверност на информацията, свобода на словото, фалшиви новини;
• Деца, младежи, образование, демографско развитие;
  Околна среда и климат;
• Активно включване на възрастните хора в обществения живот. 

Нетрадиционният формат на дебата и метафората с рецептите и готвенето организаторите обясняват с убеждението си, че за европейските политики трябва да се говори на разбираем за всички език. Водещ на събитието бе Мария Силвестър – телевизионна водеща, ангажирана със социални каузи.

На поканата към водещите политически сили за участие в дебата се отзова единствено Емил Георгиев от „Демократична България". 

Гражданската активност и участие на гражданите при вземане на решения

Първата тема, по която Емил Георгиев изрази мнение, бе за насърчаване на гражданската активност и участие на гражданите при вземане на решения. Той "готви" заедно с Ива Таралежкова от Форум "Гражданско участие". „Ако получа доверието на избирателите, бих отстоявал тази тема много сериозно от високата трибуна на Европейския парламент“ – каза той. На първо място, според него, трябва да се направи един задълбочен преглед на всички инструменти за пряка демокрация, с които разполагаме.  И посочи пример с референдумите през последните години. „Имахме няколко такива инициативи, но у нас законът е направен така, че трябва да се съберат огромен брой подписи за относително краткия срок от три месеца. И може би затова до момента успешните примери са малко. Един от тях е референдумът на „Шоуто на Слави", който разполагаше обаче с една изключително мощна медийна трибуна. Другият пример е референдумът за електронното гласуване, който имаше подкрепа от ГЕРБ и без нея вероятно нямаше да могат да се съберат подписите“ – каза Георгиев. От личен опит той сподели, че  е доста трудно хората да бъдат спечелени и приобщени по този начин към дадена кауза, като една от бариерите е  предоставянето на  личните данни в подписката, което стряска хората. 

Емил Георгиев говори и за друг инструмент, на който според него у нас се обръща по-малко внимание, а именно гражданките инициативи. „Според мен не е много познат фактът, че една национална гражданска инициатива е в състояние да внесе законодателно предложение в парламента, така че да бъде подложено на обсъждане и гласуване“ – каза той и даде пример с инициативата "Правосъдие за всеки", в която е участвал през 2015 г. и в която са събирани подписи на над 7000 граждани, но председателят на парламента тогава Цецка Цачева отказва да я подложи на гласуване. Според Георгиев това означава, че е необходима институционна гаранция, че събраните граждански подписи в такива инициативи поне ще бъде разгледани в парламента. „А не по силата на хватки и врътки, използвайки правилник на Народното събрание, да бъде скрито и покрито. Това действа много демотивиращо за хората да бъдат активни. Аз бих работил и по този въпрос“ – допълни той.

Друг инструмент за гражданско участие, който г-н Георгиев спомена, са обществените консултации на вече изработени предложения за закони. Според него този инструмент се радва на все по-висока активност у нас, защото става по-лесно и удобно за хората, както в Портала за обществени консултации strategy.bg, така и в сайтове на общини. Но на различните платформи информацията е различно лесно достъпна и над това може да се работи. „Например в strategy.bg не винаги е лесно да се намери конкретна информация. Има върху какво да се работи, за да се срещне технологията и гражданската енергията, защото независимо от възрастта, ние сме все по-дигитални и всеки има дигитално устройство в джоба си. Трябва да използваме повече съществуващото ноу-хау в Европа. Аз бих разгледал успешните дигитални практики в различните европейски страни и бих търсил сътрудничество“ – каза Георгиев.

„По тази тема бих работил също за изграждане на сътрудничества и граждански коалиции на представители на гражданското общество и бих им прокарвал пътя, доколкото ми е възможно, така че техните предложения да достигат по-напред до правилните получатели. Бих участвал в срещи с граждански организации и бих организирал такива“ – каза в заключение по темата той. 

Повишаване на гражданската информираност – достоверност на информацията, свобода на словото, фалшиви новини

Кристина Христова от Център за култура и дебат „Червената къща", София, и Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум, предложиха важните съставки за добрата „рецепта“ по темата, а именно – прозрачност, отговорност, финансиране, мониторинг, инициативност, медийна грамотност, подкрепа на качествена журналистика. Кристина Христова сподели, че основният проблем със свободата на словото в Европа е липсата на плурализъм на медиите – окрупняването на медиите. В момента ЕК работи за изчистване на критериите за плурализъм и според нея „рецептата“ тук е българските евродепутати, които бъдат избрани, да подкрепят това, което вече се готви в европарламента -  резолюция за ясни критерии за плурализъм на медиите. Друго, което те предложиха е да има достъпно финансиране за малки независими медии, което в момента не се случва. „Финансирането през европейски програми върви с много тежки условия, изисква се голямо съфинансиране, което една малка независима медия не може да си позволи“ – каза Христова. По отношение на достоверност на информацията тя предложи да се насочи финансиране към програми за развитие на медийната грамотност както през оперативните програми, така и за инициативи на гражданското общество. По повод фалшивите новини тя посочи също, че трябва да се залага повече не на автоматична цензура от страна на търсачките, към което се върви в момента, а на различни мерки за подкрепа и добро позициониране на достоверната информация и качествено съдържание. Такива мерки вече са предложени от Асоциацията на европейските журналисти.

Според Кристина Христова българските евродепутати биха могли да допринасят много по темата, като самите те действат като достоверна медия, информират обективно гражданите какво се случва в европейските институции и са инициативни при свеждането на информация до местно ниво и обратно - от България към Брюксел.

Деца, младежи, образование, демографско развитие

бе третата дискусионна тема, по която граждански организации предложиха „рецепти“, като очертаха горещите теми и проблеми. „Готвачи“ бяха Мария Брестничка от Национална мрежа за децата и Илина Мутафчиева от Национален младежки форум - и двете с дългогодишен опит в сферата на децата, младежите и семействата. Според тях  на първо място са необходими инвестиции в политиките за деца и младежи на европейско ниво, а от там и на национално, и ясно обвързване на европейските стратегии с финансиране, за да не остават те само пожелания. Другата важна съставка според тях е участието на тези, за които се правят политиките – младежите и децата.

„При младежките политики на европейско ниво нещата работят и са много ясни, защото има механизми за участие на младежите. Нашите евродепутати биха помогнали много тези европейски практики да се включат повече и на национално ниво“ – сподели Илина Мутафчиева. И допълни, че често у нас се говори за това, че нямаме подготвени млади кадри за пазара на труда, но според нея, ако се валидират знанията и уменията, които придобиват младежите чрез неформално обучение и добровлечската работа, ще се окаже, че има достатъчно подготвени младежи.

По отношение на политика за децата на европейско ниво Мария Брестничка посочи, че  едни от най-важни са мерките за борба с детската бедност. В някои страни, вкл. в България, тя е много висока. Другата голяма и важна тема е насърчаването на национално ниво на създаването на стабилни и работещи системи за закрила и подкрепа на семейството– включително защита от насилие, достъп до образование, достъп до здравеопазване и други.  Третата голяма тема е осигуряването на механизми за участие на децата както на местно, така и на национално и европейско ниво. „Всичко това, за което говоря, минава и през голямата тема за медийната грамотност, фалшивите новини и дезинформацията. Защото именно заради тези неща в момента на национално ниво  има една група хора, която протестира срещу това държавата да има политика за подкрепа на семейството. Говоря за стратегията за детето“ – сподели Мария Брестничка.   

Емил Георгиевдопълни, че ключовото по темата е гражданското образование. Според него децата трябва да бъдат запознавани на достъпен език как работи нашето общество, как работи държавата, какво означава обществен договор. „Хората от най-ранна възраст трябва да се учат да поемат лична отговорност и да знаят какви са последствията от тази отговорност. Бих се допитал до специалисти как е най-удачно да се осъществява у нас детско участие. Живял съм 18 години в Австрия и знам как там децата от много ранна училищна възраст биват "впрягани" във вземането на решения, дава им се възможност да вземат решения по различни въпроси, да дебатират, като им се обяснява какво ще се случи при едно или друго решение. Децата в Австрия гласуват за представителства в рамките на своите училища и този процес върви с пълна сила след това на ниво висше образование. Смятам, че така ги подготвят много адекватно за гражданското им участие като възрастни. Това не означава, че не могат да бъдат подлъгани от популисти, но когато с един млад човек е работено от ранна възраст, той тогава ще бъде много по-критичен и ще може да изгради своите собствени филтри срещу фалшивите новини и медийната помия, която ни залива “ - каза той.

Околна среда и климат

Веселина Кавръкова и Катерина Раковска от „WWF България" говориха по темата за околна среда и климат и споделиха, че най-важно е да се спре деградирането на природната среда и загубата на природни ресурси, които са ключови условие за качеството на живот и икономическия просперитет. Съставките в „рецептата“ на ниво ЕС са гарантирането на пълното прилагане на съществуващите правна рамка в областта на околната среда и приемането през 2020 на глобално споразумение за природата и хората, в контекста на Целите за устойчиво развитие и на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.

„В момента има контролни механизми как се прилага законодателството по отношение на околната среда в ЕС, но те имат категорична нужда от подобрение, защото нещата се задействат само когато на национално ниво са изчерпани всички други средства, нарушенията и вредата са се случили и е твърде късно. Европейският съюз има своите цели за климата до 2050 година и може да бъде пример за това, но също се надяваме, че ЕС ще подкрепи със същото ниво на амбиция и целите областта на природата“ – сподели Веселина Кавръкова.

Следващата важна съставка, която те посочиха е финансирането, което съществува, но е добре да се преосмисли в светлината на тези нови цели и да има механизми за това дали качествено се използват тези средства.

По отношение на климата Катерина Раковска сподели, че са необходими две неща – първото е стратегия за декарбонизация, а другата е енергийна трансформация към възобновяеми енергийни източници. Това означава, чедо 1 януари 2020 страните членки на ЕС трябва да изготвят своите национални стратегии за това как да декарбонизират своята икономика и енергетика – с други думи как да използват по-малко фосилни горива и по-малко биомаса от дървесина. Всяка държава трябва да има ясен план за смяна на енергийните си източници, като се отчитат всички социални и икономически аспекти. Това означава например, ако някой ТЕЦ на въглища трябва да бъде затворен, то преди това да бъде свършена огромна работа за това хората, които ще загубят работата си, да бъдат преквалифицирани и да има се гарантира бъдеща реализация.

Активно включване на възрастните хора в обществения живот

По темата говори Мария Петкова – директор на Фондация Лале. Според нея важно е  разбирането от всички на ситуацията за възрастните хора в страната и в Европа.

Важно е да  се отчита потенциала, възможностите и значението на възрастните хора.  Важно е, защото в момента в ЕС, от всички хора, които имат право да гласуват, възрастните хора  са над 50 процента. Това е едно поколение, което определя политиките, насоката на развитие на ЕС.

Според нея е необходима подкрепа за програмите за учене през целия живот. Те помагат на не малък брой хора да работят и да бъдат полезни. Социалното включване и гражданското участие не могат да съществуват едно без друго. Финансово и технологично обезпечаване е също много важна съставка в „рецептата“.

„Бихме искали да видим на практика принципите от Европейската харта за социалните права да бъдат разработени и гарантирано приложени в страните членки на ЕС. Искаме да видим солидарност между поколенията и като политика и като практика в страните членки. Искаме общите политики за пенсиониране по отношения на трудовия пазар и възрастните хора да бъдат консултирани, осъвременявани и развивани" – каза Мария Петкова.

Тайната съставка в „рецептата" е зачитане на всеки един човек, никога да не използваме език на омразата и  никога да не противопоставяме едни хора на други.

Организатори на събитието: Форум Гражданско Участие в партньорство с Платформа АГОРА, Български център за нестопанско право-БЦНП, НПО портал, Български дарителски форум, Червената къща - център за култура и дебат, WWF Bulgaria и Национална мрежа за децата - National Network for Children Bulgaria

 Снимки: Тихомира Методиева - Тихич