Антония Вичева, инструктор: Днешното поколение деца не е лошо, напротив

В това вярва Антония Вичева. Тя е инструктор в детския "Лагер Беглика" почти от самото му начало преди 10 години. Инициативата е на сдружение "Байкария", което се грижи да подобри планинските веломаршрути в България. Лагерите са подходящи за деца от 9- до 16-годишна възраст. Провеждат се в Източните и Западните Родопи, Рила, Пирин и Стара планина.

Дали днешните деца са глезени и как се справят в нетипична за тях среда, могат ли без мобилните си телефони и по какво се различават от родителите си разказва в интервю за "Детски Дневник" Антония Вичева.

Приблизително колко деца са се включили до този момент в лагерите ви?

Много. Тази година може би ще имаме около 300 деца на всички лагери. Имаме много програми. Малко по малко през годините растат като брой и са много, наистина. Сравнително голям екип от хора сме. Всички програми са с водещи, които са специализирани в някаква област. Много от тях са планински водачи, има пещерняци, каякари, колоездачи. В момента сме с над 20 човека.

На какво учите децата?

- От една страна, да бъдат самостоятелни, но от друга, и да бъдат част от една общност, която прави нещо заедно, т.е. да се научат да градят, да имат собствено мнение, но и да градят в разбирателство с другите около себе си.

Родителите доверяват ли ви се лесно?

- По-голямото предизвикателство е да се преодолеят страховете на родителите, отколкото на децата, защото всеки изпраща детето си с едно леко притеснение дали ще се справи, дали ще се чувства добре, дали съвсем няма да излезе от комфортната среда, която те са му създали. И всъщност много често, особено за децата, които за първи път идват на лагери, това е по-големият проблем, защото родителите до известна степен ги натоварват със своите страхове. Затова препоръчваме децата да се оставят да се развиват в рамките на тази седмица сами – по-малко да се чуват с мама и тати.

Позволявате ли им да използват телефони?

- Телефоните не са забранени, защото стигнахме до извода, че това в голяма степен е в ежедневието на децата и те имат нужда да се чуват с близките си. По този начин освобождават част от напрежението. Забраняваме ги в рамките на дейностите, които извършваме през деня. Имат възможност да се чуват, но препоръчваме да не ги ползват твърде много.

А сърфират ли в интернет и общуват ли с чатове, когато могат да използват телефоните си?

- Програмата е така подредена, че те нямат време за това. От тази година малките деца ще имат едно ограничено време, в което да се чуят с родителите си, защото често се случва така, че те се разстройват от това, че са далече, че са в нетипична среда. Това, което живее като желание в нас, е тези деца да се научат да ползват телефоните, така че да са им полезни за нещо, не за игри, да не се вглъбяват съвсем в комуникация само през тях. Просто да знаят, че това е нещо, което е полезно. Самите ние например използваме навигация електронно и не е съвсем логично да учим децата тотално да се откъсват от тези устройства. Самият факт, че те са ангажирани с физически активности, с които не им остава време да седят и да си чатят, да си общуват по този начин, е достатъчен да се откъснат и да искат друг тип изживявания. Трябва да са заети с други неща, може би това е формулата.

Дали в действителност днешните деца са глезени?

- Има и глезени, но има и не чак толкова глезени. Според мен е нормално родителите да обгрижват повече децата си и да правят всичко за тях. В това няма нищо лошо, просто трябва да им се дава самостоятелност. Не е причина едно дете да се разглезва, когато му се осигуряват всички удобства. До голяма степен това е отново отговорност на родителите. Ние колкото и да се опитваме да помогнем в тази посока, ако родителят не е готов да даде свободата на действие и инициатива у дома, няма как детето само да си я изисква. То все още не е изградило такъв характер. Зависи, разбира се, от самото дете. Те са много различни.

Имаме обратна връзка от майка, която ни писа, че синът ѝ, след като се прибрал от лагера, не ѝ позволявал тя да прави салатата, нещо съвсем елементарно като пример, обаче момчето е искало да вземе нещата в свои ръце. Децата в лагерите си имат различни задължения, като да се грижат за чистотата или да се грижат за това всички да станат навреме за закуска, обяд и вечеря. Такива роли им даваме, които да ги накарат малко да се грижат за средата и за всички, които са около тях.

...

Цялото интервю можете да прочетете в Дневник.

Снимка: Официалната фейсбук страница на "Лагер Беглика".