Какви са основните задължения на ЮЛНЦ по Закона за мерките срещу изпирането на пари

28 май 2019 г.

Какви са разликите в задълженията на ЮЛНЦ преди и след приемането на закона

*В материала са отразени всички изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари към 28 май 2019 г.

През март 2018 г. влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари. Законът беше приет в изпълнение на Директива на ЕС 2015/849 от 20 май 2015 и на изискванията в нея, свързани с въвеждането на различни мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В проекта на закон юридическите лица с нестопанска цел бяха включени сред задължените лица и се предвиждаше за изпълняват процедури и изисквания в обем като банките, застрахователите и останалите задължени лица. След няколко становища и застъпнически действия се прие закон, който подобри първоначалната ситуация за ЮЛНЦ.

Основното различие между задълженията на ЮЛНЦ преди и след новия закон е, че преди ЮЛНЦ бяха третирани наравно с всички, а по новата уредба – за ЮЛНЦ се въвеждат „специални правила“.

Кои са основните разлики в уредбата за ЮЛНЦ

1. ПРЕДИ всички НПО се регистрираха в ДАНС, като подаваха Вътрешни правила

СЕГА няма регистрация в ДАНС, а само:

А) приемат Вътрешни правила тези ЮЛНЦ, които имат годишен оборот над 20 хил. лв. или които преценят, че има опасност дейността им да бъде използвана за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Част от Вътрешните правила е и собствена оценка на риска по критерии, разработени от ДАНС.

Б) Вътрешните правила не се подават в ДАНС, а само се спазват и съхраняват сред вътрешните документи на организацията.

Важна промяна по отношение на вътрешните правила е, че ако ДАНС констатират, че ЮЛНЦ не е приело вътрешни правила, а е било длъжно, то няма да му наложат санкция, а ще му бъде издадено указание да приеме вътрешни правила. Ако тези указания не бъдат спазени, тогава ЮЛНЦ ще бъде санкционирано.

2. ПРЕДИ всички НПО бяха длъжни да правят идентификация на дарители и бенефициенти чрез копия от документ за самоличност, удостоверение за актуално състояние и пр. Идентификацията включваше събиране на информация за действителен собственик, за произход на средствата и др.

СЕГА НПО са длъжни да събират информация за своите дарители и бенефициери, без това да води до нарушаване на нормалното им функциониране, т.е. без събиране на данни извън нормалната дейност на ЮЛНЦ.

Само ако ЮЛНЦ е установило по-висок риск за дейността си в резултат на оценката на риска (а тя е задължителна само за ЮЛНЦ, които приемат вътрешни правила – имат годишен оборот над 20 хил. лв. или са преценили, че има опасност за дейността им), е необходимо да има информация за своите дарители и бенефициенти в обема, посочен в Правилника за прилагане на закона (чл. 44 и 45 от ППЗМИП).

Ако плащанията са по банка или са дарения чрез дарителски кутии, благотворителни базари и други подобни механизми, не е необходимо да се събират данни за дарителите и бенефициентите чрез справки и документи, които са посочени в Правилника (чл. 44, ал. 7 и чл. 46 от ППЗМИП).

Задължения на всички НПО, при които няма промяна

И преди, и сега, всички ЮЛНЦ са длъжни:

1. При плащания в брой над 30 000 хил. (от или на клиент на ЮЛНЦ в рамките на установените помежду им отношения) да уведомят ДАНС до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е извършено плащането.

2. При съмнение за изпиране на пари да изпратят уведомление по образец до ДАНС преди извършване на сделката или в най-ранния възможен момент. Същевременно, ЮЛНЦ трябва да водят регистър със сигнали от служители за такива съмнения.

3. Да съхранява в срок от 5 години документите, които са събрани в изпълнение на закона.

Кои са новите задължения за Всички НПО

1. Всички Юридическите лица, регистрирани в България, включително ЮЛНЦ трябва да определят кои са лицата, които се считат за техни действителни собственици. Ако тези лица са вписани на друго основание по партидата на ЮЛНЦ, не е необходимо отново да бъдат заявявани за вписване. Подробности по темата вижте в този материал.

2. При необичайно големи и сложни сделки ЮЛНЦ предприема подходящи мерки за наблюдение като събиране на информация, без това да води до нарушаване на нормалната дейност на организацията. Въз основа на това прави преценка има ли съмнение за изпиране на пари, съответно има ли основание да се изпрати уведомление до ДАНС.

Публикувано от: