България се нарежда на 44-то място в Индекса на майчинството сред 178 държави

Организацията Save the children публикува петнайстия си доклад за майчинството в света по случай Международния ден на майката 11-ти май.

България се нарежда на 44-то място в Индекса на майчинството сред 178 държави. От държавите в ЕС, само Словакия (45то място), Унгария (55) и Румъния (65) са след нашата страна, а преди нас се нареждат редица държави, сред които Македония, Сърбия, Беларус, Саудитска Арабия и Коста Рика. На първите 10 места са държави от Стария континент, с изключение на Австралия, която се нарежда на 9то място. Първите три места се заемат от Финландия, Норвегия и Швеция, следвани плътно от Исландия, Холандия и Дания. Последните 10 държави от индекса се намират в Африка, като на последните три места се нареждат Нигер, Демократична република Конго и Сомалия. Около 1/3 от всички смъртни случаи на деца под 5-год възраст се случват в Западна и Централна Африка. През 1990 г. този регион е бил отговорен за 16% от детските смърти. Още 1/3 от смъртността при деца под 5-год възраст се случва в Южна Азия, в традиционно нестабилни в политическо и икономическо отношение области в Индия и Пакистан. Неизненадващо, пропастта между водещите и последните държави в индекса е огромна.

Индексът включва показатели, свързани не само със здравната среда и състояние, но и собразователни, икономически и политически възможности и среда, налична за майките и децата.

Повече от 60 млн. жени и деца се нуждаят от хуманитарна помощ всяка година. Около 800 майки и 18,000 деца умират всеки ден от предотвратими причини. Повече от половината от тези смърти се случват в държави, където въоръжените конфликти и природните бедствия не са рядкост.

Индексът сочи, че над 250 млн. деца под 5-годишна възраст живеят в държави, раздирани от въоръжени конфликти. Най-бедните хора пострадват най-много в случай на природно бедствие, като 95% от смъртните случаи при природни бедствия са в най-бедните държави.Жените и децата са 14 пъти по-изложени на опасност да загинат в следствие на природно бедствие, отколкото мъжете. Средно около 17 години продължава пребиваването като бежанец. На всеки човек, убит във въоръжен конфликт, между трима и 15 човека умират по други индиректни причини като болести, медицински усложнения и недохранване. В страните, където има въоръжен конфликт, има по-малко от половината от препоръчителния брой здравни работници. Подобряване на пре- и постнаталната грижа за майката и бебето могат да намалят сериозно майчината и детска смъртност. Например, Непал е единствената страна, която вече е достигнала една от Целите на Хилядолетието, като е намалила майчината смъртност с ? от 1990 г.

Основни препоръки на доклада:

Една от целите на Хилядолетието е да се намали детската смъртност с 2/3 за периода 1990-2015 г. Следващата цел, която касае майчиното здраве, е да се намали майчината смъртност с ? за същия период. Детската смъртност при децата под 5-год възраст е намаляла с 47% за периода 1990-2012, но все още е далеч от Целта на Хилядолетието. Майчината смъртност също е намаляла с 47% за този период, но и тя остава далеч от Целта на Хилядолетието. Обратното броене вече започна, до 2015 г. не остава много и само 31 държави са близо до достигане на целта на Хилядолетието по отношение на детската смъртност, а само 9 държави (от общо 74, където се води статистика) евентуално ще изпълнят Целта на хилядолетието по отношение намаляване на майчините нива на смъртност.

Докладът обръща внимание на това колко важна е здравната помощ за майката по време на раждане и подчертава, че голяма част от майчината смъртност се случва именно по време на неасистирани раждания, като основните причини са хеморагия, затруднено раждане и липса на възможност за гинекологични интервенции, инфекции и др. По отношение на бебето, докладът подчертава колко ключови са първите часове след раждането и припомня някои простички, но изключително ефективни практики като кенгуровата грижа и кърменето. Нарастващ брой доказателства и случаи от практиката показват убедително, че кенгуровата грижа в някои случаи може да бъде по-ефективна и с по-добри резултати за недоносените бебета отколкото инкубатора.

Основните причини за смъртност при децата под 5-год възраст са също предотвратими – диария, пневмония, малария, заушка, сепсис и инфекции. Недохранването и гладът също са главна причина за детска смъртност – около 3.1 млн. деца под 5-год възраст или 45% от глобалния общ брой умират от това. Недохранването е сериозна причина за заболеваемост и при майките, като причинява анемия, а тя от своя страна допринася значително за повишаване на майчината смъртност при раждане, за раждане на недоносени деца, които са с висок риск от умиране. В развиващите се страни 40% от небременните момичета и жени и 49% от бременните имат анемия.

Докладът обръща специално внимание на политическата, икономическата, социална и семейна среда, в която живеят децата и жените и подчертава, че те са най-много изложени на риск и опасност в случаите на въоръжени конфликти, земетресения, наводнения, суши и други природни бедствия или такива, причинени от човека. Природните и военни конфликти често водят до разделяне на семейства, загуба на подкрепа от страна на общността, живот в изолация, враждебна среда, пребиваване като бежанец и др. Жените и децата са чести жертви на мъчения, насилие, сексуална и друга експлоатация. В много районни, пострадали от природни бедствия или военни конфликти, здравни работници предлагат и психосоциална помощ, за да подкрепят най-уязвимите групи от населението да се върнат към нормалния си начин на живот.

Често в развиващите се държави жените започват да раждат от юношеска възраст, раждат прекалено често и имат средно по шест раждания в живота си. Това също е сред причините за повишена майчина и детска смъртност.

Усложненията при бременност и раждане са една от водещите причини за смъртност при момичетата между 15 и 19 годишна възраст. Около 70,000 момичета на тази възраст умират всяка година в света при бременност и раждане.

Докладът посочва и трудностите, пред които се изправят майките и техните бебета и деца в държавите и регионите, засегнати от тежки природни бедствия. В Таклобан, Филипините, регионът, пострадал най-тежко през ноември 2013 г. от тайфуна Хейан, бременните жени и техните деца са подложени на големи рискове и опасности поради затруднения достъп до здравна помощ, драстично влошените хигиенни и битови условия и големия стрес. Докладът посочва и още един интересен факт за региона, пострадал от тайфуна във Филипините – там кърменето на бебетата е било широко разпространено и майките са били убедени в ползите от естественото хранене. След тайфуна, процентът на кърмещите жени е намалял, като сред основните причини за това се посочва преживеният стрес и ужас.

Докладът обръща специално внимание на ситуацията в държавите и регионите, поразени от човешки и/или природни бедствия като Сирия, Демократична република Конго, Филипините и придружава анализите си със снимки и лични истории на потърпевши и жертви.

Индексът е композитен и включва няколко критерия, като всеки от тях има отношение към майчиното и детско не само здраве, но и благосъстояние. Критериите измерват това, което е най-важно за майката: нейното собствено здраве, здравето на детето й, нейния и на детето й образователен статус и постижения, социално-икономическия статус на семейството и възможността на майката да взема отношение по въпроси, свързани с нея и с детето й.

Индексът за майчинството посочва някои интересни факти:

Статистика на глобално ниво: