В света насилието над деца е епидемия, в България - надеждни данни няма

В България няма надеждни и пълни данни за насилието над деца – информацията е разпокъсана между отделните отговорни институции, които я ползват само за собствената си дейност. Изобщо пък не се води статистика за световноизвестни последици от насилието над деца като бъдещите им трудности в образование, икономическа активност, здравни проблеми, по-честа злоупотреба с алкохол и наркотици, рисково сексуално поведение и много други. Разнородните цифри, вадени от време на време от институции и социолози, пък не се анализират, не се обобщават и са само "гарнитура на проблема", но не и база да се набележи самият проблем, размерите му, водените политики и какви промени са необходими.

Това бяха някои от проблемите, набелязани от експертите в областта на преодоляване на проблемите с насилието над деца на конференцията днес в София "Интелигентни инвестиции в стратегии и партньорства за предотвратяване и справяне с насилието над деца". Специалистите от България и още 10 страни, от световни организации и чуждестранни университети, се обединиха още около това, че вече все по-трудно достигат до обикновените хора, че има все по-малко доверие в научната общност, в експертните изследвания и проучвания. И че е необходим генерално нов подход и начин за комуникация, при която посланията да станат значително по-разбираеми, достъпни за хората.

Домашното насилие като епидемия

Участващите експерти от Световната здравна организация и от УНИЦЕФ отбелязаха, че насилието над деца в световен мащаб е стигнало до размерите на епидемия. В света близо 1 милиард непълнолетни на възраст между 2 и 17 години са претърпели физическо, емоционално или сексуално насилие според данни на Световната здравна организация от 2017 г. Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ - България, посочи, че в Европа има 27 млн. деца, обект на травми. Проучванията показват, че полаганите на насилие деца са изложени по-често на сексуални рискове, рискове от нарушения на психичното здраве, самонараняване, както и намалени способности за учене и развитие на потенциала им. На икономическо ниво последиците са, че 4 процента от брутния вътрешен продукт от европейските държави се губи в резултат от насилието, каза представителят на Световната здравна организация за България Скендер Сила.

Информация за тези икономически и социални последици изобщо липсва в България, отбеляза Георги Богданов – ръководител на "Националната мрежа за децата" и на обединение "Детство без насилие".

България не събира актуални обобщени данни

От думите на социалния министър Бисер Петков и на Адриана Тетевенска от Националния статистически институт пък се разбра, че и събираната информация изобщо за насилието над деца не е пълна и е разпокъсана. Страната ни не поддържа единна база данни за случаите на насилие, само някои институции вече имат свои регистри. През 2018 г. например са постъпили 1106 сигнала за насилие над деца, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане, цитирани от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. От тях 347 са сигналите, по които е отворен случай, констатирано е, че има рискове, и са взети мерки за закрила на децата.

По данни на прокуратурата за 2018 г. пък 2379 непълнолетни и 1941 малолетни са пострадали от престъпления. Според данни на Министерството на образованието и науката за учебната 2017/2018 г. е имало 3616 случая на агресия (през учебната 2015/2016 г. те са били 3043).

Имаме нужда от обобщени интегрирани данни за мониторинг на политиките и набелязване на промени, да имаме данни за цялата картина, взаимодействие между институциите, а не статистиката да е само гарнитура към проблема, коментира социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. А експертът от статистическия институт Адриана Тетевенска отбеляза, че в България има много информация за насилието над деца, но това е информация, събирана от отделните институции за тяхната конкретна дейност, но тя не влиза в статистиката. Една от причините за това била липсата на общ стандарт за събирането на тези данни.

По-коректна статистика - може би към 2022 г.

Както Тетевенска, така и други международни експерти посочиха, че има множество начини за събиране на по-цялостна и обобщена информация за насилието над деца. Някои от които дори и не толкова трудоемки и скъпи. Но засега никой от тези методи не се прилага в България. Тетевенска коментира, че през 2022 г., когато Евростат планира мащабно изследване с допитване до хората над 18-годишна възраст в ЕС за това дали са ставали обект на насилие в детството си, България ще е част от този проект и ще има по-ясни данни.

Специалистите посочиха, че основен метод за събиране на данни, използван в света, който е труден и скъп, ползва се при планиране на мащабни реформи, е т.нар. виктимизационно изследване с допитване до жертвите. Такива в момента не се правят от националната статистика, посочи Тетевенска. В законодателството също съществува пречка за подобни проучвания, тъй като допитването до деца под 14 години трябва да става само през родителите им, а до 17 години – с разрешение на родителите и в тяхно присъствие. При насилие в дома над детето няма как по този начин да се събере надеждна информация, отбеляза Тетевенска.

Международни експерти пък дадоха пример от Исландия, която допреди 20 години не е отчитала никакво насилие над деца, но изведнъж се сблъскала с вълна на сексуално насилие над подрастващи. За да се справи с явлението, което отчитала като епидемия, Исландия направила специални къщи, които по никакъв начин да не напомнят за сериозна държавна институция като полиция, социални, прокурори. Там пред специално обучени експерти детето само може да дойде в спокойна среда и да разкаже какво му се е случило. Да го разкаже само един-единствен път. И да не му се налага никога повече да го повтаря в хода на дела, разследвания и т.н.

Протести и механизми за манипулация

Докато в залата на парк-хотел "Москва" течеше конференцията, отвън се бяха събрали около 15 родители, протестиращи вече регулярно срещу различните стратегии и експертни планове за ненасилие над деца и срещу политиките на държавата по отношение на закрилата на детето. Ден по-рано организаторите на протеста разпространиха и съобщение защо ще протестират – не защото са против мерките за насилие над децата, а защото в документа, който ще се обсъжда на конференцията, насилието е определено твърде неясно и създава възможности за злоупотреби и необосновани санкции над родители. Цитираше се графика от доклада, направен от Световната здравна организация, която посочвала какво е насилие над детето. Такава графика действително фигурира в документа, но при по-внимателно вглеждане в нея обаче се оказа, че тя е за констатираните от експертите последствия сред деца, претърпели насилие.

Най-сериозният проблем е, че манипулацията работи с истински, реални страхове на хората, базисни страхове биват включени в пропагандата – това може да бъде забелязано и при кампаниите срещу ваксините, срещу мигрантите, коментира на конференцията социологът Антоний Гълъбов. Трябва да си дадем сметка, че вече между държавата и семействата в отделните общности в страната стоят различни организации – културни, етнически, религиозни, тези връзки и тяхното влияние върху хората остава встрани от фокуса ни, допълни той.

Пред "Дневник" Гълъбов отбеляза, че в България обществото става все по-фрагментирано не заради социални диспропорции, а заради дългогодишно нерешавани и потискани конфликти. Тези конфликти са довели до толкова силно разделение, толкова сериозно разцепление, че вече с единни подходи няма как да се стигне до голяма аудитория, смята социологът. Затова традиционните форми на комуникации, телевизионни участия, медийни изяви на високопоставени политици стигат до съвсем малка част от обществото. И медиите вече не са нужното средство за стигане до хората.

Силните местни лидери на мнение

На този фон различните фрагментирани общности са изградили и своите местни лидери на мнение, които са многократно по-влиятелни, отколкото политици и експерти на централно ниво. Затова усилията трябва да са съсредоточени в това да достигнем тези местни лидери на мнение из цялата страна, в противен случай комуникацията е обречена, смята Гълъбов. Както по думите му са направили множество религиозни и етнически организации, български и международни инфлуенсъри.

Илюстрация: Pixabay