Импро театър, сторителинг и изкуството да бъдеш себе си

Златин Цветков е професионален актьор. Минава през едни от най-престижните школи по импровизационен театър iO Theatre и The Annoyance Theater в Чикаго. Завършва курс по музикална импровизация при „The Showstoppers", Лондон – носители на награда „Оливие" за импровизиран мюзикъл, поставен на Уест Енд. Той е сред създателите на импровизационния театър в България и към момента управлява обучителен център с над 120 курсисти, клубна и театрална сцена, организира годишен фестивал по импровизационен театър, прави корпоративни обучения, води различни церемонии и събития.

Срещнахме се в живописното малко градче Добринище, по време на обучението „Storify Yourself! Youth Worker as a Brand!”. Златин работи неуморно с участниците, учейки ги как да прилагат техники от импровизационния театър в сторителинга. Това интервю се състоя след втория му ден като треньор в програмата на обучението. Той любезно се съгласи да сподели някои прозрения и полезни препоръки за импровизацията, съвместната работа и създаването на въздействаща история, за да достигнат до и помогнат на повече хора. Интервю на Пламена Петрова.

Какво прави една история въздействаща?

Различни неща за различните хора. Моят личен фаворит, който сближава хората, е честността. Емоционалната честност. Дълбоката честност. Мисля, че нивото на честност, с което се разказва една история, може да е много ефективно в сближаването на хората. Поне хората, които са усетили емоциите в тази искреност, могат да се свържат с историята. В общи линии, ако някой усети нещо, когато четат история – или я гледат, каквато и да е медията – когато усетят нещо, това означава, че те са повлияни. Имаме ограничен набор от емоции. Понякога ги усещаме много силно. Тези спусъци, които изкарват емоцията на преден план и начинът, по който това се споделя с другите хора могат да са много, много въздействащи. Ако сме верни на себе си и сме усетили тази искреност.

Как импровизационният театър помага за подобряването на сторителинга?

Ами, импровизаторите работят заедно, сътрудничат си. Това е едното нещо – винаги подобрява работата в екип. Сътрудничеството може да подобри всичко в живота, като цяло, но ние сме разказвачи, които разказват заедно, така да се каже. Създаваме героите, които играем, на място, вдъхновени един от друг. Тоест импровизационният театър е добър в това да те накара да забелязваш какво се случва с другия човек, прави те по-съпричастен към чуждия живот и към останалите хора. Помага ти да си позитивен и да не съдиш другите. Помага ти да се свържеш с другите хора – да споделяш. Прави те по-добър слушател и по-добра гъба за емоциите на околните. Ставаш по-наблюдателен и към собствените си емоции. Кара те да се чувстваш уверен. Тоест помага да преодолееш несигурността с неща като това дали ще мине чудесно, какво ще се случи, като те прави по-уверен в това, че наличното е достатъчно. Мога да усиля наличното – да го направя повече и повече, и повече – лека-полека, с малки стъпки. Мога да назова нещата, които са налични, да съм честен с интерпретацията си на това, което е тук. И това може да е достатъчно, ако се направи честно и отговаря на истината.

Следвайки този ред на мисли, какви промени виждаш в хората след обучение по импровизация? Има ли нещо друго, което се променя в тях?

Имам чувството, че хората стават по-открити. По-голямата част от обратните връзки, които получавам са от типа: „По-лесно изграждам връзки с другите“, защото го има момента: „Аз съм достатъчен. Моят принос е достатъчен. Това, което съм, което е очевидно за мен е достатъчно“. Обикновено хората казват: „По открит съм с хората, споделям повече, показвам им повече. Нямам проблем да стоя пред хора.“ Да, или „По-лесно ми е със срещите“, ха-ха-ха. Защото – нали знаеш – срещите са нещо подобно. Понякога може да се получи нещо като „моя образ срещу твоя образ“, а честността е най-добрият имидж.

Това е много интересно, благодаря ти! А какъв съвет имаш за някой, който тепърва навлиза в сторителинга?

Четете много, защото има толкова много неща, които са направени и толкова структури – толкова начини, по които могат да се направят. Аз съм голям фен на това да разполагаш с много информация, а четенето е и един вид емоционална информация. Имай много среди – попивай. Когато си виждал много и си преживявал много – помисли как животът ти може да се свърже с това – как ти се свързваш с това? Каква е твоята гледна точка? Какво искаш да споделиш с другите? Какво е честно за теб и твоя личен начин на мислене и светоусещане? Намери своята страст – онази, която не можеш да задържаш в себе си и искаш да споделиш. Тогава, ако искаш, учи структури. Но трябва да знаеш, че ти си достатъчен. Няма нужда да е нещо повече от това да намериш собствения си глас. При всички творчески дейности посоката е навътре. Как мога да съм по-честен, по-искрен, повече себе си – повече собствения си глас? Да вярваш в гласа си е достатъчно. Няма нужда да си „повече“ от това.

Добре, значи обърни се навътре, бъди честен и намери емоцията. Има ли нещо друго, върху което човек трябва да работи у себе си, за да стане по-добър разказвач?

Правете. Пишете повече. Виждайте повече. Правете повече. Правете повече от онова, което искате да правите. За да разбереш как се прави едно нещо, трябва да повтаряш и повтаряш, и повтаряш. Не се предавайте – грешките са дарове! Можеш да правиш едно нещо толкова много пъти и всеки следващ път то става по-добро.