Мартин Стефанов, Фондация 'А21 България': Жертвите на съвременното робство не се разпознават като такива

Поход за свобода ще се проведе в 26 български града на 19.10.2019 г.

Предстои шестият пореден „Поход за свобода", организиран от Фондация „А21 България'', съобщава OFFNews.

С Мартин Стефанов, директор на „А21 България'', разговаряме за съвременните форми на робство, превенцията и първата стъпка към свободата.

Г-н Стефанов, какво представлява съвременното робство и кои са неговите признаци?

Смята се, че над 40 милиона души по света са жертви на трафик на хора, или т.нар. „съвременно робство”. Това е най-голямото по брой жертви робство, известно в човешката история. Накратко трафикът на хора представлява отнемане на свобода + експлоатация.

„Съвременното робство" има много различни лица, форми и признаци, в зависимост от вида експлоатация и локацията. Но сред най-често срещаните форми са принудителен труд, робска зависимост заради дългове, принудителен брак, сексуална експлоатация, продажба и експлоатация на деца и бебета, насилствена просия, отвличане на хора, и др.

Кои хора са най-уязвими да станат жертва на трафик и кои ситуации най-често ги поставят в капан?

Съвременното робство не признава раса, възраст, пол или географско положение. Всеки, който е в нужда или търси по-добър живот, е в риск да стане жертва на трафик на хора. Погрешно е схващането, че жертви на трафик на хора стават предимно необразовани хора от маргинализирани общества.

Най-често жертвите на трафик биват набелязвани и въвличани в схеми на трафик посредством фалшиви предложения за работа, изнудване, заплахи и най-нашумелия напоследък модел „loverboy”, при който трафикантът набира момичета чрез т.нар. „фалшива любов”.

Колко годишни са най-младата и най-възрастната жертви?

В зависимост от страната, за която говорим, възрастта варира. Средната възраст на жертвите на трафик на хора в световен мащаб е 12 години. Това, разбира се, е силно повлияно от географското местоположение. Така, например, в азиатските държави средната възрасти е изключително ниска, като тя може да достигне 3 или 4 годишни деца (Тайланд, Китай). В Европа или Африка нещата стоят по друг начин. И при положение че продажбата на бебета е вид трафик на хора, означава, че най-младите жертви са новородени. Най-възрастните жертви пък са трудово експлоатираните. Там няма горна граница, стига да са трудоспособни.

Къде е България в световната статистика?

България е страна-източник на жертви на трафик на хора. Това означава, че хора от България биват изнасяни и експлоатирани в чужбина, предимно в държави от западна, северна и южна Европа. Според различни изследвания, България си дели първото място по износ на жертви на трафик на хора на глава от населението с Румъния.
А според официалните доклади на НКБТХ в България средно има по 500 човека, които са станали жертва на трафик на хора годишно. Но това е само официалната статистика. Колко са в действителност, никой не може да определи с точност.

Колко трудна е първата стъпка към свободата и как организацията Ви я подпомага? В какво се изразяват вашите дейности за превенция и помощ?

Тъй като формите на трафик са много и разнообразни, трудно може да се говори за формула в първата стъпка към свободата. Тя е силно повлияна от конкретната ситуация. Едно е условието, обаче, което е необходимо, за да се тръгне в посока свобода, а именно някой да направи първата стъпка - да подаде сигнал, да се опита да избяга, да говори с полицията или с властите за ситуацията, в която се намира. Това е трудно и рисковано решение, но без него няма път към свободата. Нашата организация подпомага и подкрепя жертвите от момента, в който те са поели инициатива да потърсят спасение, през спасяването им, транспортирането им и настаняването им на безопасно място, до крайното им възстановяване, което често отнема години работа.

Превенцията е ключова част от борбата ни с трафика на хора, тъй като отваря очите на хората за този проблем и как може да изглежда той. Част от преванционната ни дейност включва публични информационни кампании, като Похода за Свобода, презентации и лекции в училища, домове, институции, социални експерименти като Summer Jobs, която провеждаме в университети, както и ключови партньорства с други НПО и държавни органи.

Само 1% от жертвите биват спасени? Реален ли е този ужасяващо малък процент и на какво се дължи?

За съжаление е реален. В основата си той се дължи отново на факта, че формите на трафик са много различни и много често дори жертвите реално не се определят като такива. Повечето сценарии за въвличане в трафик, включват заблуда, подвеждане и доброволни действия от страна на жертвите. В резултат на тези манипулации, само-идентифицирането и евентуалните последващи действия в посока освобождаване са изключително трудни. Именно затова, обществото трябва да говори и да обсъжда формите на трафик, начините на привличане на жертви, за да могат хората да ги разпознават и да се предпазват, преди да попаднат в подобен капан.

Кои са вашите вдъхновяващи примери?

Случаите, с които работим наистина са много и разнообразни и определено всеки е уникален, колкото е уникална всяка човешка съдба и история. Но често се сещаме за един случай, който е наистина вдъхновяващ. Една жена, спасена от трафик на хора, дойде при нас и след известно време на работа с нея и полагане на необходимите грижи, тя в момента е самостоятелен човек, с работа, която сама си намери и в жилище, което сама поддържа. Тази жена успя от жертва да се превърне отново в пълноправен член на обществото. Наистина е вдъхновяващо да станеш свидетел на такава трансформация.

Имаме ли правилно разбиране към свободата и умеем ли да я пазим?

И да, и не. Имаме различни разбирания за свободата, а и нейните измерения са много. Понякога реагираме на нещо много дребно и защитаваме позициите си със зъби и нокти, а друг път неглижираме очевидни заплахи за свободата си. Важно е да бъдем информирани за рисковете и методите за ограничаване на свободата, които не са толкова явни, но могат да доведат до трайни последствия, както физически, така и емоционално и душевно.

Какви са вашите съвети за безопасност?

Ние от А21 винаги даваме няколко основни, простички съвета, които могат значително да намалят риска от попадане в трафик на хора. Тъй като в голям процент от случаите става дума за фалшиви обяви за работа, ние винаги съветваме хората да проверяват по няколко пъти различните обяви за работа в чужбина, особено ако предложението изглежда твърде хубаво - т.е. занижени изисквания за заемане на позицията в комбинация с високо заплащане.

От друга страна е добре, човек никога да не се разделя с личните си документи и да внимава с кого общува в социалните мрежи. Голям процент от “подбора” на жертви на трафик на хора се случва именно там. И отново говорим за предложения и обещания, които изглеждат твърде хубави или се развиват и случват прекалено бързо. Тук подчертаваме, че не става дума само за предложения за работа, но и за романтични и приятелски такива.

И не на последно място винаги е добре наши близки да знаят къде и с кого заминаваме, особено ако става дума за чужбина.
При всеки един от тези случаи, ние съветваме при най-малкото съмнение да се подаде сигнал на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100. Тя работи денонощно и приема безплатни обаждания за български номера от всички държави-членки на ЕС.

Предстои шестият пореден „Поход за свобода". Разкажете кога и къде ще се проведе инициативата тази година.

На 19.10.2019 г., за шеста поредна година, Фондация „А21 България” организира в България най-мащабната информационна кампания против трафика на хора: ПОХОД за СВОБОДА. Посветена на Европейския ден за борба с трафика на хора, 18 октомври, инициативата събира граждани с активна обществена позиция, партньори и съмишленици в борбата с трафика на хора, като има за цел да обърне вниманието на българите към огромните мащаби на трафика на хора и търговията с човешки животи у нас. Освен това, тази инициатива цели да  разпространи информация за един от най-ценните инструменти в тази борба, а именно Националната телефонна линия за борба с трафика на хора, която приема сигнали за случаи на трафик на хора денонощно и безплатно на телефон 0800 20 100.

„Поход за свобода” е ежегодно събитие, което се провежда в повече от 450 града в над 50 държави по цял свят и с това се превръща в най-голямата и значима инициатива в подкрепа на жертвите на трафик на хора в света. Благодарение на ефективните партньорства на Фондация “А21 България” с Националната комисия за борба с трафика на хора, Местните комисии за борба с трафика на хора, Български младежки Червен кръст и Превантивно-информационните центрове към местните общини, за първа година България взима участие в международната инициатива на А21 с цели 25 града - домакини. На 19.10, освен в София, Поход за Свобода ще бъде проведен и в Пловдив, Бургас, Плевен, Сливен, Благоевград, Видин, Монтана, Смолян, Кърджали, Ямбол, Пазарджик, Габрово, Силистра, Разград, Русе, Шумен, Никола Козлево, Варна, Сандански, Добрич, Търговище, Велико Търново, Хасково.

Мартин Стефанов е директор на Фондация ''А21 България''. Фондация „А21” е глобална неправителствена организация с офиси в 12 държави по целия свят, която съществува и в България вече 7 години. Сферата й на дейност е борбата срещу трафика на хора и съвременното робство, в което живеят над 20 млн. души по цял свят днес. Усилията на А21 в работата срещу трафика на хора в и извън България, са резултат

на разбирането, че в XXI век не е допустимо да има толкова много роби по света, повече откогато и да било в човешката история. Фондацията е изградила дългосрочни партньорства с държавни институции като Националната комисия за борба с трафика на хора, както и Местните комисии, но също така и с редица неправителствени организации, сдружения и дружества, които също посвещават труда си на опълчването срещу робството днес.

Националната телефонна линия 0800 20 100 за борба с трафика на хора е основана през 2015 г. и е напълно анонимна и безплатна за български абонати от страната и чужбина.

Източник графика: Фондация „А21"