Услуга от хора за хора

Протестиращи социални работници на минимални заплати, смразяващи кръвта условия в държавни центрове за хора с увреждания. Такива новини ни заливат в последните дни и седмици. В държава, където заетите в социалното подпомагане са докарани до социални помощи, а най-уязвимите се разглеждат не като човешки същества, а като "разход", народното възмущение и политическият дневен ред са насочени в друга посока - заплаха ли е за обществото, семейството и националната сигурност предоставянето на социални услуги от неправителствени организации (НПО).

"Недоверието към НПО до голяма степен се дължи на непознаване на работата ни. Подобни послания срещу НПО, които работят със страховете на хората, се помнят много лесно и лесно увличат. Но това е страхът от непознатото. По същия начин имаше страхове, когато започна процесът на деинституционализация и хората вдигаха протести и правеха подписки срещу разкриването на центрове по места за децата от държавните домове. И казваха: "Какви са тези деца дето ще идват сега тук, нас ни е страх". Виждаме, че години по-късно вече познавайки ги, виждайки нашата работа, по съвсем друг начин реагират и ги няма тези страхове. И може би трябва да станем по-добри в това нашата работа да достига до хората", казва Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация "Сийдър", която вече повече от 10 години развива успешен модел на социални услуги за една от най-уязвимите групи – "изоставените деца на България" - децата от бившите държавни домове, по-голямата част от които бяха закрити в процеса на деинституционализация.

Работата на "Сийдър" е нагледен пример за това, че хората са ключът към успешната социална услуга – инвестицията в откриването, задържането и предпазването от прегаряне на кадрите в социалната сфера и фокусирането на този човешки ресурс в удовлетворяване потребностите на уязвимия човек. Като му дадеш възможност да се храни сам, да си избере цвета на стаята и дрехите, като го подкрепяш да е самостоятелен и да взима решения, а не като му буташ лъжица с храна в устата и го навличаш с първото изтеглено от общия кюп подарени дрехи. На пръв поглед малки неща, които правят огромната разлика между социална услуга и социална "услуга".

Инвестиция в кадри

"Сийдър" управлява общо 9 социални услуги в Кюстендил и Казанлък – основно центрове за настаняване от семеен тип с 24-часова грижа, предимно за деца и младежи с тежки интелектуални увреждания, изведени от държавните домове. Един от центровете е за деца в тийнейджърска възраст, които нямат увреждания, но са преживели редица изоставяния в детството и един център за социална интеграция и рехабилитация, където се работи с млади хора с интелектуални увреждания над 18 години и с техните семейства. Тези услуги се финансират с делегирана държавна издръжка през общините, но над държавното финансиране фондацията набира дарения и реализира допълнителни проекти, с които да осигури повече и по-добре платени социални работници и оттам – по-голямо внимание за отделния човек.

В центровете от семеен тип се полагат грижи за 70 деца и младежи, а в центъра за социална интеграция и рехабилитация служителите на фондацията работят с 30 младежи и техните семейства. В грижите за тези общо 100 души са ангажирани 94 социални работници, рехабилитатори и други служители, като в 24-часовите центрове работата е на смени. Случаите на някои деца и млади хора изискват за тях да се наеме отделен социален работник, който да е постоянно ангажиран с тях или пък да ги придружава до училище или работа.

"Ние си дофинансираме значително социалните услуги, което ни позволява да имаме 25 служители повече отколкото държавата ни дава като средства, да им осигурим малко по-високо възнаграждение, както и допълнителни стимули - обучение, консултации с психолог, тиймбилдинги", разказва Александрина Димитрова.

Инвестиция във внимание

Инвестицията в допълнителни и обучени кадри позволява и развиването на фокусирани върху потребностите на отделния човек услуги.

"Имаме програма за набиране на средства за покриване на допълнителни индивидуални нужди и така отговаряме на специфичните потребности на отделния човек. Например да купуваме дрехи – не по стария начин в институциите, където всеки идваше и си изсипваше старите дрехи, ами детето да отиде със служителя да магазина и да си избере. Това са изключително важни умения, които ние много често взимаме за даденост, но всъщност през тези програми ние успяваме да развиваме индивидуалността на децата. Или примерно да си избере какъв цвят да е стаята, да купим боя и заедно да боядисаме стаята", разказва Димитрова.

За някои от децата с тежки увреждания и малките всекидневни избори и проява на самостоятелност са победа, но други успяват дори да започнат работа.

"Имаме младеж, който започна работа. Беше на 14 години, когато го изведохме от институцията и беше напълно зависим от грижа, включително не можеше да се самообслужва сам по никакъв начин. Беше агресивен към хората и към себе си понякога. С доста недоверие подхождаше, но видяхме, че има интерес към домакинската работа и дейностите в кухнята и започнахме да го включваме в тях. И досега той е човекът, който знае и планира какво ще има за обяд, пазарува. Успяхме с общината да му помогнем да започне работа в една общинска пералня, която пере за детските градини. И сега вече от 5 години той работи там почасово, знае кога е на работа и това е изключително важно за него, защото се чувства полезен и получава възнаграждение, което фондацията му осигурява", разказва Димитрова.

Тя уточнява, че за целта има назначен служител, който да подкрепя човек с интелектуално затруднение в работния процес, поне първоначално докато започне да изпълнява безпроблемно дейностите.

Специално отношение се изисква и в комуникацията с институциите по повод казусите на отделни деца. "Имахме такъв с пример с дете, което няма увреждания, но живее в център от семеен тип. Той беше четвърти клас и беше избягал от училище. Обадиха ни се от училището да ни кажат, че е избягал. Ние го намерихме, говорихме с него, опитахме се да разберем каква е причината да избяга от час и той ни разказа, че се е чувствал зле, защото е имало коментари, че той е изоставен. Тогава ние започнахме да работим много сериозно с класната му ръководителка за подобряване на средата в класа. И тук беше важна нашата роля като управляващи социалната услуга, която той ползва, за да има кой да се застъпи за него, но и да помогне на училището да се справи с този проблем", разказва тя.

Предимствата на НПО като доставчици на услуги

Според Димитрова тези случаи онагледяват едно от предимствата НПО да са доставчици на социални услуги - че действат много по-бързо и са доста по-гъвкави и могат да отговарят на нуждите "тук и сега", защото не се изисква да минаваш през много различни нива бюрокрация, която много често я има в държавните или местните власти.

"Защото ако един център се управлява от общината, той има управител, но над този управител има цяла дирекция в общината, която се занимава със социални услуги, обикновено и с много други неща, имаш зам.- кмет, който се занимава със социални услуги и много други неща и докато цялата тази верига се задейства, при положение, че общината има и много други приоритети, може да се изпусне момента, в който трябва да се действа", казва тя. "Докато при нас се действа на момента и нашият фокус е управлението на социалната услуга, ние нямаме други приоритети освен директната работа с децата, младежите, техните семейства", посочва Димитрова.

....

Цялата статия можете да прочетете в Mediapool.

Снимка: Фондация Сийдър