В половината области няма услуги за жени и деца жертви на насилие, местната власт често нехае

В половината области от страната няма интегрирани услуги в помощ на жените и децата жертви на домашно насилие, съобщава Дневник. Това се разбра на семинар, посветен на жертвите на домашно насилие, организиран от фондация "Асоциация Анимус", сдружение "Институт за социални дейности и практики" и с подкрепата на УНИЦЕФ.

В области като Сливен, Кърджали, Ямбол и Смолян изобщо няма кризисни центрове за жени и деца, пострадали от насилие. А това са местата, където те получават не само психологическа помощ и социална подкрепа, а и подслон и физическа защита - неща, които са особено необходими, за да имат възможност да организират живота си занапред. В Кърджали дори няма център за обществена подкрепа - най-разпространената социална услуга, където децата и семействата могат да получат психологично и социално консултиране, така че да преодолеят различни проблеми в развитието и общуването.

"Реално в тези места се разчита само на полицията и тел. 112", разказва Катя Кръстанова от "Асоциация Анимус".

Кризисни центрове за жени и деца, жертви на насилие, има само в девет области на страната. Същевременно социални услуги, финансирани с държавни средства има само в градовете Бургас, Търговище и Плевен, а с общински средства - единствено във Варна. Навсякъде другаде се разчита на неправителствения сектор, който осигурява финансиране чрез участие в различни програми и проекти, както и от дарения. Като добър пример от фондацията сочат Русе, където има редица услуги за жертвите на насилие - два кризисни центъра, звено "Майка и бебе", център за обществена подкрепа и т.н., които са предоставени на различни подизпълнители от неправителствения сектор.

„Има общини, които нямат практика да предоставят услуги на подизпълнители. Но когато става дума специално за жертви на домашно насилие, няма и желание, защото това са много тежки структури", разказва Кръстанова. Тя дава пример с факта, че един кризисен център изисква не само наличие на психолог и социален работник, но също 24-часово настаняване, мерки за физическа защита на настанените там и много добри механизми за взаимодействие с институциите. Наред с това жертвите имат нужда от юридическа защита, а често и от медицинска помощ.

Всичко това може да бъде осигурено например в т.нар. Зона закрила - центрове за застъпничество и подкрепа, насочени към децата. Там децата, жертви на престъпления, могат да получат не само психологическа помощ и социално застъпничество, но и медицински консултации и правна помощ и да им бъде осигурен щадящ разпит в защитена среда в рамките на досъдебното и съдебно производство. Тези центрове са лицензирани от Агенцията за закрила на детето, но самата услуга ще стане възможна след влизането в сила на Закона за социалните услуги, където за пръв път се дава рамка за интегрирания подход и интегрираните услуги. Законът трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г., но социалното министерство реши да го отложи, за да се даде време да се обясни смисълът му и да се разговаря с настроените срещу него родителски групи, които виждат заплаха от отнемане на деца.