Ако програмистите бяха политици...

Три идеи, които ще ви накарат да повярвате, че социалната промяна не е тъжен и бавен процес

"Хората в общината се оказаха много отворени и ентусиазирани. Непрекъснато ни звънят", казва Мартина, а усмивката й се разтегля от ухо до ухо, защото знае, че ще се изненадаме. Но има и истории, които започват така.

Преди около месец Мартина и двама нейни приятели - Момчил и Николай, се озовават насред голяма пустееща площ в столичния комплекс "Люлин". Въпреки че мястото е в центъра на квартала, тревата е до колене, а хората го използват за сметище вместо за разходки (а някои предприемчиви пастири и за паша на козички). Задачата на тримата е "да накарат сърцето на Люлин да затупти отново".

Това предизвикателство им отправя младежката организация "Фабрика за идеи" в състезание, което иска да въвлече повече хора в решаването на социални проблеми. То се случва едновременно в по-големите градове на страната и хвърля различни отбори в мисии, свързани с градска среда, екология, корупция, бедност, маргинализирани групи. Те имат само три дни, една раница с пособия и телефонен номер за насоки, за да излязат с предложение как да се справят с отправеното им предизвикателство. Условието е решението им да е свързано със средата, със самото място - източник на проблема.

Конкурсът на "Фабрика за идеи" иска да покаже, че за да се случи социална промяна, невинаги са необходими държава и една торба с пари. Че понякога група мотивирани хора, които не се притесняват да излязат от зоната си на комфорт, могат да свършат по-полезни неща за общото ни по-добро живеене. И че не е задължително пътят към решаването на най-належащите социални проблеми да е мъчен и тъжен.

И понеже знаем, че ще кажете: "Да, бе, да", решихме да ви разкажем идеите на три от екипите, които участваха в конкурса за социална промяна. Същите три бяха избрани от журито на конкурса да се включат в лятната академия за социална промяна на "Фабрика за идеи". Там ще се обучават как да развият идеите си и да ги направят устойчиви. На повечето тепърва им предстои да се препъват и да срещат стени, но и да успяват.

Отбор "Щъркел" в сърцето на "Люлин"

Мартина Стоянова, Момчил Блъсков и Николай Цветков, които "Фабрика за идеи" изпратиха в центъра на "Люлин", са отбор "Щъркел". За да бъдем точни, Мартина е тялото, Николай - клюнът, а Момчил - крилете. Те са приятели от гимназията, които между магистратурите и първите си кариерни стъпки решават да правят и нещо друго заедно. Когато отиват на мисия в занемарения център-поле на "Люлин", първо чуват неизменното: "О-о, проблемите на Люлин са толкова много, че..." Или пък "я, не се занимавайте с това". А защо? Защото "в "Люлин" всичко чупят", или това е отговорът, който Мартина, Николай и Момчил най-често чуват от хората в квартала.

Тогава им хрумва, че за да променят облика на поляната, те трябва да ангажират тъкмо онези, които са набедени, че всичко чупят - младежите от квартала с етикет на "гамени". Единственият начин да го направят е, като ги въвлекат в нещо, което е важно и има смисъл за тях. Така се появява идеята им за площадка за съвременна градска култура, която да съчетава рампа за скейт, графити стена и сцена за брейк.

Тримата приятели имат голямо "да" от общината, която им дава терена и се ангажира да ги подкрепя (не и финансово, разбира се). Във Facebook се свързват с младежи от квартала, които се интересуват от скейт и брейк. Те обещават да разпространят идеята и да се включат като доброволци за построяването на рампата и сцената. "Щъркел" успяват да привлекат и местния рапър Alex P като посланик на каузата. Включват се и други местни брейк и графити групи като "Люлин squad" и др.

Сега са на етап избиране на настилка за сцената, която "да не се чупи, да не се краде и да издържа на всякакви атмосферни условия", смее се Мартина. За техническото изпълнение се грижи Николай, който е строителен инженер по професия. За разходите по материалите "Щъркел" започват да преговарят с компании за спортни стоки или екстремни преживявания, които да ги подкрепят.

В следващ епизод проектът на "Щъркел" за съживяване на "сърцето на "Люлин" предвижда там да изникне и павилион на професиите, в който да гостуват различни малки местни бизнеси. Без значение дали са млекари, татуировчици или програмисти, те ще могат да разказват на младежите с какво се занимават, как се прави бизнес и да ги ориентират в различни професии и занаяти. А третата част от плана им е да направят интерактивна детска площадка, за която още събират идеи как изглежда.

Отбор Vratsa Software и малкият бизнес в "Столипиново"

Какво могат да свършат трима програмисти за три дни в ромския квартал "Столипиново" в Пловдив? Емилиян Кадийски, Илиян Димов и Теодор Костадинов създават акселератор за подкрепа на предприемачи от махалата. За тях включването в конкурса на "Фабрика за идеи" е форма на тиймбилдинг. Тримата се познават покрай безплатни курсове за програмиране, които организират в родния си град Враца, за да помогнат на северозападния град да се пребори с безработицата. "Няма много програмисти, които да преподават, защото повечето предпочитат да работят и да печелят пари", казва 26-годишният Емилиян, който в момента работи на половин ден като програмист, а в другата половина e учител в столично училище.

Иска му се с Илиян и Теодор да правят заедно нещо и извън работа и "Столипиново" е добра отправна точка. Задачата им е да създадат устойчив модел за малък и среден бизнес в махалата. От разговорите си с местните разбират, че повечето се занимават с дребна търговия, но за да се развиват, имат нужда от повече капитал. Има и по-големи фирми за строителство, дограми, железария, в които работят и се издържат цели семейства, но техният бизнес си остава затворен в рамките на квартала. "Идеята беше да измислим как да помогнем на тези, които вече са започнали, но имат нужда от още малко, за да развият бизнеса си", разказва Емилиян. Хрумката за фургон в центъра на "Столипиново", в който предприемачите да получават подкрепа, допълнително финансиране и обучение, я подава човек от квартала. Тримата младежи възнамеряват да поверят управлението му на местна ромска организация, която се ползва с доверието на общността. А с помощта на "Фабрика за идеи" те вече търсят финансова подкрепа за идеята от частни организации и компании.

Отбор "Дружина" и забравената Ботаническа градина на Пловдив

Отбор "Дружина", който се състои от един архитект, един художник и един агроном, се записва в конкурса като на шега. Ирена Деведжиева, Светла Георгиева и Костадин Георгиев получават за задача да измислят социално предприятие, чрез което хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения от дневен център "Св. Георги" в Пловдив да се включат по-успешно в живота в града. Да бъдат по-видими за околните и да създават продукт, с който да са полезни на общността. Тримата приятели признават, че никой от тях не е бил в темата досега и дори не са знаели къде се намира комплексът за социални услуги. Както вероятно и голяма част от пловдивчани.

След като разговарят с младежите, които посещават центъра, с техните родители и служителите, които се грижат за тях, те научават, че всеки от тях е усвоил някакъв занаят - готварство, шиене, градинарство. От разходките наоколо пък се натъкват на неизползвана оранжерия в комплекса за социални услуги и занемарена Ботаническа градина в близост, която не се стопанисва от никого. Така им хрумва идеята да увлекат младежите в обработването на площите, а продукцията, която отглеждат, да се купува от цветарския бизнес и зарзаватчийниците в квартала. "Докато се срещахме с децата, забелязахме, че много обичат да си пускат музика, докато имат занимания", спомня си Светла. Така се ражда и идеята им с помощта на младежите от дневния център да облагородят една част от Ботаническата градина и да поставят там огромни музикални инструменти, така че хора от квартала да идват на разходка. А покрай музиката и растенията да общуват повече и с хората от комплекса "Свети Георги".