Разчувствах се, какво повече да кажа…

Лили е на 72 години, съпругът й Георги - на 74. Заедно са вече 54 години. Живеят в един от крайните квартали на София, скромно, със своите ниски български пенсии (около 100 евро на човек). Преди 5 години откриват тумор в коляното на дядо Георги. Оттогава започват и безкрайно трудните моменти и за двамата. Нямат достатъчно пари, за да му поставят изкуствена колянна става, вместо това, в крака на човека е монтирано „някакво желязо". Тялото му не приема металния имплант и раната непрекъснато се възпалява. Следват 4 поредни операции, но Георги се влошава все повече и повече. Когато преди 2 години Натали и Марияна започват своите домашни посещения, Георги е обездвижен, след инсулт, страда от болест на Паркинсон.

Сестрите от Домашни грижи на Каритас в София – Натали и Мариана, започват да го раздвижват и да правят леки разходки. Има лъч надежда, но Георги получава втори инсулт и отново е прикован за леглото. Сега е напълно неподвижен, слаб, не може да говори. Само чува и вижда.

Натали и Мариана посещават семейството всеки ден. Обработват раните, предизвикани от обездвижване, сменят памперсите му и му поставят система. „Преобличаме го, правим масаж, прочистваме катетъра, поставяме му инжекции." Докато извършват ежедневните процедури, му говорят и му задават въпроси. Разбират го, въпреки че не говори, само по няколко мимики на лицето. Едно мигване е за „ДА". „Ако сбърчи вежди, значи е недоволен", казва Натали.

Лили е неотлъчно до своя съпруг, въпреки че е без един бъбрек, има сериозни сърдечни проблеми, преживяла е инфаркт. Духът й обаче е силен, както и любовта й към Георги. За Натали и Мариана разказва, че са най-хубавото нещо в живота им сега.

„Те са правили за нас неща, които, как да ви кажа, и дъщеря ми не прави. Не може просто да направи. Онзи ден дядото се беше обезводнил, Натали идва в събота и неделя да му слага системи. Толкова са мили! Той ги харесва и им се усмихва, защото чувства любовта им. И съм благодарна. Разчувствах се, какво повече да кажа…"