Сполай ще ви рекат децата ви един ден

27 май 2014 г.

Искам да привлека вниманието на всички заинтересовани страни към нуждата от създаването на единна стратегия за бъдещото развитие на българските училища в чужбина.

В началото малко статистика от Испания. Първото българско неделно училище „Св. Иван Рилски" се създава в Мадрид с 9 деца през 2003 г. от асоциацията на българи в Испания „Балкан". През учебната 2007-2008 година училище „Св. Иван Рилски" към посолството на Република България вече има 7 филиала в цяла Испания и 270 ученици. След началото на финансирането от МОН, училищата днес са 42 с над 2000 ученици.

Това би звучало добре, но, според Националния статистически институт на Испания, в кралството живеят над 24 000 български деца на ученическа възраст. Тоест, само в Испания има 22 000 български деца, които не учат родния си език. Точно обучението на тези деца трябва да е една от задачите както на гражданското общество, така и на държавните ни институции.

В Мадрид направихме две конференции на българските училища в Испания - през 2011 и 2013 г. Имахме възможност да отчетем негативите и позитивите от свършеното дотук.

Като основни изводи от двата форума се очертаха мненията, че не трябва да се пестят градивни критики нито към институциите, нито към самите училища и другите участници в образователния процес зад граница. Всяко училище трябва да се чувства лично отговорно за престижа на цялото образователно дело в чужбина. Необходимо е да се засили отговорността на всеки колектив за увеличаване на престижа на всяко учебно заведение, да се тушира нелоялната конкуренция между училищата, да не се вижда във всичко съревнование, от което по дефиниция трябва да има победител и победен. Най-добрата от всички „победи" е тази, при която печелят всички.

През последните две години в Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) натрупахме доста опит, анализирайки случващото се по всички континенти в нашите училища. Направихме равносметка на постигнатото и на това, което предстои да извоюваме за българските деца в чужбина. При липса на официална статистика, на базата на сравнителни данни [1] приемаме, че те са 360 000. От това число в създадените от нас и благодарение на нашата настойчивост, от страна на държавата (МОН), в български съботно-неделни училища (200 на брой) са обхванати само 14 851 деца.

Стигнахме до извода, че е наше общо задължение да създадем трайна и устойчива политика по отношение на нашите, българските деца, не по собствено желание живеещи в чужбина. Необходими са мерки и инструменти за обхващане на по-голям брой ученици и много труд, за да направим така, че децата в българските училища зад граница да отиват на училище с усещането, че стъпват в България и там им е уютно.

Отчетохме факта, че дейността на българските училища зад граница е доста динамична и специфична по демографски и географски признаци. Затова е наложително създаването на обща стратегия за бъдещото развитие на образователното дело в чужбина.

Тук е мястото да кажа, че въпреки спешността от създаването на "нашата" стратегия, смятаме, че е редно тя да е част от една общонационална дългосрочна стратегия.

Според нас, целите на предлаганата стратегия трябва да са насочени към:

- Създаване на нов образ на българските граждани, различен от този, който битува в Европа, а именно - по-уверен, по-качествен, отстоявайки приноса ни за развитието на Европа.

- Опазване на националната ни идентичност. Това трябва да се включи като национален приоритет.

- Извоюването на равнопоставеност на българския език сред другите езици в Европейския съюз и в други страни по света, издигане на неговия престиж.

- Обучението и поддържането на българският език в чужбина е от изключително значение за запазването и възраждането на българското национално самосъзнание и е един от решаващите фактори за вземане на решение за завръщане в родината.

По-нататък предложенията за стратегията ще изложа като въпроси, които сме поставяли нееднократно за разрешаване, но досега не са намерени решения.

Организация

- Българските училища в чужбина трябва да намерят място в новия закон за училищното образование в България. Член 26 и член 36 от конституцията представляват правно основание новият закон за училищното образование да осигури всички форми на обучение по български език зад граница.

- Терминът "неделни училища" да се замени с български училища, български образователни центрове зад граница или друга форма.

- Въвеждане на регионален принцип за откриване на нови училища и диференциран подход според спецификата на държавата, града, плътността на съответната диаспора и географското й разположение.

- Належащо е генерално разрешаване на въпроса с материалната база. Най-доброто решение безспорно е сключването на двустранни междудържавни спогодби.

- Изграждане на обща стратегия за мотивация на родители и ученици.

- Облекчаване на училищната документация. Да се помисли за електронен вариант, ако не за цялата, то поне за част от нея.

- Да се разрешат различни форми на обучение, вечерно, дистанционно и др.

- Да се търсят специфични механизми, по които могат да се обхванат българските деца от малцинствените групи.

- Разкриване на самостоятелен отдел за българските училища в чужбина в МОН.

- Изпращане на аташета по образованието в дипломатическите мисии в най-големите български диаспори.

- Изготвяне на статистически данни, за да се види реалната картина за общия брой български деца на училищна възраст в чужбина.

- Подобряване на комуникацията – МОН – бенефициенти.

Образователен процес

Като предстоящи за разрешаване въпроси тук стоят:

- Създаване на адаптирани програми, учебници и помагала към тях, съобразени със спецификата на учениците, които се обучават в чужбина. В учебниците да има само български автори, съдържанието да се обмисли също и емоционално. В състава на творческите колективи, които участват в създаването на учебниците и програмите за българските училища зад граница, да бъдат включени предимно учители, които преподават зад граница по съответните предмети.

- Да се разпредели материалът по Човекът и обществото от 3 и 4 клас между 2, 3 и 4 клас, или да се създаде учебник Родинознание за трите класа.

- Да се създадат адаптирани програми за подготвителна група и детска градина.

- Материалът по история и география на България да се разпредели за изучаване от 5 до 11 клас, за да няма прекъсване на образователния процес. В бъдещите адаптирани програми и помагала по тези предмети да се акцентира не толкова върху фактологията, а на възпитанието в българщина – чрез емоция да се гради дух.

- Изготвяне на програма за езикова рамка за средното образование, каквато до момента има изготвена само за висшето образование; да се въведе процедура за входящо ниво на учениците, на базата на което те да се записват в съответен клас.

- Създаване на нови методики в преподаването на български език в чуждоезикова среда.

- Разработване на механизми за обратна адаптация при завръщането на децата, учили в чужбина, в България и включването им в системата на българското образование.

- Създаване на условия за провеждане на матура по български език и литература в българските училища в чужбина така, както се провежда тя в училищата в България.

- Стимулиране завръщането на деца за обучение в българските вузове чрез въвеждане на преференциални условия за училите в български училища в чужбина, които искат да кандидатстват в български вузове. Това ще повиши интереса към българското висше образование.

- Изготвяне на специализирана информация за ученици, завършващи 12 клас в българските училища в чужбина, с всички необходими постъпки, които те да извършат, ако желаят да следват в български висши учебни заведения. Тази информация да присъства на сайта на МОН.

- Включването на българския език като матуритетен предмет в чуждите образователни програми на страните от Европейския съюз, САЩ и др.

- Квалификация и обучение на учителите по социално и езиково интегриране, преподаване в чуждоезикова среда, посрещане на предизвикателствата, свързани с обучението и образованието на поколенията, израснали в условията на информационното общество. Един зараждащ се проблем е невъзможността на класическите методи на преподаване в училищата да задържат интереса на обучаваните от едно поколение, което е уникално по рода си и чийто стил на учене е коренно различен от този на предхождащите го, а именно – т. нар. „Нет поколение". Това е първото поколение, израснало с цифрови технологии. Компютърните игри, интернетът и телевизията са развили у нашите ученици визуално-кинетичен стил на учене, несъвместим с академичния стил на преподаване, при който обучението е с бавно темпо, линейно, логически последователно, а усилията не се възнаграждават. В училищата в чужбина, където учат през седмицата нашите ученици, не по късно от година ще се въведе масово използването на цифровите технологии като метод на преподаване и визуално-кинетичен стил на учене. Нека не подценяваме този въпрос, защото чука и на нашата врата; и да се постараем да сме в крак с времето и потребностите на учениците ни.

Извънкласна дейност

Тук спирам вниманието на факта, че в условията, в които нашите деца живеят и учат, извънкласната и извънучилищната дейност са от голямо значение. Те разширяват и обогатяват художествената култура на учениците, развиват специфичните им потребности и интереси и допринасят в голяма степен за запазване на българската идентичност. Ключови фактори за откриване, подкрепа и развитие на умения у децата (които са от особено важно значение за целите на българското училище зад граница) са успешното съчетаване на богатството на новия свят със силата на родовата памет и култура.

Все пак да не забравяме, че българското училище в чужбина изпълнява и още една важна роля - посланик за разпространяване на българската култура по света.

Необходимо е да се осмисли свободното време на учениците и насочването им към разнообразни извънкласни и извънучилищни дейности. Направена от нас анкета сред учениците нееднозначно показа спорта на първо място.

Смятаме също, че би могла да се разшири ролята на Министерството на културата, като се създаде Национална програма за разпространение на българската култура по света.

Към хоризонта на следващите поколения

В днешна Европа без граници ние, българите, повече от всякога трябва да ценим и пазим своята духовна идентичност. Повече от всякога трябва да познаваме и уважаваме българското слово и българската национална култура. И повече от всякога трябва да мислим и работим за образованието и възпитанието на нашите деца, за да могат един ден те да поемат нашите отговорности и на свой ред да ги предадат на своите деца.

Нека не забравяме, че всички ние, родители, учители, и вие, които формирате държавната политика в образованието, трябва да дадем на нашите деца съзнанието за техните корени, за това, че те са част от нещо трайно и голямо - част от българската нация. И нека заедно превърнем образованието в новия национален приоритет на България.

Смятаме, че образованието трябва да бъде записано в конституцията като стратегически национален приоритет. От него зависи качеството на работната ръка, производителността на труда и растежът на икономиката. До голяма степен от него зависи и намаляване на етническото напрежение, добрите отношения между етносите, намаляването на значението на религиозните различия и тяхната драматична конфликтност, осигуряването на конкурентност на европейския пазар. Завръщането на българите от чужбина, обучавали се и поддържали родния език, може да е и значителен демографски ресурс.

Според осъзнатото ни задължение и отговорност към бъдещето на България, бъдеще отвъд хоризонта на следващите избори, бъдеще към хоризонта на следващите поколения, към предлаганата от нас стратегия е необходимо да се включат и следните въпроси:

- Осъзнаване на необходимостта от мерки и създаване на национална политика за повишаване на мотивацията на българските граждани за запазване и възраждане на българското национално самосъзнание и за единство на нацията. Заличаване на тенденцията за етикетирането ни на „бесарабски българи", „банатски българи", „българи от западните покрайнини" „българи у нас" и "българи в чужбина". Трябва да се работи за това, че има българи и те са едно цяло. Интересите на едните са в интерес и на другите.

- Изготвяне на закон за българския език. Да се настоява за съхраняването на езика ни в глобален мащаб. Провеждане на кампании, мотивиращи изучаването на български език. Да се извоюва правото в Европарламента българският език да се изучава като майчин в страните от Евросъюза и в трети страни.

- Създаване на институт за родния ни език и култура по подобие на „Гьоте институт" в Германия, „Сервантес" в Испания, „Бритиш кансъл" във Великобритания.

- Преосмисляне ролята на дипломатическите ни мисии: да се засили преди всичко обществената дипломация в интерес на общностите. Да се разширява диалогът с диаспорите.

- Създаване на парламентарна комисия по въпроси, свързани с реинтегрирането на българите, живеещи в чужбина.

- Увеличение на бюджета за образование, приравнявайки го към бюджетите на останалите европейски страни, членки на ЕО.

- Ползотворно използване на европейските и международни ресурси: Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, Директива на Европейският съвет 77/486/ЕИО от 25 юли 1977 г., ратифицирана 2009г., относно образованието на децата на мигриращи работници, Резолюция на Европейският парламент от 27 септември 2007 г. относно ефикасността и равнопоставеността на европейските системи за образование и обучение и др.

Искам да завърша с няколко думи от завета на Кольо Фичето към нас, всички българи: ...Добра работа сте свършили, ашколсун! Аз „сполай" сега няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден, че тя, тая работа, за тях е, да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш... За черкови тогаз даваха хората и за школа, и за чешми, пък не е да са имали повече, от малкото си даваха... Можете да сте господари на всичко или роби на всички, от вас си зависи, ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове да ви събират. Правете, струвайте, оставете по нещо...

Автор: Петя Цанева

Източник: вестник "Култура" , 23 май 2014 г.

Сходни публикации

31 юли 2024 г.

Сполай ще ви рекат децата ви един ден

Сходни публикации

Заключително събитие за разпространение на информация по проект „Музикален Балкански влак за мир“

Покана за младежки лагер в с. Мраченик 2 - 24 септември 2024 г.

Започна програмата „Забавно лято, грижовна есен“ за 10-а година в тютюнопроизводителните региони на България