По няколко чифта крила за из път. От „Закрилници"
![По няколко чифта крила за из път. От „Закрилници”](/uf/news/2020/03/05/120010/milen.jpg)
Да, така е: звучи като рекламно лого и то е защото с това, което разказваме, рекламираме – но не стока с
търговска цел, а хора с човешки цели. Водени от тези цели те се грижат
за други хора, които нямат възможност да го правят сами за себе си.
Първите са обединени в Сдружение „Закрилници“, вторите – в закриляните
от „Закрилници“. Тоест групите са две, но процесите между тях са
двупосочни. И са за една кауза.
Гечовски (Милен)* и Георги (Стефанов)* за каузата, процесите, крилата и кого обича съдбата
От един студен, облачен, дъждовен и
неуютен ден ме спасява една малка, топла и уютна стая, където е офисът
на „Закрилници“. Посреща ме мъж със слънчеви очила, кутия сладки и
сладка усмивка, разтеглила се почти до рамките на очилата му – това е
Георги. С него е и мъж с прошарена коса, няколкодневна брата и също с
очила, но не слънчеви – това е Милен. А сме в офиса, защото от него
именно започват всичките проекти и идеи. Сдружението се намира в
Монтана, съществува от пет години и най-общо се занимава с подкрепа на
уязвими групи, като в последните две години предоставя психологическо и
логопедично консултиране, както и обучение на хора с интелектуални или
физически затруднения. Развива и стопанска дейност, в която участват и
подкрепяните младежи.
Един от първите много успешни проекти в тази насока е създаването на пчелин.
„Миналата година спечелихме
финансиране по малък проект (на мобилен оператор – б. а.). Минахме
тримесечно обучение и закупихме четири кошера, намерихме им място,
извадихме 45 килограма мед, продадохме го и с парите купихме още пет
кошера, имаме общо девет в момента“, разказва Милен Гечовски. „Това е
един от начините, чрез които изграждаме умения у хората от защитеното
жилище – да ходят на работа и да свикват с работния процес. Не очакваме
от тях да станат пчелари, тъй като пчеларството си е наука, но работят и са ангажирани. Имат си и ментор-наставник, специално за пчелите е Тони
Тодоров – той си е сертифициран пчелар. Брандът на пчелния ни мед е
„Закрилници“, тази година продължаваме с него.“
Докато пчелите почиват, младежите сгъват кашони.
Тази ангажираност пък се случва с партньорството на компания за производство на акумулаторни батерии, която в края на миналата година финансира инициативата на сдружението „Да надбягаме различията“. Спортното събитие се провежда в монтанския парк „Монтанензиум“ и в него се включват стотина деца от различни целеви групи. Кашоните, чието сгъване в резултат на това партньорство е поверено на младежите, е за акумулаторните батерии на компанията и се случва в един от местните центрове за настаняване от семеен тип. От ноември до момента от там са излезли над 22 хиляди такива артикула. Работят почасово и получават заплати за свършената работа. Но ако подкрепяните хора са с дефицити, как харчат парите си? „Заедно пазаруваме: дрехи, бельо, който от каквото има нужда“, отговаря Милен. „С част от последното си възнаграждение искат да направят подобрения в стаята, в която живеят – там е техният дом и те могат да го направят по-хубав.“ А, и като стана дума за нужди: слънчевите очила, с които ме посрещна Георги, са точно от последната му заплата. Мечтал си за тях и е щастлив, че най-после ги има.
В защитеното жилище са четирима от
младите мъже. Петият от групата е от семейна среда и посещава дневен
център, но всички се сработили много добре и „станахме бригада
„Закрилници““, допълва Георги. Георги е на 22 години, от Козлодуй. Идва в защитеното жилище през 2014-та година, след осем години преди това в
бившия вече ДДМУИ (Дом за деца и младежи с умствена изостаналост – б.
а.) в Берковица. Баща му починал, майка му е на лечение. „Тук имам
всичко, имам всякакви удобства: пералня, съдомиялна, перилни препарати,
храна. За използването им питам колегите там (социалните работници – б.
а.). Благодарен съм, за пет години научих толкова неща!“
Сред първите неща, за които научава след идването си в Монтана, е цветофарът. Знае, че правилната дума е „светофар“, но „цветофар“ си е неговата. Страхотна логика впрочем, не ли? Той е организаторът на останалите четирима и неформален сътрудник на менторите-наставници, защото се справя най-добре.
По време на работа, в бригадата спазват пет правила:
- Не бързаме.
- Не говорим.
- Следим работата си.
- Помагаме си.
- На всеки 25 минути работа, почиваме 5 минути.
Лесни ли изглеждат? Ами ако дори и едно от тези правила? Ако не познавате часовника? Лесно ли ще е?
.....
Цялата статия можете да прочетете на https://prizni.bg
Снимка: личен архив
Автор: Рени Христова
Източник: https://prizni.bg , 05 март 2020 г.
Сходни публикации
![По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот](/uf/news/2024/05/20/6190789269/thumb_20240517-111949.jpg)
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
![Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери](/uf/news/2024/03/19/847239452/thumb_diskusiya-2.jpg)
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
![Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора](/uf/news/2024/03/19/846656335/thumb_kragla-masa-3.jpg)
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23