Как понякога мечтите и големите очаквания ни пречат да бъдем щастливи

Още от първата си глътка въздух детето се бори да оцелее, да порасне, да стане човек. Или поне това е очакването на всеки един родител, желаещ най-доброто за своето дете, още повече, когато детето е дългоочаквано в едно семейство. Тогава вярата в мечтите е още по-силна, очакванията са още по-големи и обхващат всички- мама, татко, баби, дядовци...

Когато е на път детето да се роди, не според очакванията обаче, родителите са изпълнени с надежди и за да си вдъхнат вяра си казват че така им е  било писано или пък „Моето дете има специална мисия в живота.

Но ето, че страховете понякога стават реалност.

Такава бе реалността и  в историята на малката Галя, която се ражда недоносена. Тя се появи в живота на Лили и Филип, чрез ин витро метод.

През първите месеци от бременността на Лили всичко върви по план, лекарят, който проследява бременността й също е категоричен, че повод за притеснение няма. Но всичко рязко се променя, в момента, в който Лили получава здравословни проблеми и се налага преждевременно раждане, заради съществуващ риск за живота и на двете скъпи момичета, за бащата Филип.

Така, преждевременно се ражда мъничката Галя, която тежи едва 1 кг и 500 грама. Но ниските килограми не са единствената битка, с която трябва да се справи невръстното момиченце, в борбата си за правото на живот- Галя се ражда и с лицева аномалия, която шокира цялото й семейство.

В дните след раждането, Лили все още не може да осъзнае случващото се, тя трудно се възстановява от операцията след раждането, а вида на дългоочакваната й рожба я плаши, безкрайно. Лили не е в състояние да разбира здравните специалисти, а бащата Филип не знае за кого, по напред да се тревожи.

Двамата са объркани, изненадани и шокирани от предизвикателството, пред което са изправени, а страхът как ще се справят ги, сковава.

Толкова дълго очаквали са с трепет срещата със своето дете, представяли са си своята малка принцеса, радостта на живота им.... Но, за миг всички мечти се срутват.

Младите родители са раздвоени и разколебани, в този така критичен момент те срещат и съпротива от родителите си, да приемат детето. Решението на цялото семейство е.... да изоставят Галя.

От решаващо значение, в този момент беше намесата на психолога от здравното заведение, който подаде сигнал за случая при нас - в Центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“.

Като социален работник с дългогодишен опит в превенцията на изоставянето на деца, знаех че бързата реакция, в такъв момент е от ключово значение за бъдещата съдба на малката Галя. За това и само няколко часа след сигнала, отидох в болницата и разговарях не само със двамата родители, но и с цялото семейство. Консултирах се и със здравните специалисти, както и с психолога на болницата, който ми сподели, че родителите на Филип и Лили категорично са заявили, че няма да ги подкрепят, в отглеждането на Галя.

По време на срещата със семейството, дадох яснота за този вид вродено увреждане, споделих с Филип и Лили опит от други подобни случаи, опитах се да им вдъхна кураж и смелост, обясних им, че няма да са сами в грижите за Галя и ще имат нужната подкрепа. Майката Лили видимо се успокои, когато й казах: Ти си майката и ти взимаш решенията, за твоето дете“.

След разговорите ни, те се почувстваха много по-уверени, успях да им вдъхна кураж и да разсея колебанията им , по отношение на това дали ще могат да се справят с грижите за своята дъщеричка. Постепенно двамата събраха смелост и взеха решение, че няма да изоставят своята рожба и ще се борят за Галя.

Няколко дни след това, Майката Лили беше изписана от болницата, а Галя остана в Неонатология, за да наддаде до нужното тегло. Аз продължих да посещавам Лили в дома й обясних й колко важно е редовно да посещава Галя в болницата, за да изградят силна емоционална връзка, а от своя страна лекарите от болницата предоставиха на Лили възможност при посещенията, т.нар. „кенгуру-грижа“, с която привързаността между майка и дъщеря се засилваше с всяка следваща прегръдка.

За да бъдат спокойни двамата родители, че ще получат нужната подкрепа за детето им, още в първите дни след изписването от болницата, свързах семейството с различни здравни специалисти рехабилитатор, медицинска сестра, специалист „Ранна детска интервенция, насочих ги и към социални служби и услуги. Организирах среща между Лили и родители от сдружението за деца с лицеви аномалии. Именно те вдъхнаха надежда на Лили.

В периода, докато Галя все още беше в родилното отделение, мобилна медицинска сестра посещаваше дома на Лили, за да я научи как да храни рожбата си от специален биберон, а мобилен рехабилитатор показа на двамата родители какви грижи трябва да полагат, за да компенсират постепенно недоносеността. Така с всеки изминал ден и с всеки наддаден грам на Галя, растеше и увереността на двамата родители.

Дни преди изписването на малката Галя от болницата, Лили ми сподели, че няма търпение да дойде момента, в който ще посрещне рожбата си у дома, за да може вече да бъде неотлъчно до нея и да дарява с цялата си майчина обич и топлина.

В деня когато изписаха Галя от неонатологията, в очите на Лили вече нямаше страх и несигурност, а емоцията, която изразяваше лицето на Филип бе радостта, че след всички трудности и предизвикателства, двете му най скъпи момичета са до него, живи и здрави.

Постепенно очакванията на Лили и Филип ставаха все по-реалистични, те приеха това предизвикателство в живота си, като добър опит, който ги прави по-силни Научиха се да решават проблемите стъпка по стъпка и да се радват на малкото, без да имат големи очаквания.

А аз също бях щастлива, защото благодарение на навременните ни и обединени усилия заедно с всички здравни и социални специалисти, успяхме да променим съдбата на Галя и днес тя расте, обичана и щастлива, заобиколена от всеотдайността и грижите на своето семейство.