Карантината и децата с аутизъм

Поради пандемията от COVID – 19 хората в целия свят прекарват много голяма част от времето с децата си вкъщи. За някои семейства това е нещо ново, непонятно и стресиращо, но за други, изолацията и социалното изключване са до болка познати. Често семействата на деца със специални нужди  се чувстват разочаровани,  отхвърлени и сами. Това влияе върху благополучието в живота им, а оттам и върху развитието на детето.  Как се справят те в периода на карантината? Може ли опитът им да ни бъде полезен днес? Сега може би обществото и институциите ще се замислят какво е да си затворен и изолиран. Може би ще станат по - чувствителни към това какво изпитват семействата и децата им със специфични потребности… Дано светът след карантината се промени… Дано стане по-добър, емпатиен и приемащ. Дано повече хора осъзнаят колко важна е комуникацията, социализацията, общуването и взаимодействието с другите. Дано всички разберат, че подкрепата и съпричастността, това да подадеш ръка на нуждаещ се, е най-благородното човешко дело. Със сигурност светът няма да остане същият!

За всички нас животът под карантина е истинско изпитание, особено за децата със специални нужди и техните семейства.

Представете си едно дете с Аутизъм, което разбира буквално нещата, какво си мисли, когато чува за ситуацията с Коронавируса? ‘’Казаха, че може да умрем, ако отидем на училище.’’ Стига до заключението, че щом училището е затворено, тогава всички умират там. Представете си какво е за него да преживее промените, когато по принцип не желае да изменя нищо в живота си, има ритуално поведение и изпитва трудности и тревога дори при смяната на сезонните дрехи. Нарушен е обичайния му график и предвидимостта на ежедневието му. За детето с Аутизъм от изключително значение е константността на средата, защото тя изгражда границите на една позната, защитена обстановка.

Извънредното положение в страната, карантината и принудителната самоизолация преобразиха живота на всяко едно семейство. Настъпи промяна във всички познати неща в нашия живот. Повечето хора не са преживявали никога досега такива изключителни ситуации. Наложените мерки могат да бъдат много стресиращи за потърпевшите.  Най-вече за децата с Аутизъм и разстройствата от аутистичния спектър. Предсказуемият им и сигурен свят вече не е такъв, какъвто те биха искали. Някои родители споделят, че децата им са станали много неспокойни, започнали да проявяват агресия и автоагресия…Това поведение може да се дължи на едно по-трудно разбиране или невъзможност за разбиране на социалните ситуации, затруднена саморегулация, неразбиране на чуждите емоции и невъзможност за адекватно изразяване на своите чувства, речеви и езикови нарушения.

Какво могат да направят родителите у дома?

Не може да се предостави готова, универсална рецепта, но може да се даде посока и да се предложат различни начини за справяне в тази извънредна ситуация. Всяко дете с Аутизъм е уникално, има неповторими способности и състоянието му е предизвикателство за съвременния свят, затова е необходим индивидуален подход към него и семейството му.

Фокусът се поставя върху това как да се установи нова рутина в живота, как да се помогне на детето да приеме промените, как да се научи да спазва правилата за хигиена.

Визуалната подкрепа /картинки, снимки, пиктограми и др./ е много важна при деца с Аутизъм. Необходимо е да се използва визуално представяне как ще изглежда живота на семейството в близко бъдеще – разходка до любимо място, посещение на басейн и други любими на детето дейности.

Визуална история защо детската градина или училището са затворени и какво може да правите заедно у дома.

• Да се направи визуален график какво предстои и в каква последователност през деня ще се случи. Това дава усещане за сигурност и стабилност. Графикът трябва да бъде обсъден с детето. Ще бъде по-лесен за изпълнение, ако в него фигурират и любими за детето занимания.
• Необходимо е да се разговаря с детето за случващото се. Да се обсъди ситуацията на нивото му на разбиране – с думи, картинки, пиктограми, снимки. Важно е да се говори за чувствата и страховете на детето. Да се отделя време за споделяне на чувствата.
• Детето да получава повече похвали за старанието си при изпълнение на задача, независимо от крайния резултат.
• Фокусирайте се върху силните страни на детето, а не върху това, което не може да прави.
• Може да сложите любимите играчки  или материали на детето в прозрачни кутии на трудно достъпни за него места. По този начин ще насърчите социалната комуникация, ще го стимулирате да съобщи или да ви покаже какво иска.
• Структурирайте средата на детето у дома – създайте различни зони за игра,  учене, хранене, почивка, сън.
• Ако  детето загуби самоконтрол или е стресирано и напрегнато, се нуждае от тихо място, например неговата собствена стая /пуф, детска палатка, люлеещ се стол, мека играчка, топло одеалце/, за да се успокои и да се почувства  по-добре.
• Ако детето вече използва визуално разписание може да се направят допълнителни картинки, които символизират новите дейности. За да разбере детето кое е недостъпно за него в момента, е възможно да помогне картинка с надпис ‘’СТОП’’ или да се зачертае картинката. Тази картинка може да се сложи и на изображение на дейност, която е планирана, но по определени обстоятелства не може да се случи в настоящия момент /примерно да отиде на тренировка по футбол, на плувен басейн и др./.
• Важно е да се съблюдават хигиенните мерки и други изисквания по повод COVID – 19. По време на обучението атмосферата вкъщи да бъде спокойна. За да се обучи детето да носи маска, тя може да се сложи за кратко време и то да получи похвала, че е стояло с нея. Настройте таймер /или изберете друго нещо, подходящо за вашето дете/ и му обяснете, че когато изтече времето, тогава може да се махне маската. Когато сте на обществено място това ще ви позволи да дадете ясна визуална представа. Неппременно възнаградете старанието на детето – примерно любима игра. Добре е то само да избере наградата си.
• Детето може да се научи да мие ръцете си по правилен начин чрез картинки, снимки с последователни действия или кратък клип. За да разбере колко време трябва да ги миe - да брои до 20 /или заедно да броите/, или да изпее една детска песничка /заедно да я изпеете/…
• Организирайте ежедневни физически активности за детето у дома. Изпозвайте отново визуална подкрепа – примерно последователност от физически упражнения под форма на картинки, снимки, като в тях се посочва колко пъти да направи упражнението. Танцуване под съпровод на любима песен. Скачане на 1 крак. Прескачане на препятствия. Имитиране движенията на животните – Как изтяга гърба си котката?, Как размахва крила патето? и т.н.
• Тактилен опит – масаж с малка топка с бодли, прегръдка, търкаляне на празна пластмасова бутилка с боси крака, игри с вода в банята, моделиране с пластилин, глина, кинетичен пясък, игра с пяна за бръснене, рисуване с пръсти с бои и др. – според предпочитанията и сензорните нужди на детето.
• Опитайте се да спазвате обичайния дневен режим на детето.
• Ако детето се чувства неспокойно и тревожно след гледане на новините за пандемията – ограничете потреблението на медиите.
• Не забравяйте, че вашата тревожност се отразява и на детето. Ако тревожността ви ескалира може да потърсите професионална помощ на телефонните линии за оказване на помощ.
• Поддържайте редовно връзка със специалистите, които работят с детето – онлайн към момента. Не прекъсвайте заниманията с детето.

Можете да се свържете със специалистите ни по ранна детска интервенция на телефон: ЦОП „Св. София“ – 02/822 3510

• Поддържайте редовно връзка с хора, които са важни за вас.
• Поддържането на връзка с други семейства, отглеждащи дете със специфични потребности, може да бъде начин да обмените информация, да споделите успехи и идеи, да получите подкрепа, да вентилирате.
• Грижете се за себе си. Всеки ден намирайте време да правите нещата, които обичате и са приятни за вас, за да се справите по-лесно със стреса и безпокойството.

Рая Цветанова

Старши специалист Ранна интервенция

ЦОП "Св. София”

 #ресурсниматериали