Д-р Малина Станчева е педиатър на децата в нашата „Детска къща“. Повече от три години тя е неотлъчно до нас в грижата за най-малките, които дарява с любовта и вниманието си. Безкрайно всеотдайна като лекар, готова да се притече на помощ по всяко време на денонощието, тя е не само лекар, но и приятел на децата, който внимателно следи и подкрепя развитието им.  

Педиатър и детски невролог с над 15 годишен опит. Специализирала в университетски детски клиники в Париж, Франция и Льовен, Белгия. Автор на 27 научни публикации в сборници, български и международни медицински периодични издания в областта на детски болести на обмяна на веществата, клинична генетика, детска ендокринология и детска неврология. 

Разговаряме с д-р Станчева за предизвикателствата на професията, за мотивацията й да подкрепя фондацията.

Д-р Станчева, Вие сте личен лекар на децата в нашата Детска къща от 2017 г., какво Ви мотивира за това?

Като педиатър и детски невролог винаги съм се стремяла да отдавам най-доброто от себе си за лечението и проследяването на развитието на децата, независимо дали те са здрави или със специални потребности, независимо от етническия им произход или социалното положение на родителите им. В работата си винаги съм стремяла към непрекъснато самоусъвършенстване, усвояване на нови умения и поддържане на съвременно ниво на знанията ми.

Партньорството ми с фондация „За Нашите Деца“ започна още по време на процеса по деинституционализация. Работихме заедно за създаването на Комплекс за социално здравни услуги „Св. Параскева” за деца от 0 до 3 години и техните семейства. Това ми даде възможност да получа вярна и реалистична представа за социалните проблеми на децата със специални потребности и от малцинствените групи не само от София, а и от цялата страна. Проведените обучения от психолози, социални работници и придобитият опит неимоверно обогатиха не само лекарската ми практика, но и моята душевност.

Ето защо, когато през 2017 година като педиатър в МДЦ “Медива“ получих предложение от фондация „За Нашите Деца“  да осъществявам медицинското наблюдение на децата от “Детска къща“ (друг голям значим проект на фондацията), приех с голяма радост и като израз на признание и доверие към нашия медицински център. За нас беше предизвикателство да се създаде един успешен модел на партньорство между “Детска къща“ и МДЦ “Медива’,’ където децата получават своевременна педиатрична помощ и консултация със специалисти, възможност за провеждане на физиотерапия и двигателна рехабилитация.

Разкажете малко повече за работата си като педиатър в Детска къща.

В резултат на тригодишното сътрудничество и положените усилия до настоящия момент, освен децата, при които се е налагало провеждане на двигателна рехабилитация, не сме имали установени случаи на хоспитализирани деца, единични са тези на потърсена бърза и спешна медицинска помощ. Осигурихме сътрудничество и с фармацевтични фирми, които с готовност даряваха за децата в “Детска къща„  храни и медикаменти, а някои родители на наши пациенти подкрепяха с дрешки и играчки, както и  участваха в други социални проекти на фондацията, за което сърдечно им благодарим.

Какво Ви дава работата в Детска къща?

Посещенията в “Детска къща“ ми носят радост и удовлетворение. Един от важните изводи, който „Детска къща“ наложи е, че моделът на деинституционализация работи. Под майчините грижи на детегледачките, подкрепяни от други специалисти, психолози, социални работници и доброволци, децата растяха без да е било необходимо постоянно присъствие и наблюдение от страна на медицински персонал, което позволява отглеждането им в среда, близка до семейната, където са обгрижвани и възпитавани с любов и отдаденост.

Голяма част от децата след връщането им в биологичните им семейства, или след осиновяването им, остават наши пациенти, което е голяма радост и гордост за нас, и е показателно за доверието на родителите към фондация “За нашите деца“. Родители на деца извън София търсят отново нашето компетентно съдействие, когато детето е в нужда. Оставам с впечатлението, че децата помнят създадените в ранното детство отношения с наблюдаващия лекар, изпитват доверие към мен и ме възприемат като  връзка между тяхното минало и бъдеще.

Всяко дете има детска мечта – какво ще стане като порасне? Каква беше Вашата детска мечта?

Моята детска мечта винаги е била да бъда лекар и да помагам на хората! Тази любов към професията наследих от майка ми д-р Бригита Радева, д.м.,педиатър в СБАЛДБ “Проф. Иван Митев“, и дядо ми – доц.д-р Иван Радев, известен в миналото инфекционист и национален консултант по инфекциозни болести.“