Предизвикателства и тенденции по време на кризата, причинена от COVID-19

Кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса, засегна всички ни. Някои от нас обаче със сигурност са я усетили в пъти по-силно – заради загубата на работа и доходи, заради ограничен достъп до здравни и социални услуги, заради конфликти в семейството в условията на изолация или заради различни затруднения, възникнали преди обявяването на извънредното положение в България през март.

Сред хората в най-голям риск от бедност и социално изключване в момента са семействата, които се затрудняват да покриват своите собствени потребности и тези на малките си деца.

Ние от Информационен портал за НПО в България се обърнахме към водещи организации в областта на превенцията на изоставяне на деца, за да проверим как се отразява кризата на най-уязвимите деца и техните родители.

Завишен риск от изоставяне на деца в условията на пандемия

От началото на пандемията у нас броят на изоставените деца и на заявките за изоставяне остават на ниво, сходно с това преди кризата, а на някои места случаите дори са по-малко. В същото време драстично нараства рискът от изоставяне на деца заради загубата на работа и препитание, което може да постави финансово затруднени семейства в ситуация, в която да не виждат друга възможност, освен да поверят грижите за децата си на други. Този риск вероятно ще остане висок за известен период и след отминаването на епидемията, тъй като намирането на нова работа и стабилизирането на семейната среда изискват време.

Така специалистите, ангажирани в превенцията на изоставяне на деца, обобщават ефектите от кризата върху семействата с малки деца в България.

От обявяването на извънредното положение в средата на март до края на юни две акушеро-гинекологични болници в София („Света София“ и „Шейново“), с които работи Център за обществена подкрепа „Света София“, не са получили нито една заявка за изоставяне на дете от родилка, споделя Кирил Кирилов, ръководител на направление „Ранно детско развитие и терапевтични услуги“ в центъра, който си партнира още с „Майчин дом“, Национална кардиологична болница – Детско отделение и „Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. Иван Митев“. В последните две болници центърът провежда групови и индивидуални дейности в подкрепа на настанените за лечение деца.

Заявки за изоставяне е имало от „Майчин дом“, но те са отработени успешно и към момента децата са заедно със семействата си, а екипът на центъра продължава да ги подкрепя.

През първите шест месеца на 2020 г. ЦОП „Света София“ е подкрепил близо 900 души (деца и техните семейства). През този период нито едно от семействата, с които работим, не е изоставило дете, казва Кирил Кирилов.

Според него кризата не е повишила риска от изоставяне на дете в родилния дом, но влияе негативно върху бюджета на немалко семейства и така им пречи да да грижат адекватно за малките си деца. Основната причина за тези затруднения е загубата на работа и постоянни доходи. Другата причина е фактът, че понякога останалите без работа не могат да получават социални помощи, защото са работили без трудови договори.

Сходна картина се наблюдава в Русе и региона. Епидемията не е довела до увеличаване на броя на изоставените деца спрямо преходни периоди, казва Елена Петкова, председател и програмен директор на базираното в града сдружение „Еквилибриум“ и експерт по детски политики към българския клон на британската благотворителна организация „Надежда и домове за децата“. Въпреки това тя уточнява, че през последните седмици са регистрирани няколко случая.

Изоставените деца предстои или да бъдат настанени в приемна грижа, или да бъдат върнати при семействата си. В момента „Еквилибриум“ търси варианти децата да се приберат при родителите си, като за целта е готова да им предостави млека, лекарства, памперси и други продукти, от които се нуждаят, но не могат да си позволят.

Кирил Кирилов отчита увеличаване на случаите, при които семейства се обръщат за помощ към съответните агенции или към ЦОП „Света София“ във връзка с домашно насилие или други конфликтни ситуации. Тази тенденция може да бъде обяснена с ръст в насилието, както и с по-голямата готовност на семействата да търсят помощ.

Предоставяне на подкрепа тук и сега

Кризи е имало в миналото, кризи има и днес, кризи ще има и в бъдещето, включително на ниво семейство, смята Боряна Климентова, програмен директор на българския клон на „Надежда и домове за децата“.

„Въпросът е сега в тази повсеместна криза да успеем да подкрепим семействата така, че да намалим колкото е възможно риска от изоставяне на деца“, обяснява тя. „Ние продължихме да подкрепяме семействата, с които работим, защото те така или иначе са изпаднали в някаква семейна криза и тази пандемия за тях е доста сериозна втора криза, която създаде допълнителни проблеми. Поддържахме връзка със семействата по телефон, през интернет, така че те да не се чувстват изоставени в такъв момент, а напротив – силно подкрепени.“

Българският клон на „Надежда и домове за децата“ функционира от 2011 г. и днес работи в 12 области на страната: София, София – област, Плевен, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Сливен и Ямбол.

По време на пандемията от COVID-19 „Надежда и домове за децата“ се придържа плътно към основния си модел на работа – предоставяне на активна семейна подкрепа за деца до тригодишна възраст, техните родители и по-близки и по-далечни роднини.

При риск от изоставяне или отделяне на дете от семейството му отделът за закрила на детето в съответния град се свързва с екипа. Представители на организацията и на отдела отиват на адреса и преценяват какво могат да да направят, за да помогнат на семейството възможно най-бързо.

„Ние работим пряко със семействата“, казва Боряна Климентова. „Развиваме доста добри отношения. Това е ключово, защото семействата ни се доверяват, не се притесняват да споделят, че имат проблем или че не могат да се справят в момента, и търсят нашата помощ.“

След като семейството се справи с непосредствените си затруднения, екипът на „Надежда и домове за децата“ продължава да им предоставя морална и емоционална подкрепа и да им осигурява храни, лекарства, дрехи и други продукти от първа необходимост. Съдействат им също чрез свързване със специалисти и институции и при извършване на административни дейности като издаване на лични документи.

"Стремим се да осигурим подкрепа според специфичните нужди на всяко семейство, за да могат те да излязат от патовата ситуация, в която се намират, и в същото време да избегнем създаването на зависимост", казва Боряна Климентова.

СНЦ „Еквилибриум“ и ЦОП „Света София“ следват сходен модел на включване на всички хора, ангажирани пряко или косвено в отглеждането на едно дете. Подобно на „Надежда и домове за децата“, двете организации предоставят психологическа, материална и експертна подкрепа на различни етапи след раждането на деца в уязвими семейства.

"Целта е майките и бащите да знаят, че има на кого да разчитат независимо от естеството на трудностите, с които трябва да се справят, така че въобще да не си помислят да изоставят децата си", казва Елена Петкова.

Според нея моделът на активна семейна подкрепа до голяма степен обяснява спада в броя на изоставените деца в Русе след закриването на Дома за медико-социални грижи за деца в града през 2015 г. Докато през 2014 г. броят на изоставените деца е 14, през 2015 г. той е 6, а през 2016 г. – 5.

Оттогава насам цифрите се запазват приблизително същите, казва Елена Петкова. Макар че не разполага с данни за цялата страна, тя наблюдава сходна тенденция и в други населени места.

Действайки като корпус за бързо реагиране, българското представителство на „Надежда и домове за децата“ оказва безценна подкрепа например на майка на три деца, която губи работата си заради пандемията, и на млада двойка, която се затруднява да покрие базовите нужди на бебето си, след като бащата остава без работа.

От 2011 г. насам екипът на „Надежда и домове за децата“ е предотвратил изоставянето на 1844 деца, допринесъл е за връщането на 195 деца при биолгичните им родители и е обучил и консултирал 2599 специалисти от системата за закрила на детето, доставчици на социални услуги и представители на областни и общински структури. В допълнение организацията подкрепя и решава конкретни казуси на деца и семейства в криза в рамките на мрежата от Областни координационни механизми по деинституционализация.

Боряна Климентова споделя, че по време на пандемията някои семейства, с които те работят или са работили в миналото, са се свързали с някои от местните екипи на организацията, за да проверят дали са добре. Подобни действия доказват, че тези хора оценяват подкрепата, която са получили от нас, обобщава програмният директор на организацията.

С желанието си да помогнат на възможно най-много наши сънародници „Надежда и домове за децата“, СНЦ „Еквилибриум“ и ЦОП „Света София“ печелят доверието на индивидуални и корпоративни дарители, които чрез тях подават ръка на най-засегнатите семейства под формата на дарени храна, дрехи и домакински пособия или заплатени сметки за комунални услуги.

Един от плодовете на това доверие е съвместната инициатива „Заедно можем всичко“ на „Надежда и домове за децата“ и „ЧЕЗ“. В рамките на акцията компанията ще плати сметките за ток до края на годината на 12 социално слаби семейства, чийто живот се е усложнил още повече в резултат на COVID-19. „ЧЕЗ“ ще подмени и стари електроуреди, ползвани от тези семейства, с енергийно ефективни.

Родители на ученици от две училища в столицата също подпомагат усилията на „Надежда и домове за децата“. Те даряват полагащите се на децата им храни по националните програми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ на семейства в нужда.

СНЦ „Еквилибриум“ пък ще може да се възползва от финансиране в размер на близо 20 000 лв. по програма „ИРИС“, която подкрепя проекти на граждански организации, читалища и инициативни групи в помощ на засегнати от COVID-19 деца и семействата им. С тези пари сдружението ще подпомогне 60 семейства в затруднено положение (общо около 250 души) в Русе и в малки населени места на територията на общината.

Като държавно делегирана дейност, поверена на Фондация „За нашите деца“, ЦОП „Света София“ разчита на финансиране от Столична община и на подкрепата на индивидуални дарители и фирми. С тяхна помощ от 1 юни центърът провежда програма „Спешна семейна подкрепа“, насочена към семейства, изпаднали в криза вследствие на пандемията.

Дългосрочното решение: осигуряване на семейна среда

Според наличните данни в световен план над осем милиона деца израстват в институции, а децата без семейства са над 140 милиона.

В България броят на децата, настанени в институции, е намалял значително благодарение на прилагането на приетата преди повече от десетилетие „Визия за деинституционализация на децата в Република България“.

Преди старта на реформата у нас над 7500 деца са били настанени в 137 домове за медико-социални грижи (т. нар. бебешки домове), домове за деца, лишени от родителски грижи, и домове за деца с увреждания.

Към ноември 2019 г. в незакритите все още домове в България живеят около 500 деца.

Боряна Климентова, Елена Петкова и Кирил Кирилов са единодушни, че всички участници в превенцията на изоставяне на деца в България трябва да продължат да работят за пълното премахване на институционалната грижа до 2025 г.

Тримата са категорични, че настаняването на деца в институции има пагубни последствия за децата, особено за най-малките.

Според тях единственото дългосрочно решение е комбинацията от връщане на децата при родителите им, когато това е възможно, и осигуряване на алтернативна семейна среда при роднини или в приемни семейства в случаите, при които първата опция е невъзможна.

Снимки: личен архив и Pixabay

Фондация Лумос подкрепя НПО Портала в представянето на граждански организации, които работят в социалната сфера.