Елица Баракова, фондация BCause : Каузите зареждат дарителите

21 август 2020 г.

Фондация BCause насърчава хора, организации и общности да преобразяват живота си чрез дарителство и социални инвестиции. Зад тази на пръв поглед малко сложна формулировка стои екип от 10 души, съмишленици и приятели и множество програми, фондове и инструменти, които подпомагат дарители да откриват своите каузи.

DMS (в партньорство с Български дарителски форум) и ПЛАТФОРМАТА, стипендиантският фонд „Готови за успех“ и фондове в помощ на болни деца и на възрастни с увреждания, за културни и еко проекти, Център „Ринкър“ в подкрепа на социалното предприемачество, дарителство по ведомост и още много други механизми и кампании са разработени успешно от фондацията през годините.

Елица Баракова, изпълнителен директор на организацията, споделя повече за реакциите на екипа в началото на кризата и рефлексиите сега – няколко месеца по-късно.

Още с обявяване на извънредното положение в края на март фондация BCause подкрепи доброволческата инициатива #ЗАДОБРОТО и набра близо 600 000 лв. в отговор на спешните медицински нужди. Какво Ви впечатли в целия този процес на солидарност и дарителски заряд?

Неизчерпаемостта сякаш. България обичайно не заема челно място в класациите за дарителство сред различните нации, но този път ресурсът като че беше неизчерпаем, макар и предимно ограничен до хуманитарни и социални каузи.

Хората още от старта на кампанията искаха да даряват, буквално от първия ден. Даряваха на институции – дариха например половин милион на Министерството на здравеопазването (МЗ). И дори да не знаеха къде точно да дарят или впоследствие да не са останали много доволни от отчетността, искаха да действат веднага. Дарителството все повече е част от гражданската активност. Дори да мислиш, че твоето дарение е вода в пясък, че има много нужди, които то не задоволява, че има риск да не се вземе най-доброто решение за набраните средства, избираш да действаш на момента.

Бихте ли очертали някакви тенденции в този период?

Това спешно набиране и едновременно бързо разпределяне на средствата е относително ново като тенденция. В процеса на случване на кампанията обстоятелствата и нуждите може да се променят, парите да се насочат другаде – при изникналите нови нужди и това да се оповестява ежедневно. Решавахме всичко заедно с доброволците, това е естественият начин, по който да бъдат правени нещата в ситуация на спешност. Реагирахме ден за ден: отчетите, свършената ежедневна работа – от броенето на маски до помощи за болници и лекари. Тази промяна в динамиката ставаше и заради новите, свежите хора в благотворителността – доброволците, които се самоорганизираха и искаха да помагат. Те имат друга енергия и достъп до нови дарители, но имат нужда и да си до тях, да ги съветваш.

Неправителствените организациите бяха много мобилни във време на криза. Забелязвах, че ако нуждите се окажат различни и организацията е чувствителна да ги види, променя таргет групите си, започва да помага по друг начин и с други средства, дори понякога – и на други хора. Намирам това за положително – показва чувствителността на организациите към актуалните проблеми и ги сближава с общности в едно критично време за нас. Защото хората трудно разбират какво правиш, ако работиш за политики, но ако помагаш директно, раздаваш маски или храна, разбират добре. На хуманитарната дейност сякаш не се гледа с много добро око в нашия сектор, но това дава невероятни възможности за връзки с общността, възможност да спечелиш доверието и да имаш „гръб“ в застъпнически действия и ние не трябва да го подценяваме. Такива критични ситуации го напомнят. Доброволчеството и хуманитарните дейности помагат на организациите да се закрепят в общностите, това се случи и сега.

Самите вие как организирахте дейността си в отговор на кризата?

Ние не сме регрантираща организация, фондовете ни са по-малки, често със затворени покани към кандидатстващите организации. Въпреки това имаме фонд за интеграция на младежи и хора в обществото, който преобразувахме, за да помага на COVID цели. Преобразувахме и всичките си инструменти, за да са по-полезни в битката срещу пандемията.

Над 20 кампании в DMS и ПЛАТФОРМАТА набраха повече от 2 млн. лева за около 4 месеца. През тях можем да видим размера и енергията на индивидуалното дарителство в реално време. Много зависи кой организира кампанията, разбира се. Трябва да работиш експертно с настоящи и потенциални дарители, да има хора, които те уважават като професионалист. За да се развие спиралата най-напред дарителството се случва в близък приятелски кръг, сред хора, които ти вярват, които имат свои кръгове от съмишленици. Така се стига до по-голям мащаб и повече въвлечени.

Помогнахме на различни организации да стартират кампании в ПЛАТФОРМАТА – „Пулс“, „Дечица“, Националната мрежа на здравните медиатори. За 8-ми март миналата година събрахме над 36 хиляди лева в кампания за защита от домашното насилие. Сега решихме да я подновим малко преди началото на епидемията, но дойде кризата. Направихме новата кампания в партньорство с Българския фонд за жените и БДФ. Набраха се около 76 000 лв. През изминалата година от индивидуални дарители средствата бяха 4 – 5 000 лв., тази година – двойно. Мога да го откроя това като тенденция – увеличаване на индивидуалното дарителство.

Един човек пожела да посвети рождения ден на кампания, която е част от ПЛАТФОРМАТА. Хареса каузата на здравните медиатори и гостите дариха за тях. Участвах в рождения ден през ZOOM, разказах повече за каузата и тя спечели поддръжници.

Тазгодишното издание на стипендиантската ни програма „Готови за успех“ предвижда да насочи повече от половината си бюджет към студенти по медицина. Решихме, че това е добър знак, защото различни, включително медицински аспекти на кризата, предстоят. От друга страна – студенти – медици, които са били в програмата, учат с голяма отговорност и чувство за дълг, справят се чудесно и това се отплаща на обществото. Трябва да бъде запазено и насърчавано това чувство за дълг и отговорност – когато ти самият си бил подкрепен, после да връщаш на другите.

Пазим за спешни нужди и още няколко малки фонда, които не са достатъчно големи за самостоятелни конкурси, но са добри за съфинансиране.

Прогнозите Ви за дарителството в близко бъдеще?

Организациите, които директно работят социална работа, имат повече ресурси, част от тях са и с делегиран бюджет, към други има много дарения, нови фондове и финансиращи програми с оглед на кризата. Особено пострадаха обаче културни и еко организации. Според мен те ще имат повече проблеми, няма да могат да се преборят за дарителското внимание. Т.е ще има сфери, които ще останат тежко недофинансирани и трябва да обърнем внимание и на тях.

Едновременно с това, опитът от последните месеци ми показва, че има и нови дарители – както компании, така и физически лица. Мисля, че най-голям потенциал има индивидуалното дарителство. И страхът ни, че сегашният подем и солидарност се изтощава, е неоснователен. Хората се изтощават да откликват не толкова при хуманитарни кризи, колкото, ако ги кани една организация в рамките на няколко месеца за подкрепа на една и съща кауза. Нови каузи и организации, работят ли добре, имат шанс. Хората искат да помагат и ако гледаме по-смирено, ще намерим и пътя до тях и възможността да ги развиваме като дарители.

Остава отворен въпросът и как правителството подпомага НПО сектора във време на криза като тази. Има правителствени програми – от Америка до Австралия, които дори дават пари на организации за заплати на работещите в тях, защото ги разпознават като малък бизнес, който е важно да бъде подпомогнат. Мисля, че трябва да има някаква държавна програма и политика към нашия сектор, особено към по-малките организации, извън социалната сфера, за да запазят екипите си. Нужен ни е бърз анализ на актуалните нужди на сектора и обединение по темата какво трябва да искаме от правителството.