Сила за другите

Времето спря пред скърцането на чакъла под обувките ни, семпла врата се отвори и ние потънахме в усмивката на една близо осемдесетгодишна жена. Двете й ръце се разперват за прегръдка, но бързо ги сваля, заради  мерките за сигурност в пандемията от COVID19. Когато погледнеш тези ръце пред очите ти сякаш се изписва историята на един нелек живот, всяка линия по тях е година в радост и грижи. Дланите се обръщат към земята, за да покажат колко малка е била дъщеря й и разказът за майчината гордост някак неловко секва малко след раждането на второто й внуче. Сълзите в очите на тази жена са за внуците, които отглежда сама и разчита само на приятели и организации  като „Надежда и домове за децата – клон България“. Лошото е, че приятелите й напускат своя земен път. Човек умира не само от глад и жажда, но също и от скръб, от предателство или щом любовта си отиде. Така оценява ситуацията с нейната дъщеря, която идва веднъж годишно да види двете си деца. „Няма я майчината обич“ и децата обичат повече бабата, която им дава най-ценните уроци – да питат душата си накъде ги тегли и да я оставят да ги води натам. Двете деца, момче и момиче, се гушват в скута й и тя прокарва пръсти в косите им, сякаш търси път за тях и едновременно иска да зарови мъката си.

Тревогите и мечтите на тази жена стигат до там да ги види пораснали, преди нейния път да се слее с белотата на слънцето. „Какво ще стане с тези деца, ако се разболея от коронавирус? Искам те да израснат при познати хора? Вас те познават най-добре? Ще се грижите ли за тях, ако нещо се случи с мен?“

Ръцете й сякаш държаха цялата сила на света в юмрук, но я пуснаха да има и за другите, други да я поемат и носят.

Сега, със съвместната инициатива с ЧЕЗ „Заедно можем всичко“, на това семейство няма да се наложи да плаща сметки за ток до месец декември, което ще даде възможност да усетят подкрепа в тези трудни моменти. Нашият екип и ЧЕЗ обмисляме да подменим и старата електрическата печка.

Когато виждаш как хората се трудят, за да сбъдват мечтите на децата, когато откриваш все повече съмишленици като ЧЕЗ, няма как да не се вълнуваш!

Насълзените от признателност очи сякаш разгонват облаците от лоши мисли и започваш да вярваш в хората и в Доброто!

Днес вече съм убеден, че мечтата на момченцето да има тротинетка ще се сбъдне и ние ще се молим здравето да не напуска това семейство.