Председателят на УС на фондацията - Пенка Лазарова се оттегля от длъжността

Дългогодишният председател на УС на фондация „Благотворител” - Пенка Лазарова се оттегля от длъжността, но не от каузите, в които влага сърце.

Ретроспекция на толкова години положителни емоции от добри дела не е възможно да се направи, но винаги, когато погледнеш назад, има ярки спомени за хора, преживени моменти, неочаквани обрати, които напомнят за себе си.

Паметта е силна, когато преживяното е оставило следи не само за теб, оставило е отпечатък в живота на други хора – деца, ученици, учители и родители в дългия 16 години път от създаването на фондация Благотворител.

Няколко въпроса към Пенка Лазарова:

Какво ти даде работата във фондация Благотворител?

Огромно удовлетворение. Имах привилегията да правя неща, които според мен са важни и смислени и станах свидетел на промяната в живота на много млади хора. Срещнах сърцати колеги, отдадени на значими каузи, запознах се с учители, посветени на мисията не само да образоват, но и да изграждат добри хора, общувах с щедри дарители, които ни гласуваха доверие. Да работиш със съмишленици, с които гледате в една посока и търсите най-добрите решения в полза на другите, зарежда с енергия и вдъхновява. Затова съм безкрайно благодарна на учредителя на фондацията Стойко Петков, на членовете на управителния съвет и на колегите, с които вървяхме заедно.

Кой е онзи магнит, който те задържаше в трудни моменти да останеш посветена и отдадена на каузите на фондацията?

Когато правиш нещо за другите и най-вече за деца, трудностите се преодоляват по-лесно. Мисълта, че усилията ти могат да подобрят нечий живот, те мотивира да бъдеш отдаден и уверен, въпреки предизвикателствата. Търпението е много важно, защото резултатите са трудно измерими и често са видими след години. Затова за мен бе важна обратната връзка, която получавах в непосредственото общуване с деца и младежи, с ученици, учители и родители за преживяното въздействие от нашата работа. Споделеното ме окриляше и ми даваше сили да търся нови възможности за реализиране и устойчивост на добрите идеи.

Би ли споделила силен спомен, който не избледнява с времето.

През годините натрупах много скъпи спомени, сещам се за един с усмивка. С един буден младеж дълго се убеждавахме, че е важно да завърши вечерното училище. Той все обещаваше и в един момент престана да вдига телефона си. След много месеци ми се обади и каза, че е приет в Медицинска академия в София. Попитах го какво точно означава това, може ли да го преведе на български. Повтори и добави – „госпожо, здравен мениджмънт, четох цял месец за него”. Реших, че това недоразумение може да се изясни само на по бира. Моята супер изненада стана стипендиант на фондацията и завърши с отличие. Не бях виждала студент да учи с такава жажда и страст. Сега живее и работи в Лондон и е твърдо решен след 5 години да се завърне.

Измерими ли са резултатите от посятото добро?

За мен винаги е било трудно да измервам резултатите от добрите дела. Промяната е дълъг процес с много участници и всеки допринася за нея. Безспорно числата са важни напр. в повече от 130 училища и детски градини участие в часовете по добродетели са взели над 17 500 деца и ученици, 215 младежи са подпомогнати с професионални курсове, 450 са стипендиите за висок успех...

Но числата не могат да измерят емоциите и чувствата, зараждането на мотивацията за важни решения. Някои резултати се виждат след време, разбират се от споделени преживявания и изразени благодарности. Определено мога да кажа, че през годините екипът ни бе част от успешните избори на младите хора, които подкрепяхме. С някои от тях продължавам да общувам и до днес. Вече са отговорни хора, които се справят успешно с предизвикателствата, имат добро образование и работа, мечтаят да създадат семейството, което са искали за себе си, но не са имали. Някои все още търсят човека, с когото да споделят живота си, други го откриха и се грижат за децата си.

За мен отвъд числата същинските резултати се наблюдават през личните истории, ето няколко кратки:

Образованието на сърцето е мисия, която вече 10 години осмисля проектите във фондацията? Защо е толкова важна?

Да се учат децата на човещина е неотложна задача на всички нас - родители и учители, на цялото общество. При реализиране на първия проект по програма „Добродетели” учителите ни посрещнаха с въпроса „Защо чак сега?” Оттогава заедно със стотици обучени педагози правим конкретни стъпки да насърчаваме децата да развиват благородните си качества, да се вглеждат в себе си и да търсят истински ценното в сърцата си, да имат повече разбиране, съпричастност и търпение, когато общуват с другите. Това даваше видими резултати като промяна в поведението и в атмосферата.

Програмата предоставя безкрайни възможности за приложение в клас, в извънкласни занимания, в семейството и в различни моменти от всекидневието. Предлага на учителите лесен инструмент за развиване на характера на детето и за справяне с негативни прояви.

Семействата са различни, но училището е мястото, където е добре децата да са равнопоставени, да се учат на толерантност, уважение и разбирателство и да развиват своите таланти.
Затова ако искаме децата да се превърнат в силни, творчески личности, а не в мрънкащи потребители, е важно днес да ги учим да развиват благородните качества на своя характер, да разбират и овладяват емоциите си, да общуват пълноценно.

Кое е същностното, което е важно да присъства в делата на фондация Благотворител в бъдеще?

Пожелавам още дълги години направеното да се надгражда и развива и да се откриват нови възможности за инвестиции в полза на обществото. По програма „Добродетели” предизвикахме интереса на много педагози в цялата страна. Създадохме наръчниците „Уроци за сърцето”, които подпомагат изграждането на характера и емоционалната зрялост на деца и ученици в предучилищна и в начална училищна степен, както и 10 видео урока. Би било полезно да бъдат разработени подобни уроци и за учителите на учениците в горния курс, както и да бъдат подкрепени и родителите в усилията им да отглеждат бъдещи достойни възрастни.