"Ако пишеш - ще те съдя" - Европа иска да спре тормоза над медии чрез неоснователни дела

Още преди това - през декември 2020 г., еврокомисията ще представи План за действие за европейската демокрация (European Democracy Action Plan), в който ще обърне внимание и на този инструмент за прикрита цензура. Планът трябва да е рамката, описваща как се защитават ценностите, законите и парите на ЕС чрез новата Европейска прокуратура и Механизма за върховенство на закона.

Мерките срещу подобна злоупотребата с правосъдие вероятно ще са част и от механизма за достъп до еврофондовете до 2027 г. и антикризисния фонд. Защото са засегнати не само свободата на словото, гражданската активност и общественият контрол над властта и дейността на бизнеса, но и единният пазар и бюджетът на ЕС.

Предстои да се разбере дали и кога ще има директива на Европейската комисия срещу този натиск върху свободата на словото и дали тя ще е със задължителна или препоръчителна сила. Но в Брюксел вече е прието, че има сериозен проблем със завеждането на дела - понякога умишлено далеч от медийната дейност - заради които започват безкрайни проверки, ревизии, блокиране на банкови сметки и активи и натрупване на огромни съдебни разходи с цел тормоз над журналисти, издатели, бивши политици и висши администратори.

Какво е SLAPP и къде ги виждате в България

Може би не сте чували за SLAPP, но сте виждали в България от години. Това е цензурата за медии и граждански организации чрез неоснователни обвинения за скандално много пари.

През последните години в страната има десетки такива примери, произтичащи основно от действията на прокуратурата. Това са опити за натиск, сплашване и блокиране работата на критични към властта медии и журналисти. Но такива дела се водят и срещу граждански организации и срещу опозиционни политици.

(....)

Явлението е известно от десетилетия предимно в САЩ, докато през 1996 г. двама изследователи го обобщават в термина SLAPP (Strategic Lawsuit Against Public Participation). Тези стратегически дела, с които трябва да бъдат отказани медии и неправителствени организации от обществена активност, не са класическа атака срещу свободата на словото. Но те са мощен инструмент, който блокира дейността им, източва ресурсите им, отнема времето им, изтощава атакуваните психически, а обвиненията са така скалъпени, че с ясното съзнание, че в крайна сметка ще бъдат отхвърлени в съда, позволяват години наред хора и организации да бъдат очерняни, докато не издържат и се откажат.

Успехът на SLAPP зависи от набор фактори в обществото, включително качество на законодателството, ниво на политическа зависимост и корупция в правораздаването, степен на защита на свободата на словото, лимити в размера на отправяните искове или наличие на изрични анти-SLAPP закони.

И ангажиментът на еврокомисар Йоурова

"Журналистите и организациите от гражданското общество трябва да използват опита и времето си да следят и контролират нашите демокрации, а не да седят по съдилищата заради злоупотреба с обвинения в клевети".

Йоурова напомни за готвените анти-SLAPP мерки и по време на конференцията за свободата на медиите, организирана от евродепутата Елена Йончева в София в партньорство с брюкселското издание EUractiv преди две седмици. "Комисията не може да води тази битка сама, но съм готова да използвам всички инструменти, с които разполагам, за да обърнем негативните тенденции, за да видим друга ситуация с медийния плурализъм и свобода в ЕС", заяви Йоурова.

В своето обръщение тя каза още, че в България притеснителна тенденция е, че организации съобщават за физически и онлайн атаки срещу журналисти, както и за кампании срещу независими и разследващи журналисти, изобличаващи случаи на корупция и съдебни дела.

В доклада на Европейската комисия за върховенството на закона, представен в края на септември, беше отбелязано че в медиите в България са зависими, а тези, които са критични към властта, биват подложени на натиск.

В последното си проучване Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) отбеляза, че политическият натиск към медиите е водещ и доминиращ, като голяма част от него идва от държавни институции.

Инициативата на 119-те